През май Украйна получи обещания и доставка на още модерни оръжия в подготовката ѝ за дългоочакваната контраофанзива срещу Русия.
Разликата с предишните доставки от страни членки на НАТО и ЕС е, че беше нарушено табуто за снабдяване на нападнатата от Русия държава с оръжия с голям обсег на действие.
Продължаващата военна помощ показва дългосрочността на западната подкрепа за Украйна. Макар да изглежда парадоксално, това са стъпки към мир, казва Бранислав Сланчев, професор по политически науки в Калифорнийския университет в Сан Диего.
Сланчев изследва условията за водене на война, прилагайки математически модели в изследванията си.
"Докато руснаците не си ревизират условията (към Украйна), мир не може да има. A те няма да ги намалят, докато не се убедят, че стратегията им на изтощаване няма да сработи. Затова доставките на оръжие, включително далекобойно, са стъпки към мир", каза Сланчев в кореспонденция със Свободна Европа.
Великобритания ще достави ракети Storm Shadow, които имат обсег от 250 км. и могат да удрят цели в окупирания от Русия Крим. Напът е да падне още едно табу - доставката на изтребители F-16. Даването на ракети с голям обсег и на F-16 показва, че ангажираността на Запада преминава на следващо ниво.
Ангажиментите за нови доставки на модерно въоръжение бяха поети след европейско “турне” на президента на Украйна Володимир Зеленски във Великобритания, Германия, Франция и Италия. На срещата на страните от Г-7 в Хирошима, Япония, по-рано този месец президентът на САЩ Джо Байдън също обеща нов пакет от военна помощ за Киев.
Какви нови оръжия осигури Зеленски и какво е значението им за хода на военните действия?
Великобритания: Storm Shadow
Великобритания съобщи още в началото на май, че е доставила крилати ракети Storm Shadow на Украйна. Те имат обсег от близо 250 км. (155 мили). Снабдени са с инфрачервено насочване и възможност да бъдат невидими за радари. Новите ракети почти незабавно бяха използвани за нанасяне на удари по източната украинска област Луганск, която Русия незаконно анексира. Storm Shadow могат да достигат и поразяват цели и на полуостров Крим, който беше незаконно анексиран от Русия още през 2014 г.
Стотици ракети за противовъздушна отбрана и стотици нови безпилотни летателни апарати за нападение с голям обсег.
Зеленски пристигна във Великобритания на 15 май, като това беше последна спирка от европейската му обиколка. Той се срещна с британския министър-председател в имението му в Чекърс. Руши Сунак пое ангажимент да изпрати на Украйна "стотици ракети за противовъздушна отбрана" и "стотици нови безпилотни летателни апарати за нападение с голям обсег" с обхват над 124 мили (200 км.), наред с други безпилотни летателни системи. Новите оръжия ще бъдат доставени на Украйна през следващите няколко месеца, докато страната се подготвя да засили съпротивата си срещу продължаващата руска инвазия.
Решението за доставка на Storm Shadows в Украйна "има потенциал да промени играта", казва Камил Гранд, анализатор в Европейския съвет за външна политика, пред Уошънгтън пост. Ракетите биха могли да позволят на украинските сили да нанасят удари по руски логистични центрове дълбоко зад фронтовата линия. И тъй като ракетите са разработени съвместно от британците и французите, ходът на Великобритания " проправи пътя" на Франция, която реши да изпрати от същите ракети, но под името SCALP-EG.
Франция: Леки танкове и боеприпаси
Володимир Зеленски се срещна с президента Еманюел Макрон в Париж в неделя - 14 май. Франция се ангажира, че през следващите няколко седмици ще "обучи и оборудва няколко батальона с десетки бронирани машини и леки танкове, включително AMX-10RC".
Франция също така обяви, че ще изпрати "нови боеприпаси" на Украйна и ще помогне за ремонта на бронираните превозни средства и оръдията, повредени по време на войната. Макрон каза, че Франция ще обучава украинските батальони, които се сражават в източната част на страната.
Германия: Бойни машини и ПВО
Преди да отиде в Париж, Зеленски посети Берлин, където се срещна с канцлера на Германия Олаф Шолц. Преди посещението германското правителство представи нов пакет военна помощ за Украйна на обща стойност 2,95 млрд. долара, с което почти се удвоява общият ангажимент на Берлин към Киев след нахлуването на Русия през февруари 2022 г.
Пакетът включва повече от 100 бойни машини, 200 разузнавателни дрона, 30 танка Leopard 1A5, 20 бронетранспортьора Marder, 18 самоходни гаубици. Може би най-важното в пакета са системи за противовъздушна отбрана IRIS-T, които се доказаха в защитата на Украйна срещу дронове.
