След като три дни преговаряха поотделно с Русия и Украйна, във вторник вечер САЩ обявиха две отделни споразумения с двете страни, свързани с войната помежду им.
Основното, за което се твърди, че е постигната договорка, се оказа забраната за използване на сила в Черно море и изграждането на план, който да доведе до спиране на ударите срещу енергийната инфраструктура на двете страни.
Двете изявления на Белия дом дойдоха само часове, след като говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че съдържанието на американско-руските преговори „определено няма да бъде оповестено“.
Въпреки че решенията бяха приветствани като първи конкретни постижения по пътя към мира, който американският президент Доналд Тръмп се опитва да постигне, те оставят след себе си много неясноти – включително за спирането на бойните действия в Черно море и нападенията срещу енергийната инфраструктура.
Това усещане се засили от съобщенията от Москва и Киев, които не бяха идентични с тези на Белия дом, каквато по принцип е практиката при водене на преговори и постигането на споразумения.
Накратко, ситуацията е следната – няма ясна информация за това какво точно са се разбрали преговарящите страни, а позициите им за постигнатото се различават.
Какви са другите въпроси, които остават след срещите в Саудитска Арабия?
Ще има ли примирие в Черно море?
И САЩ, и Русия предварително твърдяха, че основната цел на този кръг от преговори е да се постигне прекратяване на огъня по море, което да позволи свободното плаване на търговски кораби и да се превърне в основа за по-нататъшни споразумения.
Както за Русия, така и за Украйна, Черно море е ключов воден път за износ на продукция.
Във вторник външният министър на Русия Сергей Лавров повтори тезата на Москва, според която страната е имала гаранции да получи ползи във връзка с постигнатото още през 2022 г. споразумение за износ на зърно. Споразумението се разпадна година по-късно, след като Русия се оттегли от него.
В съобщението на Белия дом от вторник се казва, че САЩ ще помогнат на Русия „да възстанови достъпа си до световния пазар за селскостопанско производство и торове, да намали таксите за застраховки при корабоплаване, както и да увеличи достъпа до пристанища и до разплащателните системи, през които се провеждат подобни транзакции“.
Това изглежда като сериозна придобивка за Русия, но дяволът е в детайлите.
От Кремъл казаха, че спирането на огъня по море ще влезе в сила, след като бъдат изпълнени няколко специални условия, и настоя за конкретни действия, които не бяха упоменати от Белия дом.
Сред тях е премахването на санкциите върху руската банка „Росселкхозбанк“, която обслужва селскостопански сделки както и на други финансови институции. Това може да влезе в противоречие със санкциите на Европейския съюз (ЕС), чиито представители засега не участват в преговорите.
В същото време украинският министър на отбраната Рустем Умеров призова за допълнителни разяснения и технически консултации относно примирието по вода и техническите аспекти на неговото прилагане.
Украинският президент Володимир Зеленски каза, че страната му не е участвала в договорките за помощта на САЩ за износа на селскостопанска стока на Русия и не е съгласна с това.
Ще спрат ли ударите по енергийната инфраструктура?
Преговорите в Рияд дойдоха, след като Тръмп предложи 30-дневно прекратяване на огъня по земя, вода и въздух. То беше прието от Украйна, но не и от Русия.
След телефонни разговори двете страни се съгласиха на по-тесен обхват на примирието, което да включва спиране на ударите само срещу енергийната инфраструктура. Съобщенията от Вашингтон и Москва за разговора между Тръмп и Путин по тази тема включваха малки, но значителни разлики.
Докато американското съобщение беше за договорено „спиране на огъня срещу енергийни обекти и обекти от инфраструктурата“, това на Кремъл се ограничаваше само до „енергийната инфраструктура“.
В крайна сметка само ден по-късно Украйна обвини Русия в това, че е извършила удари срещу енергийната ѝ инфраструктура.
Сегашната ситуация е подобна. В съобщението на Вашингтон от вторник се говори за „договаряне и изпълнение на мерки, с които да се забранят ударите срещу енергийни обекти“.
Кой какво ще контролира?
Основен въпрос по отношение на договорките за прекратяване на огъня и евентуалния мир е свързано с територията и по-точно каква част от Украйна ще остане под контрола на Русия.
Пред журналисти на 24 март Тръмп каза, че в преговорите ще стане дума и за това.
„В момента говорим за територия. Говорим за демаркационни линии“, каза той.
Към днешна дата Русия държи около една пета от територията на Украйна. Това включва целия полуостров Крим, почти цялата Луганска област, както и части от Донецка, Запорожка и Херсонска области. Кремъл претендира за пълен контрол над тях след провеждането на незаконните референдуми за присъединяване към Русия от 2022 г.
Засега Украйна твърди, че не би приела нито едно предложение, с което да се откаже от териториите си.
В крайна сметка в нито едно от съобщенията след Рияд не стана въпрос за територии.
А сделката за редките минерали?
В края на февруари Вашингтон и Киев трябваше да сключат споразумение, с което Украйна да даде на САЩ правото да добива редки минерали на нейната територия в замяна на гаранции за сигурността ѝ.
Това не се случи заради острия спор между Зеленски, Тръмп и вицепризидентът Джей Ди Ванс в Овалния кабинет при посещението на Зеленски в Белия дом.
На 25 март Зеленски каза, че САЩ са предложили нова версия на споразумението за редкоземни минерали.
Ден по-рано Тръмп каза, че „скоро“ ще бъде подписана сделка. Белият дом настоява, че подписването на такава сделка ще даде гаранции за сигурността на Украйна.
Каква игра играе Русия?
По думите на Тръмп Путин е отговорил на неговото предложение за 30-дневно примирие, като е казал, че го подкрепя, „но има нюанси“.
Един от тях беше призив страните, които изпращат военна помощ за Украйна, да спрат да го правят, както и Киев да се откаже от мобилизирането на войници по време на примирието, докато в същото време за Русия да няма такива условия.
Киев обвинява Москва, че печели време и само симулира желание за край на войната. Според анализатори Русия умишлено протака разговорите, за да се приближи до целите си както на фронта, така и в преговорите.
„Засега този процес е напълно безплатен от гледна точка на Русия. Мисля, че изводът, който [руснаците] извличат, е, че ако действат бавно, могат да получат отстъпки от американците, а евентуално и от европейците, само за да стоят на масата на преговорите“, казва Сам Грийн, професор в Института за Русия „Кингс“ и директор по въпросите на демократичната устойчивост в Центъра за анализ на европейската политика.
По неговите думи има голяма пропаст между желанията на Тръмп и на Путин за прекратяването на войната.
Форум