Жени войници. Променя ли войната в Украйна половите стереотипи

„Радвам се, че съм жена“, ми споделя Тамара Лукашева, украинска джаз-певица, която живее в Кьолн.

„Радвам се, защото мога да отида в Украйна и свободно да се движа из страната, без да се страхувам, че ще бъда мобилизирана на фронта. Това е огромна разлика. Покрай новогодишните празници бях в Украйна, пътувах между Одеса, Лвов и Киев, имах концерти. Навсякъде мъжете са проверявани и ако нямат сериозно извинение, че не могат да воюват, отиват на фронта. Пътувах с двама приятели с нощен влак от Одеса и въобще не можах да спя, защото те бяха толкова неспокойни, дишането им, енергията им… Можех да усетя страха им. Това беше ново за мен. Аз нямам този страх. Никога не съм го преживявала.“

Жените и войната е голяма, комплексна тема, недостатъчно изследвана или изследвана през половите стереотипи на времето. Олга Никонина от Държавния Университет в Челябинск нарича темата „голямото мълчание“. На белоруската писателка Светлана Алексиевич, носителкa на Нобелова награда за литература за 2015 г., дължим много за пробиването на мълчанието. През 1983 г. книгата ѝ „Войната не е с лице на жена“ обръща внимание на тези непрочетени страници.

Вижте също

Светлана Алексиевич, пред която дори Лукашенко скрива полицейската палка

Над 1 милион жени воюват на фронтовете на Великата отечествена война в съветската армия, в партизанските отряди, в нелегалната съпротива. Те са на възраст между 15 и 30 години и са не само милосърдни сестри и лекарки, а също така - летци, танкистки, автоматчици, снайперистки. Жените не само спасяват. Жените убиват.

Именно това последно изречение предизвиква противоречиви чувства до днес.

Втората световна война и жените надзирателки

Германската историчка Симоне Ерпелс смята, че войната и военните действия усилват половата йерархия. За много хора остава недопустима или чужда представата, че една жена може да носи оръжие и да убива както мъжете.

Вижте също

Професия "защита на родината". Украинките, които показват, че войната не е само за мъже

Ерпел изследва конкретно участието на жените по времето на националсоциализма в Германия. Концентрационният лагер Равенсбрюк и до днес е символ за женското участие във войната. По време на националсоциализма именно тук се обучава женският персонал на надзирателките, на средна възраст между 25 до 35 години.

Това са жени с нормално средно образование. По-голямата част работнички във фабрики. Когато се водят първите процеси срещу надзирателките в концентрационните лагери, голямото възмущение се дължи на стереотипната представа, че насилието не може да е част от женския образ, че само „перверзни“ жени могат да извършват насилие.

Тези жени-надзирателки биват демонизирани, за разлика от другите жени, активни поддръжнички на нацисткия режим в ролята на медицински сестри и машинописки в немската армия - Вермахта. Над половин милион жени участват и подпомагат военните действия на Вермахта.

Интересът към надзирателките през 50-те години е мимолетен. Истинската работа по преработването на историята започва през 80-те години на миналия век. Дотогава е разпространено мнението, че жените са жертва на националсоциализма и са лишени от права.

Вижте също

Половин век отхвърляне на историята. Коя е жената, описала убийствата на психично болни в нацистка Германия

Какво прави жената по време на война?

„Жените правят много в момента. Те трябва да се грижат за много повече неща отпреди, защото мъжете са на фронта. Но войната показва просто, че има неща, които само мъжете могат за свършат, това е просто тежък труд“, казва Тамара Лукашева.

„В моето семейство, например, леля ми доброволно отиде на фронта. Беше го решила още преди войната да започне. Иначе е детска учителка. Тя е от две години на фронта. Тя не е с оръжие в ръка, по-скоро готви и се грижи за лагера и всичко да е наред. Но въпреки всичко е на фронтовата линия. И е страшно“, казва Лукашева.

Войната сама по себе си затвърждава старите стереотипи на разделението мъже-жени. Жените като преки извършители на военни действия продължава да бъде по-скоро чужда представа. За да се променят стереотипите и за да може армията да отговаря на променената обществена ситуация и промененото разбиране за половете – е необходима дискусия, но и повече диференцирано историческо познание за ролята на жените в миналото.

В Германия, например, революционната културна промяна се случва през 2000 г. Тогава 23-годишната специалистка по електроника Таня Крайл от Хановер успява да спечели пред Европейският съд в Люксембург правото да работи в германската армия. Дотогава жени се допускат на работа в армията само в музикалния състав или като санитарки и медицински сестри.

Година по-късно германската конституция е променена. В момента близо 12% от професионалната германска армия са жени, по данни на Бундесвера.

„Темата е много сложна“, казва украинката Тамара Лукашева, която още е под въздействие на последното си пътуване в родината си.

„Много мъже умират. Много млади мъже. Гробищата са пълни с тела на млади мъже. Това е ужасно. Ужасно тъжно.“

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също

Край на боксерките. Как се шият униформи за жените в украинската армия