В понеделник България отбелязва 147-ата годишнина от Освобождението си. В София и страната са предвидени множество чествания на празника.
Тържествено честване е предвидено край Паметника на Свободата на връх Шипка. В подножието на паметника беше отслужена заупокойна молитва и бяха поднесени цветя и венци в знак на признателност към загиналите за свободата.
На церемонията присъстваше председателката на парламента Наталия Киселова.
"Трети март е ден на преклонение пред подвига на тези, които жертваха себе си за нашата свобода. Той е ден на почит пред загиналите в Руското-турската война български, руски, украински, румънски, финландски, полски, сръбски и войни от други националности", каза Киселова на Шипка.
В София в на специална церемония пред паметника на Незнания войн беше издигнат националният флаг. В церемонията участие взеха министърът на отбраната Атанас Запрянов, вицепрезидентката Илияна Йотова, кметът на София Васил Терзиев и други.
В 18:30 на площад „Народно събрание“ се проведе и тържествена заря-проверка. Преди нея президентът Румен Радев каза, че празникът "е олицетворение на съкровения идеал на поколения българи за свободна, обединена и независима България".
В речта си Радев говори за войната в Украйна.
"Тази война оголи крехките основи на световния ред и фалшивия патос, че мирът и човешкият живот са висша ценност, че можем да разчитаме на друг да брани нашата свобода, да гарантира нашата сигурност и бъдеще", каза още Радев.
Макар че говори за "мъдрост и толерантност", президентът нападна български политици, "които водят война с паметници, пренаписват миналото, веят чужди знамена, разоръжават българската армия и поискаха дори отмяната на Трети март".
Президентът има предвид демонтажа на Паметника на съветската армия в София, предоставянето на военна помощ за Украйна, на което той се противопоставя, както и предложението за национален празник вместо 3 март да бъде обявен 24 май, отправено от ПП-ДБ.
Празникът ще бъде отбелязан и в центровете на други общини в страната.
На 3 март (19 февруари по стар стил) 1978 г. Русия и Турция подписват Санстефанския мирен договор, с който се слага началото на Третата българска държава.
Денят е честван за първи път на 19 февруари 1880 г. като „Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор“, а от 1988 г. се празнува като Ден на освобождението на България.
Денят е определен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет, издаден на 27 февруари 1990 г., и с Решение на 9-ото народно събрание от 5 март 1990 г.
Години преди руско-турската война от 1978 г. Русия и Австро-Унгария подписват Райхщатското споразумение, което не предвижда създаването на голяма славянска държава , а по-късно подписват и Будапещенската конвенция, която препотвърждава, че това няма да се случи и на Балканите.
Тези документи стъпват в основата на преразглеждането на Санстефанския мирен договор по време на Берлинския конгрес, където реално са очертани първите граници на Княжество България и Източна Румелия.
Форум