Парламентът в България ще гласува в четвъртък декларация, с която изразява подкрепа за членството на Украйна в НАТО. Украинският президент Володимир Зеленски се очаква на посещение в България в деня, в който депутатите гласуват документа.
България не е първата страна, която ще подкрепи Украйна за НАТО. През последните дни го направиха Литва и Естония. Това идва на фона на призивите на Украйна да получи покана за членство в Алианса – нещо, което самата тя и подкрепящите я държави определят за „гаранция за сигурност“ за страната и за цяла Европа. Новините идват и преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс, където ще се обсъжда въпросът.
Държавите, които изразиха подкрепа за членството на Украйна в НАТО, посочват, че това не може да стане, докато войната продължава, или преди „възстановяването на мира“, както пише в проекта за декларация на българския парламент. Киев и не иска това – настоява за конкретни срокове за присъединяване към Алианса и за „гаранции за сигурността“ на Украйна.
Въпросът е важен за Украйна и за това свидетелстват изказванията на Зеленски и представители на правителството в Киев. Самият факт, че украинският президент се очаква да посети България за пръв път от началото на войната на фона на гласуването на декларацията в подкрепа на членството на страната в Алианса, също е показателен.
Защо за Украйна е толкова важно членството в НАТО? Отговорът е в следващите редове.
Откога Украйна иска членство в НАТО
Перспективата за членство на Украйна в НАТО е потвърдена в официален документ на Алианса през 2008 г. Тогава в заключителната декларация от срещата на върха на държавите членки в Букурещ е записано, че Украйна и Грузия „ще станат членки на НАТО“, без да се посочват никакви срокове и следващи стъпки.
Това обещание за бъдещо членство, известно като „политика на отворените врати“, не предотврати руската военна агресия срещу двете държави. Само няколко месеца след декларацията от Букурещ Русия нахлу в Грузия и окупира Южна Осетия и Абхазия. Шест години по-късно - през 2014 г., Москва незаконно анексира украинския полуостров Крим и подкрепи проруските сепаратисти в конфликта в Източна Украйна.
През февруари 2019 г. Украйна прие конституционни промени, според които присъединяването към НАТО и към Европейския съюз (ЕС) е стратегическа цел за страната.
В края на 2021 г. Русия поиска НАТО да се откаже от намерението си да приеме Украйна в бъдеще. Няколко месеца по-късно – на 24 февруари 2022 г. – руската армия нахлу в Украйна и започна пълномащабна война, която продължава вече близо година и половина.
Руският президент Владимир Путин каза, че една от причините за нахлуването в Украйна е разширяването на НАТО. Той определя Алианса за „инструмент на външната политика на САЩ“, а не за отбранителна организация на много държави, всяка от които има право на глас, каквато е в действителност.
През септември 2022 г. Зеленски съобщи, че страната му е кандидатствала за членство в НАТО.
През април 2023 г. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посети Киев и каза, че бъдещето на Украйна е в НАТО, без да посочи конкретни срокове. Тогава Зеленски каза, че няма „нито една обективна пречка“ пред политическото решение Украйна да бъде поканена в НАТО, и добави, че е време за „съответните решения“.
Оттогава украинският президент няколко пъти призова страната му да получи обещание за членство в НАТО. Той поиска това да стане на срещата на върха във Вилнюс на 11 и 12 юли.
Какво точно иска Украйна от НАТО сега
Украйна разглежда членството в НАТО като гаранция за своята сигурност в бъдеще. Тя посочва като аргумент защитата, която би имала съгласно член 5 от Северноатлантическия договор. Той разглежда евентуално нападение срещу една от държавите членки като атака срещу всички и предвижда в такъв случай намеса на Алианса, включително военна.
Украйна обаче не иска членство в НАТО сега, написа външният министър на страната Дмитро Кулеба в коментар за американското издание Форийн Афеърс, публикуван на 25 април.
Ние сме реалисти. Не искаме да въвлечем САЩ или други страни от НАТО във война.Дмитро Кулеба
„Ние сме реалисти. Не искаме да въвлечем САЩ или други страни от НАТО във война“, написа Кулеба.
„Това е нашата война и ние се сражаваме успешно с щедрата подкрепа на нашите партньори и съюзници.“
Украйна в момента е във война с Русия и хипотетичното ѝ присъединяване преди края на войната може да значи пряка намеса на НАТО – нещо, което страните от Алианса досега многократно са изключвали като възможност. Самата Украйна също не иска това.
„Това, което искаме, е конкретен график за присъединяването на Украйна към НАТО“, написа още Кулеба. „На предстоящата среща на върха на Алианса във Вилнюс, Литва, членовете на НАТО трябва да изпратят писмен сигнал на Русия, че играта е приключила: Украйна е част от Запада, тя е на прага на НАТО и скоро ще влезе през вратата.“
Външният министър добави, че Украйна разглежда присъединяването към НАТО като процес, който обаче „трябва да започне без забавяне“. В публикацията си той призовава страните от Алианса да решат какви гаранции за сигурността на Украйна могат да приемат още сега, преди тя да стане членка на организацията.
