Започва с плуване, но по-късно става звезда на волейбола. Като дете за кратко тренира в ЦСКА, но по-късно казва, че за него „Левски“ е съдба. Печелил е титли от най-големите състезания и е избиран за най-добър играч на поста диагонал в света.
Ако сте ходили на мач на националния отбор по волейбол между края на 90-те години на миналия век и първите 10-15 от новия, няма как поне веднъж да не сте скандирали името му, когато сте го виждали да застава за изпълнение на начален удар.
Днес той е начело на любимия си клуб, но вече не на терена, а зад кулисите, а с работата си успява не просто да го спаси от фалит, но и да го превърне във фабрика за таланти, които вече жънат успехи.
В края на 2024 г. бившият капитан на националния отбор по волейбол Владимир Николов представи автобиографичната си книга „Високо“. В първите месеци на 2025 г. той обиколи много български градове, където представи книгата и се срещна с местни фенове на волейбола. Следващата му спирка е Велико Търново на 27 март.
„Със съпругата ми Мая след бенефиса, който направихме през 2016 г., често си говорехме, че е хубаво да оставим нещо свое – най-вече за нашите деца, но не само. Защото сегашните деца не знаят през какво минахме. Не знаят какво беше през 90-те години“, каза Николов по време на представянето на книгата си във Видин на 20 март.
Той е роден в София на 3 октомври 1977 г. Като дете тренира плуване в ЦСКА. Във волейболната зала попада, когато е на 11 години. Тогава го забелязва треньорка от „Левски“. На първата си тренировка Николов пристига с анцуг на ЦСКА.
„Треньорката така се изчерви и така ми се накара, че никога повече не го облякох“, спомня си той.
Бързо се увлича и започва да се забавлява с волейбола, но сам признава, че се впуска в него няколко години по-късно, когато израства физически.
„Не можете да си представите колко ужасно беше. Никаква топла вода, нямаше и парно. Тренирахме с ръкавици“, разказва Николов за детските си години.
Той пробива в професионалния спорт в средата на 90-те като състезател на „Левски – Сиконко“. За близо осем години в отбора печели пет титли и две купи на страната. За пръв път става част от националния отбор през 1997 г.
Още преди да направи първите си големи крачки в кариерата, среща бъдещата си съпруга Мая, която също е волейболистка. Николов казва, че това е един от най-важните моменти за него, тъй като всичко, което е постигнал, би било невъзможно без съпругата му.
За пръв път излиза в чужбина през 2002 г., когато заиграва в Турция. Първите му големи успехи обаче идват във Франция, където играе за местния „Тур“. С него за три години печели една титла и две купи на страната, а през 2005 г. – и Шампионската лига. Това го издига до един от най-елитните диагонали в света на волейбола.
След година престой в Япония се озовава в най-силното първенство в света – италианската Серия А. Там подписва с „Тренто“, в който е и Матей Казийски, а треньор е Радостин Стойчев. Още в първия му сезон там отборът печели титлата на страната.
Само година по-късно Николов вече е в друг гранд на Италия – „Кунео“, с който през 2010 г. пак става шампион. През същата година е определен и за най-добър диагонал в света. С „Кунео“ печели и купата на CEV – втората най-престижна клубна надпревара.
Паралелно с това Николов е неизменна част от мъжкия национален отбор на България, в който дълги години е и капитан. В рамките на повече от десетилетие отборът е сред водещите сили в световния волейбол.
Успехите му и честите му участия във финалните фази на най-големите турнири като световни и европейски първенства, Световна купа и Олимпийски игри, превръщат Николов в гордост за страната. Националният отбор играе постоянно пред пълни трибуни във Варна, а по-късно и в София.
Николов е част от отбора, който печели бронзови медали от Световното първенство в Япония през 2006 г., Световната купа през 2007 г. и Европейското първенство в Турция през 2009 г. На Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. той остава на четвърто място. По-късно Николов казва, че и до днес най-голямата му неизпълнена мечта е медал от Олимпиадата.
После той играе в „Пиаченца“, „Галатасарай“ и „Лион“, преди да се завърне за кратко в родния „Левски“, където завършва кариерата си. Точно в този период се случва и нещо много любопитно – в един мач Николов играе на терена със сина си Александър, който тогава е юноша на „Левски“, а днес е част от италианския „Кучине Лубе Чивитанова“.
След завръщането си в България Владимир Николов се захваща с тежката задача по спасяването на „Левски“, който е изправен пред фалит и закриване. С помощта на Давид Давидов и Атанас Гаров, успява да спаси клуба.
Днес „Левски“ развива няколко юношески и детски формации и вече има женски и девически отбор. През 2024 г., след близо 15-годишно прекъсване, спечели националната титла при мъжете.
„Даваме им възможност [чрез спорта] да станат едни пълноправни членове на нашето общество. А после, ако заиграят и волейбол, още по-добре“, казва Николов в интервю за влогъра Чефо.
Освен Александър, с волейбол се занимава и другият от синовете на Николов – Симеон. В момента той е част от колежанското първенство на САЩ NCAA с отбора на „Лонг Бийч Стейт“, където се радва на много успехи и няколко пъти счупи рекорда за най-силен сервис.
Владимир и Мая Николови имат общо четири деца. През 2015 г. Владимир Николов е определен за Мъж на годината на България в класацията на „Дарик Радио“.
„В момента имаме едно поколение страхотни, прекрасни деца, които вече стават мъже. И тези прекрасни деца тепърва ще защитават цветовете на България по най-достойния начин“, казва Николов.
Форум