Първите му спомени за различността са още от ранното му детство. Когато с приятели играят на рицари и принцеси, той винаги избира да е рицар. Тогава още са деца, затова няма и нужда от обяснения.
Но по-късно, вече в училище, започват първите съзнателни съмнения.
„Когато учителят кажеше „разделете се на момичета и момчета“, за мен изобщо не се разбираше от само себе си, че трябва да отида при момичетата“, казва Робин Златаров.
Той цял живот ненавижда женското си име по лична карта. Когато някой се е опитвал да му облече рокля или пола, е започвал „един рев и крещене“, разказва той.
„Много дълго време се случваше нещо, на което не можех да дам име“.
Едва когато е на 16, Златаров разбира, че е транс – това е думата за хора, които не се идентифицират с биологичния си пол. По-късно започва да се определя като небинарен транс човек, защото не се усеща нито само като мъж, нито само като жена.
Златаров разказва всичко това на публично събитие, наречено „Жива библиотека“. То беше организирано от ЛГБТ сдружението „Билитис“ по случай Седмицата на транс видимостта този ноември.
На него Златаров е в ролята на „книга“, която всеки, който поиска, може да „прочете“ – просто сяда до него и му задава въпроси: откога е транс, как, защо. Концепцията за такава „жива библиотека“ е разработена преди повече от две десетилетия в Дания, а идеята ѝ е проста: мразиш, защото не разбираш. Страх те е, защото не познаваш.
Затова целта на такива събития е да даде възможност на хората да се срещнат очи в очи с други „различни“ техни съграждани, които иначе в ежедневието си никога не биха срещнали и към които подхождат с недоверие и предразсъдъци.
Често става дума за хора от друга религия, бежанци, наркозависими, хора с увреждания и други маргинализирани групи. С обикновен, открит разговор, в който всички въпроси са позволени, за да може да се стигне до повече разбиране и приемане.
Да не съдиш за книгата по корицата
От „Билитис“, където Златаров работи, решават да направят такова събитие, посветено на историите на транс хора в България. Причината е, че именно те са едно от най-непознатите, но и най-осъждани малцинства. Те се сблъскват с най-малко разбиране, дори и вътре в самата ЛГБТ общност.
Организаторите от „Билитис“ обаче решават да разчупят модела на „живата библиотека“ и да направят своето събитие в бар за настолни игри в София.
Така, по думите на Златаров, те целят да избегнат по-строгата обстановка на класическата „жива библиотека“, в която част от участниците може да се чувстват като на разпит. Вместо това всеки може да обиколи няколко от масите и да изиграе няколко рунда Диксит, „Кодови имена“, Катан или която и да било друга бордова игра в компания, в които иначе никога не би се озовал.
По думите на Златаров такова публично събитие с транс хора, отворено за всякакви посетители, се прави за първи път. Затова и организаторите са имали множество опасения, включително дали няма да се стигне до нападения, каквито е имало в миналото срещу редица ЛГБТ инициативи.
През 2021 г., например, крайнодесни от организацията Български национален съюз – Еделвайс, нападнаха общностния център Rainbow hub, ползван от „Билитис“ като пространство за срещи и събития. През последните години имаше и множество други физически атаки над представители на ЛГБТ общността, извършвани както от националистически организации, така и от отделни лица.
Заради това и организаторите на „Живата библиотека“ първоначално обмислят дали да наемат охрана за събитието си. В крайна сметка се отказват. Всичко това обаче е показателно, че страхът – както от физически заплахи, така и от психологически тормоз, е част от ежедневието на транс хората в България, казва Златаров.
Цената да бъдеш себе си
Самият той се сблъсква непрестанно с това. Идва от страна на хора, които изобщо не познава, които вижда за първи път.
„Обиждали са ме, плюли са ме, случвало ми се е дори да ме замерят с яйце от кола, докато просто чакам на една спирка“, разказва 22-годишният Златаров.
Унизителното отношение, с което се сблъсква, продължава и сега, дори в най-ежедневните аспекти на живота му. Той дава пример – докато върви по улицата, непрекъснато получава странни погледи. Когато се разминават с него, често чува зад гърба си въпроса „това какво е?“.
„Отговорът най-често е: „Не гледай там“, казва Златаров.
По думите му тези малки, битови случки всъщност оказват силно влияние. Те са обидни и унизителни, а тезата, че някой е „избрал“ да бъде транс, защото търси внимание или защото просто минава „през фаза“, е абсурдна.
Златаров разказва, че цената, която плаща, за да бъде себе си, всъщност е много висока. През годините е загубил много приятели, които не са искали да приемат, че той не се идентифицира като жена. В голяма част от тийнейджърските си години е бил в депресия. Не е близък с много от роднините си, част от които изобщо не знаят, че е транс. Дори майка му, която описва като приемаща, отказва да го нарича с името Робин, в което той самият разпознава себе си.
Всичко това толкова му тежи, че Златаров понякога обмисля да напусне България. Към причините отскоро се добавя и нов страх – какво ще стане, след като през август парламентът одобри първия анти-ЛГБТ закон от десетилетия насам. С него беше забранено обсъждането на ЛГБТ теми в училищата, но Златаров се опасява, че това е само първата стъпка към много по-тежки ограничения спрямо хората като него.
"Да покажем, че ни има"
Това, че сега е способен да говори толкова открито, за Златаров е голям успех. Макар и да казва, че много от познатите и роднините му не знаят, че е транс, той не се страхува от публичността.
„Най-лошото, което може да последва, е един много неудобен разговор“, казва той.
За много други обаче не е така. Повечето от останалите транс хора, съглaсили се да бъдат „книги“ на събитието на „Билитис“ тази седмица, предпочитат да не бъдат снимани и цитирани с имената си. Едни се опасяват за реакцията на близки и познати, други, че могат да загубят работата си, има го и общия страх от физически нападения.
На самото събитие не се появяват непознати, идват преди всичко общи приятели. Лили и Митко, например, които познават част от транс хората тук, казват, че са дошли да ги подкрепят. Отворени са да чуят обаче и историите на тези, които не познават.
„Надявам се повече хора да разберат, че транс хората не са някаква опасност. Точно обратното, в България сега точно те не живеят в безопасност“, казва Митко.
В края на вечерта Златаров казва, че вижда събитието като успех. Според него то е само първа стъпка – за много от транс хората тук е изисквало огромна смелост изобщо да се съгласят да участват, дори и в този по-приятелски формат.
По думите му е било важно „да ги успокоим, че не е страшно“ да се появят на публично обявено събитие, на което открито да бъдат себе си. Затова и организацията вероятно ще планира още такива инициативи.
„Идеята е да помогнем на транс хората да се почувстват видени“, казва Златаров.
„Да покажем, че живеем, работим си, че ни има. И да достигнем до хората, които си задават въпроси, но не знаят на кого да ги зададат“.
Форум