Членството в НАТО ще бъде „най-добрата гаранция за сигурност за Украйна“, каза пред Свободна Европа Весела Чернева, директор на Софийския офис на Европейския съвет по външна политика.
„Ако се стигне до преговори, за да седнат страните на масата за преговорите, трябва да има някакъв тип гаранции от страна на Запада за сигурността на Украйна“, каза тя.
„За Украйна е важно, разбира се, войната да свърши бързо. Но тя трябва да свърши със справедливи преговори и след изтласкване на Русия от границите ѝ. В момента, в който територията на Украйна е свободна, или поне украинската страна счита своя напредък за достатъчен и седне на масата за преговори, тогава тези гаранции трябва да бъдат, така да се каже, на масата.“
Какво казват държавите в НАТО
Присъединяването на една страна към НАТО изисква съгласие на всички държави членки.
Няколко американски и европейски издания съобщиха за разминавания в позициите на държавите от Алианса. Всички те са съгласни, че Украйна не може да се присъедини към НАТО сега, но и подкрепят политиката на „отворените врати“. Те обаче не са единодушни доколко конкретни обещания да дадат на Киев на срещата във Вилнюс.
Президентът на Литва Гитанас Науседа призова за „по-смели решения“ за бъдещото членство на Украйна в НАТО. Министър-председателката на Естония Кая Калас каза, че страните членки на Алианса трябва да се споразумеят на срещата във Вилнюс за “практически стъпки” към присъединяването на Украйна. Те призовават да се излезе „извън формулировката в Букурещ“, която не посочва никакви срокове за бъдещото членство на Украйна в НАТО. Подобна позиция се споделя от други страни от Източна Европа.
Британското издание Файненшъл таймс съобщи, като се позова на дипломатически източници, че САЩ, Германия и Унгария подкрепят по-предпазлив подход.
Вашингтон пост съобщи през май, че САЩ предпочитат да се фокусират върху оказването на военна помощ на Украйна и смятат въпроса с бъдещото ѝ членство в НАТО за такъв, който може да се обсъжда като част от евентуални преговори за край на войната.
Президентът на Франция Еманюел Макрон каза в края на май, че Украйна трябва да получи „път към членство в НАТО“.
Според Весела Чернева въпросът в случая е дали в страните, които имат по-големи военни възможности, има политическа воля.
„Когато говорим за гаранции за сигурност, това означава възможности и политическа воля да се влезе на страната на който и да е от съюзниците в НАТО, ако това се наложи“, каза тя. „Това преди всичко се отнася до онези страни, които могат да действат в момент на заплаха. И САЩ си дават много ясно сметка, че те са една от тези държави.“
Според нея въпросът е как точно ще се формулира ангажиментът към бъдещото присъединяване на Украйна. Всички страни са съгласни, че Киев може да се присъедини едва след края на войната, но остава отворен и въпросът как се дефинира краят ѝ.
„Политическата ситуация е такава, че е много трудно да се откаже такава молба на Украйна. И в някакъв смисъл няма да е честно“, каза още Чернева.
По думите ѝ трябва да има някакъв тип обещание за следващи стъпки, които да дават достатъчно гаранции за Украйна, че тя "може да започне сериозен процес за присъединяване.“
Какво казва България
На този фон идва и декларацията на парламента в България, която изразява подкрепа за „членство в НАТО на Украйна след възстановяването на мира на нейна територия“. Тя вече беше подкрепена от външната комисия в парламента от депутатите от ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и ИТН и предстои да бъде гласувана в пленарната зала в четвъртък. Това е денят, в който се очаква Володимир Зеленски да посети България.
Декларацията подкрепя „започването на процеса на планиране и приемането на конкретни параметри и времева рамка за присъединяването на Украйна към НАТО“ и възлага на правителството да защитава тази позиция на срещата във Вилнюс.
Всеки глас на съюзник има значение. В този смисъл българският глас също е важен.Весела Чернева
„Всеки глас на съюзник има значение. В този смисъл българският глас също е важен“, каза Весела Чернева.
„И това е новината, с която би си тръгнал от тук президентът Зеленски – че България е от онези страни, които ще подкрепят членство на Украйна в НАТО след края на войната.“
Досега България не е изразявала позиция в подкрепа на членството на Украйна в НАТО.
През октомври 2022 г. президентът Румен Радев отказа да подкрепи декларация на държавните глави на страните от Централна и Източна Европа в подкрепа на целостта на Украйна и присъединяването ѝ към НАТО. В нея се потвърждаваше перспективата за членство на Украйна в НАТО съгласно решението от срещата в Букурещ през 2008 г.
Служебни правителства, назначени от Радев, управляваха България от средата на 2022 до юни тази година. Президентът и министрите се противопоставяха на изпращането на военна помощ на Украйна, но въпреки това изпратиха такава в изпълнение на решение на парламента от декември 2022 г.
Когато Русия нападна Украйна в България управляваше правителството на Кирил Петков. Тогава България не изпрати военна помощ на Украйна, но впоследствие стана ясно, че страната е снабдявала Киев с боеприпаси през държави посредници.
Правителството на Николай Денков, подкрепено от ПП-ДБ и ГЕРБ, реши да предостави нова пратка военна помощ на Украйна.