Едно инвестиционно намерение за създаване на голяма частна детска болница в София разбуни духовете в навечерието на великденските празници.
Министерският съвет първо одобри намерението на дружеството „Търговска лига“ да създаде болница с над 400 легла, в които се поместват, наред с другото, и 11 детски структури. След това отмени решението си, а накрая премиерът Димитър Главчев дори обяви, че ще изпрати всички доклади по казуса в ДАНС.
Този проект може да увреди допълнително и без това страдащото детско здравеопазване
Като част от Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница аз съм сред защитниците на тезата, че този проект може не просто да спъне развитието на Националната детска болница, а да увреди допълнително и без това страдащото детско здравеопазване.
Конкретният проект натисна болезненият бутон на име „Национална детска болница“, което предизвика и шума около него. Проблемът обаче е принципен, надхвърля далеч конкретното инвестиционно намерение и засяга цялата система.
Какво „работят“ болниците
Болничното лечение е най-скъпият сегмент от медицинската помощ. В различните възрасти и различните заболявания различен дял от пациентите имат нужда от болнично лечение, но философията на съвременото здравеопазване е да опази здрави възможно най-много хора, възможно най-дълго време.
За да се случи това, държавата има ангажимент да осигури на първо място здравословна среда на живот – достъп до чист въздух, вода и почви, до безопасни храни и жизнена среда. Здравната система от своя страна трябва да развива здравната култура, да гарантира достъп до превенция, профилактика, първична и специализирана медицинска помощ.
Болничното лечение е последната спирка от тази верига – съчетава концентрация на най-много технологични и кадрови ресурси, коства най-много средства. Затова общият интерес на здравните системи и на гражданите е хората да поддържат възможно най-дълго достатъчно добро здраве, и възможно най-рядко да им се налага да влизат в болница.
Какво се случва в България
Към края на 2022 г. в страната е имало 341 болници с общо над 54 000 легла, като тенденцията от десетилетия е за увеличение на броя им. Две години по-рано европейската статистика подрежда България на второ място по брой болнични легла на 1000 души в Европейския съюз (ЕС) след Германия.
През 2020 г. България е на второ място по брой болнични легла на 1000 души в ЕС след Германия
България е една от само трите страни в ЕС, които имат ръст в броя болнични легла между 2010 и 2020 г. и единствената, в която този ръст е значим - около легло на 1000 души население (общо между 6000 и 7000 легла).
Според Евростат страната ни е с най-голям брой хоспитализации на 100 000 души население в Европейския съюз – около 29 000. Това е двойно над средните за съюза нива, които са около 16 000 хоспитализации на 100 000 население, и със значима преднина пред Германия и Австрия, които са втора и трета с около 22 000 хоспитализации.
В същото време публичните разходи за здравеопазване на страната ни са сред най-ниските и като дял от БВП, и като абсолютна стойност в ЕС. Финансовият недостиг се компенсира с най-големите доплащания от джоба на пациента – над 38% от парите в системата излизат директно от джобовете на българските граждани при около 16 на сто средно в ЕС.
Освен с малко пари, България издържа най-раздутата болнична мрежа и с компромисен брой работещи в сферата на здравните грижи – страната ни е втора в съюза (след Гърция) по най-малък брой медицински сестри на брой население.
България е втора в ЕС (след Гърция) по най-малък брой медицински сестри на брой население
В числото на работещите обаче влизат около една трета медицински сестри, които вече навършили пенсионна възраст. Данните за средната възраст на сестрите в системата не са еднозначни, но различни източници сочат между 53 и 58 години, което означава, че в близко бъдеще броят на медицинските сестри в системата ще върви само надолу.
Това е от съществено значение, защото е доказано, че когато една болнична сестра се грижи за повече от четири пациенти, това понижава качеството на грижата, повишава смъртността и не на последно място – в крайна сметка оскъпява лечението.
ЗдравеОпазване vs. БолноЛечение
Последиците от този дисбаланс засягат практически всички в системата. Концентрацията на ресурси само в болничното лечение увеличава недостига им в профилактиката и извънболничната помощ, без да води до по-добро здраве за пациентите. Данните от периодичното здравно профилиране на населението в различните европейски държави сочат, че по статистика българите са на четвърто място по продължителност на живот в здраве, и в същото време са с най-кратка продължителност на живота.
Доклад на Института за пазарна икономика обяснява този парадокс с ниска ефективност на здравната система.
„Програмите за профилактика не са ефикасни, а лечението на определени заболявания не показва достатъчно добър резултат, поне в сравнителен план с останалите страни от ЕС“, отбелязва докладът, като припомня, че в своя анализ Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също препоръчва на страната ни да вложи повече усилия за подобряване на първичната профилактика, диагностиката и лечението.
Развитие или омагьосан кръг
Страната ни се вслушва – поне на стратегическо ниво. През последните три години здравните институции работиха върху Националната здравна стратегия с хоризонт 2030 г.
Основен акцент на документа е именно обръщането на пирамидата и повишаването на предлагането и търсенето на услуги в извънболничната помощ. Тази препоръка обаче не е нова. Още през 2016 г. приетата тогава здравна карта установи над 3000 излишни болнични легла, а оттогава броят им само расте.
И към настоящия момент не става ясно как институциите в здравеопазването смятат да адресират десетилетната си тревога от безконтролното разширяване на болничната мрежа и свързаните с него вреди както върху пациентите, така и върху работещите в системата.
През 2023 г. Министерството на здравеопазването се опита да въведе мораториум за разкриване на нови болници за определен период, да разпише нова, по-ефективна здравна карта и по-строги изисквания за отваряне на нови болници след изтичане на мораториума.
В същото време обаче по данни на сайта clinica.bg само за първите девет месеца на годината са издадени 47 заповеди за нови дейности и 68 разрешения, с които се разширяват съществуващи структури или се създават изцяло нови болници, а лекарските колегии, здравната каса и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, от чиито становища зависи одобряването на нови болници, очевидно също не се чувстват ангажирани със стратегиите на държавата.
В този контекст не са изненада обвиненията на „Търговска лига“, че спирането на проекта им в София обслужва интерес, различен от обществения.
Когато държавата нито е дефинирала адекватно, нито защитава този „обществен интерес“, всеки би могъл да се изкачва по гърба му.
_Health2023.png){kind=link}