"Няма ги ни-къ-де". Как живее последната буква на ЛГБТ

Това е история без перипетии. Тони Христов се ражда в България, учи във Великобритания, връща се.

С тази подробност, че някъде по средата на биографията си той започва процедура по смяна на пола. Делото му минава „прекалено гладко дори“, както споделя с него собствената му адвокатка. Това е пример за едно от успешните дела за смяна на пола в България.

Как обаче се случва така, че в държава, в която еднополови двойки се страхуват да вървят, хванати за ръка на публични места, трудният процес по смяна на пола минава „прекалено гладко“?

Михаил Вучков казва пред Свободна Европа, че това не винаги е било възможно.

Вучков има дългогодишен опит в областта на медиите, връзките с обществеността, телевизионната и киноиндустрията. Участвал е и в управлението на организационния комитет на София Прайд. Истории на негови близки го вдъхновяват да се занимава с „транс темата“ и до днес.

Той разказва, че още през 2010 г. започва да търси тези хора, за да направи тяхната кауза видима.

„Тъй като обществото ги вижда само като проститутки и като развлекателна програма. Тоест тях ги няма на касата в Била, няма ги като чистачка в някоя обществена сграда, няма ги ни-къ-де“, казва той.

По негови думи това и до днес е едно от най-незабелязваните, но и най-осъжданите малцинства в България. Те често са дискриминирани дори в рамките на ЛГБТ общността.

Въпреки това обаче напредък има. Към момента Вучков може да се похвали с работата си по мащабен проект, посветен на транс хората в България.*

Тази непозната част от ЛГБТ вече като че ли е сформирала своя малка общност, на която хората могат да разчитат, сблъсквайки се с трудностите на прехода (транзицията).

Освен с Тони Христов, Вучков ни свърза и с няколко лица на фондация Сингъл Степ, които да ни запознаят със спецификите на този процес.

По-важно е как да се помогне

Една от тях е Анна Жукивская – координатор "Психологическа подкрепа" с над 15 години опит в работата с тийнейджъри и техните семейства.

„Моята задача не е да кажа на човека „ти си транс“. Моята задача е да му създам безопасно пространство, в което той да изследва своята идентичност, без да бъде поставена някаква конкретна рамка“, казва Жукивская.

След като клиентът започне да приема своята идентичност, следва другата голяма стъпка - приемането от околните. Според Жукивская разкриването на едно дете като транс е по-трудно за родителя, а отделно от това е по-трудно за приемане, отколкото ако е с различна сексуална ориентация.

„Тук говорим за тотална промяна на външния вид, на местоименията, на името, с което ще се идентифицира“, разказва тя.

Вижте също

Какво променя законът срещу ЛГБТ в Унгария и колко далеч е България от подобни идеи

Не всеки транс човек преминава през физически промени обаче. По думите на психолога това се случва предимно при хора със силна полова дисфория.

На въпроса по какъв начин възниква транссексуалността Жукивская отговаря, че има различни теории, но те не са доказани.

„Дали това е пренаталната среда, каквото и да е, това е нещо, с което човек се ражда. За мен въпросът „защо“ не е важен. Въпросът е как се чувства този човек и какво правим занапред“, казва Жукивская.

Най-правилният начин не е най-бързият

След консултацията с психолог или психиатър транс хората пристъпват към хормонотерапия и евентуално операция, за които обаче липсват достатъчно специалисти, преминали специализирано обучение.

Според Момчил Баев, Мениджър на програма "Сексуално здраве и ХИВ", няма установена практика, нито клинична пътека, по която лекарите да действат.

Баев е доктор по Социална медицина и управление на здравеопазването и фармацията и магистър по Обществено здраве и здравен мениджмънт на Медицински университет – София.

Той разказва за много случаи на транс хора в България, които си поръчват хормони от чужбина, които понякога се оказват нелегални, или дори си разменят рецепти помежду си. Това по неговите думи може да бъде много опасно, тъй като количеството хормони, изписано за един човек, може да бъде крайно неподходящо за друг организъм.

„Някои могат да си предизвикат метаболитен синдром, да развият диабет или дори да предизвикат онкологични заболявания на репродуктивните си органи“, казва Баев.

Според него обаче, въпреки липсата на опит в медицинската практика, ендокринолозите са все пак специалистите, които могат да следят за нарушения в хормоналния баланс или работата на жлезите например.

„Разбирам нетърпението на транс хората, но те трябва да знаят, че медицината следва определена процедура. За всяко нещо има протокол, който, ако не се спази, лекарят бива съден. А никой лекар не би искал да заплаши практиката и свободата си заради нетърпението на един пациент“.

Освен специалисти, липсват и правни уредби, които да определят в какъв ред и при какви условия да се осъществяват процедурите.

Баев разказва за случаи, в които съдът отказва да признае смяна на пола преди човекът да е опериран, а също и обратното - за лекари, които отказват да оперират, преди да е сменен гражданският пол.

Съдебни производства без медицински стандарти

Според адв. Наташа Добрева делата за смяна на пола не са най-голямата пречка за транс хората в България.

„Тук имаме нужда от медицински стандарт. По-скоро бих казала, че това ни е проблемът, а не толкова съдебните производства“.

Добрева е правен консултант и aдвокат от Софийска адвокатска колегия (2007 г.) със специалност Международно право по права на човека и право на Европейската конвенция за правата на човека. Водила е 10 дела за смяна на пола, като едно от тях е все още висящо, а всички останали са спечелени. Повечето от тях още на първа инстанция.

По думите на Добрева в България няма регламентирани правила в конституцията, които да попречат за спечелване на делото, както e с признаването на еднополови бракове например. Както знаем, според чл. 46, ал.1 „бракът е доброволен съюз между мъж и жена“.

„Няма как да преодолеем Конституцията на този етап. При делата за смяна на пола няма проблем, но за сключване на еднополови бракове ни е още рано“, казва още Добрева.

Адвокатът разказва, че системата не задължава транс хората да прекарват определено време при психолог или психиатър. Тя самата обаче ги съветва да потърсят мнение на специалист, преди да стигнат до съда.