Системите за противовъздушна отбрана са изключително важни, както и това, че новият пакет е "сигнал, че Германия, след като се колебаеше в продължение на много, много месеци, сега се ангажира пълноценно с подкрепата за Украйна", каза Гранд пред Уошънгтън пост.
САЩ: Още боеприпаси и край на ветото за F-16
САЩ възнамеряват да предоставят на Украйна още един пакет военна помощ на стойност 375 млн. долара. Президентът на САЩ Джо Байдън заяви това на среща в Хирошима със Зеленски. Разговорът им се състоя в рамките на срещата на върха на Г-7.
Пакетът ще включва основно артилерия и боеприпаси, включително за ракетните системи HIMARS, както и военна техника. Той включва и обучение за украинските военни.
Може би по-важното послание от САЩ е, че вдигат ветото за обучение на украински пилоти да използват американски изтребители F-16. Вашингтон обяви още, че няма да има нищо против, ако някоя страна дари такива самолети на Украйна.
Почвата за това беше подготвяна по време на дипломатическата совалка в Европа на Зеленски и получи подкрепата на Великобритания, Франция и други страни. Миналия вторник ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел каза, че в Полша е започнало обучението на украински пилоти за управление на F-16.
Засега Нидерландия, Белгия и Дания обсъждат възможността да дарят F-16 на Киев. Очаква се и САЩ да се включат в разговорите - след като започне обучението на пилотите. В най-добрия случай то ще отнеме около половин година. В мирно време обучението за пилотиране на F-16 отнема близо 2 години за опитни пилоти.
"Всякакви призиви за мирни преговори са контрапродуктивни"
Преди обиколката на Зеленски в Европа и срещата на Г-7 от Вашингтон и Брюксeл идваха сигнали, че подкрепата за Украйна не може да остане на сегашното ниво завинаги, особено предвид предстоящите президентски избори в САЩ.
Financial Times, позовавайки се на неназован високопоставен служител на ЕС, написа, че Украйна ще бъде подложена на "безпрецедентен натиск" от страна на съюзниците да се съгласи на преговори с Русия - освен ако очакваната контраофанзива срещу руската инвазия не постигне значителен напредък до септември. Новите обещания за оръжия обаче показват ангажимента на западните съюзници към Украйна.
В анализ на Бранислав Сланчев и професор Хайн Гьоманс от Университета Рочерстър, публикуван в The Atlantic, се казва, че западните страни трябва да запазят солидарността си с Киев, за да дадат шанс на мира, като това ще откаже Русия от мисълта, че може да надживее единството на Запада с Украйна.
В текста на двамата експерти се казва, че всяка война започва с несъгласие:
"Всяка от страните отказва да приеме условията, които другата страна е готова да предложи, с убеждението, че борбата ще доведе до по-добри условия".
В средата на декември 2021 г. - два месеца преди да нахлуе в страната - Москва постави списък с искания като условие за деескалация в отношенията с Украйна, като преди това струпа огромни сили на границата ѝ. Москва искаше НАТО да спре разширяването си, но и да се върне към границите си през 1997 г.
В началото на инвазията в Украйна през февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин твърдеше, че целта му е "демилитаризацията" и "денацификацията" на Украйна, защита на населението в района на Донбас, но не и окупация. През декември 2022 г. той отново промени тезите си и определи като „значим резултат“ прибавянето на територии към Русия.
В анализа на професорите се казва, че всяка война завършва със споразумение."
Преговори рядко започват преди да са започнали тежки сражения.
"Макар че повечето войни завършват на масата за преговори, самите преговори рядко започват преди да са започнали тежки сражения", казват Гьоманс и Сланчев. Според тази логика войната е причинена от противоречиви очаквания - за това как войниците и оборудването ще се справят в битката, колко компетентно ще се окаже ръководството, колко готово ще бъде обществото да поеме разходите за войната, колко устойчиви ще бъдат икономиката и промишлеността, за да поддържат военните усилия, колко надеждни ще се окажат съюзниците и други трети страни.
"Ако Западът наистина се ангажира да подкрепи Украйна срещу настоящите военни цели на Русия, тогава всякакви призиви за мирни преговори са контрапродуктивни", пишат съавторите. Според тях Западът не трябва да проявява свръхочаквания към Украйна, за да няма разочарования, които да доведат до натиск над Киев да се съгласи на отстъпки, което би насърчило Путин да продължи да има прекомерни искания.
