Напоследък се заговори за премахване на длъжността „главен прокурор“. Тази иновация повдига въпроса какво и как замества централизирания контрол върху дейността на прокурорите.
Ако прокуратурата се децентрализира, как точно изглежда подобна организация? И преди всичко как на регионални нива тя не се феодализира, т.е. повтаря дефектите на настоящия един главен прокурор. И дали няма да се получи децентрализация на криминалните потенциали на единната прокуратура?
Децентрализирана прокуратура е високо рискова идея за България. За да се намали рискът, прокурорите трябва да се избират от гражданите в съответните региони. Този американски модел е безпрецедентен, твърде авангарден, няма да се приеме.
По-разумно е да остане валидна старата конструкция с централизирана прокуратура под контрола на един главен прокурор. Едно нейно предимство се състои в това, че недостатъците ѝ са прояснени и задачата е улеснена. Това води към стария въпрос как тя да бъде организирана спрямо другите власти.
Първият въпрос - за ролята на прокуратурата
Безкрайните питания за „вътре“ или „вън“ от съдебната власт не са получили дефинитивен, добре аргументиран отговор. Подобна ситуация подсказва, че въпросът се отнася до нерешима дилема и не е добре поставен.
Затова трябва да се започва най-напред с функционалния въпрос – какво прави, каква роля, какви действия изпълнява прокуратурата – и едва след това да се обсъждат структурните въпроси за организацията ѝ, а накрая процедурите на кадровата политика. Такъв е рационалният ред, от функции към структури.
Обвинение и защита не са подреждат наравно със съда, а са функции пред съда.
Това е правено до втръсване с настояването, че съдебната власт се свежда до самия съд. Обвинение и защита не се подреждат наравно със съда, а са функции пред съда. Излишно е да се привеждат аргументи, дори прокурорите вече го схващат добре. Но в парламента е добре тези положения да бъдат повтаряни, защото функционално-проектното мислене постоянно залита настрани и се замърсява.
Вторият въпрос - за организацията на властите
Ако сме наясно с функционалния въпрос за смисъла на обвинението, за самата държавна функция „обвинение“, наред идва структурният въпрос за организация на властите. На въпроса къде се поставя прокуратурата под условие, че остава централизирана, трябва да се търси максимално опростен отговор.
Подобно просто решение е дадено още в експертните юридически комисии към Великото народно събрание. От тях няма протоколи, но един великолепен проект на професор Екатерина Михайлова с 11 интервюта на основни експерти на Великото народно събрание (ВНС) преди година възстанови идеята. Тя е последователно развивана през годните от професор Пенчо Пенев, бивш конституционен съдия и други експерти.
Идеята изисква незначителна промяна в конституционния текст и последваща значителна работа на равнището на Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс и други закони.
Според редица участници в комисиите към ВНС първоначалният текст е бил в смисъл, че прокуратурата се организира „към съдилищата“. Впоследствие това „към“ се променя и в член 126 на Конституцията се вписва изразът „в съответствие със“. В неясен момент, с неясен мотив „към съдилищата“ става „в съответствие със структурата на съдилищата“. Няма конспирация, има неподготвеност и незнание, което е напълно обяснимо.
Промяна на една дума поражда демоничната фигура на независимия главен прокурор.
Тази промяна на една дума поражда демоничната фигура на независимия главен прокурор, аналогичен на съветския, но без контрола на КПСС/БКП и следователно напълно безотчетен, една развързана власт. „Към съдилищата“ е израз, който не подсказва тази независимост. Политическата позиция на главния прокурор възниква, защото Конституцията предписва организация по аналогия със, според схемата на съдилищата, но институционално (властово) извън и наред с тях.
Ако тази схема се върне според смисъла си, не непременно буквално, ще се оформи следната промяна.
Прокуратурата се организира към съдилищата. Главният прокурор има позиция към Върховен касационен (или административен) съд. Толкова. Дотук приключват основните структурни въпроси.
Следва процедурното осмисляне на тази конструкция. Функционалният императив за съд-обвинение-защита е в сила като съдът остава единствено тъждествен със съдебната власт. За да изпълнява съдът функция на пасивна власт по арбитраж в спор, обвинение и защита застават пред него, тъй да се каже. Можем и театрално да си го представяме, като места в пространството на съдебната зала. Идентично разположение е действало в България след 1934 година. Експерти смятат, че е работило добре и някои са искали да бъде възстановено през 1991 година.
Какво се постига при такава промяна
Първо, не се разклащат масиви в цялата Конституция и не се поема рискът за вписване на положения с непредвидими следствия.
Второ, въпросът се изчиства по радикален начин. Трите елемента си застават по местата според функционалните си дефиниции.
Трето, слага се край на безкрайните безплодни дискусии къде да е прокуратурата, „вън“, „вътре“, или встрани, незнайно къде.
Четвърто, открива се посока за по-спокойна, недотам конфликтна работа поне за година напред по изменение на законите.
Пето, при такава конструкция главен прокурор с амбиции за самостоятелна политика, както е сега, ще бъде много затруднен.
Има и ред други следствия. Най-сериозното е в простотата на решението на конституционно ниво.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
