Кънчо и Катя, които изгоряха в Солинген заедно с децата. Коя е страната, която тъгува за тях

„Удари ме право в сърцето“, гласът на Бенгю трепери. Познавам я от няколко години, тя се занимава с проблеми на миграцията в Германия.

Научила е за смъртта на българско семейство в град Золинген, известен в България и като Солинген. Загинали са баща (на 28 г.), майка (29 г.) и две момичета - на 3 години и на 5 месеца. Казват се Кънчо, Катя, Галия и Емилия.

Загинали са в пожар в жилищна сграда на повече от сто години и с дървено стълбище.

Прокуратурата почти веднага съобщава, че палежът е най-вероятно умишлен. Установила е, че е бил използван т.нар. ускорител за пожари, тъй като само за пет минути пламъците са обхванали почти цялата сграда.

Но разслеващите добавят и друго - че засега няма данни за палеж по ксенофобски подбуди.

Новината бързо превзема българските общности в Германия.

Българи в чужбина

Научавам новината първо по месинджър от Райчо Пенчев от Съвета за интеграция в Бон. После започва трескава комуникация, търсене и обмяна на новини с приятели и познати.

Но нищо не прави новината по-малко смразяваща. Става ми студено, точно както след новината от 19 февруари 2020 година, когато в град Ханау имаше расистки атентат и в него беше убит българинът Калоян Велков, заедно с други осем души.

Вижте също

"Пред вратата стоеше тъмното". Колко тихо отмина убийството на първия българин в расистки атентат

Това, което се повтаря сега, е липсата на бърза публична реакция от страна на официална София. Сякаш няма загинали българи. Дори е странно – реагира турското консулство в Дюселдорф, но не и българското във Франкфурт, нито пък българското външно министерство.

Става дума за изгорено българско семейство. Медиите подчертават, че българските граждани са с турски произход. Така минават часове, в очакване на реакция.

През това време говоря с хора, събирам други позиции.

11 българо-немски организации и сдружения в Северен Рейн-Вестфалия, отскоро обединени в съюз, изразяват болката и съчувствието си в писмо до медиите и призовават разследващите органи „да проведат бързо, адекватно и прозрачно разследване на подпалването.“

Подобни призиви идват от доста мигрантски организации.

Ето защо: самата прокуратура съобщава, че подпалената къща е била обитавана предимно от хора с миграционен произход, а после казва, че няма данни за расистки мотив.

Бенгю, която ми беше казала, че новината я е ударила право в сърцето, смята, че това се случва твърде често в Германия - ако има престъпление към хора с миграционен произход, твърде бързо се изключват ксенофобията или расизмът като мотиви на извършителя.

„Ние винаги виждаме един и същи модел", казва тя. И продължава: "Когато става дума за хора с миграционен произход, както е сега, много бързо се изключват мотиви като „омраза към чужденците“ или расизъм… Не зная как може на такъв ранен етап на разследването това да се изключи. Когато са въвлечени хора с миграционен произход, трябва да мислим расизма като възможна причина за действие“, казва ми Бенгю Кочатурк-Шустер.

Познаваме се от няколко години. Бенгю е кураторка и организаторка на редица проекти на първия по рода си Музей на миграцията в Германия - ДОМИД (DOMiD). Той в момента се строи в Кьолн и разполага с огромна колекция от над 150 хиляди предмети, документиращи историята на миграцията в Германия.

Вижте също

„Чужд език“. Как изглежда българската миграция в Германия, ако я описва социолог

Помня ясно едно от посещенията си в депото на DOMiD заедно с Васка Златева, братовчедка на убития при расистки атентат в Ханау Калоян Велков.

Тогава Васка оставя в депото тениска на Калоян, първата българска вещ за бъдещия музей.

Бенгю ни разхожда из експозицията и ни показва експонат, пред който е написана друга година и препратка към друга история, също свързана с престъпление от омраза:„радиоапарат на семейство Генч, Солинген, 1993“.

Думите на Бенгю и леко треперещият ѝ глас ще се запечатат завинаги в съзнанието ми – „единствената вещ, оцеляла от семейството при подпалването на къщата, при която пет жени и момичета загиват.“

Палежът в Солинген, 1993 г.

Струва си да се припомни какво става в Солинген през 1993. Така ще се разберат по-добре думите на Бенгю за удар „право в сърцето“.

През нощта на 28 срещу 29 май 1993 г. в Солинген е извършен палеж, причинен от четирима десни екстремисти, установяват властите. В пожара загиват пет момичета и млади жени. 28-годишната Гюрсун Индже умира, след като скача от таванския прозорец на къщата на улица Untere Wernerstrasse 81.

Четирима души са изгорени в нея: 18-годишната Хатидже Генч, 9-годишната Хюля Генч, 4-годишната ѝ сестра Сайме и 12-годишната Гюлюстан Озтюрк, която е дошла на гости от Турция.

Причината за посещението е празникът Курбан, който е трябвало да се състои ден по-късно. Момичетата са получили нови дрехи, които са лежали до леглата им заедно с малки подаръци. Сайме е получила и място в детската градина, от което била толкова щастлива, че постоянно показвала писмото на баба си. Но в тази нощ животът на семейство Генч е бил унищожен.

Солинген е червена линия. Малко преди това има сходен пожар в Мьолн. Германия е разтърсена. Турската общност е дълбоко травматизирана.

Каква е реакцията

Може да се каже, че тези събития катализират процеси на осмисляне, протест, желание и действие, за да стане така, че турската миграция да не бъде разглеждана като временен феномен извън историята на Германия, а като част от нея.

ДОМИД е основан като сдружение от мигранти от турски произход именно по това време - през 1990 година. Първоначално името е ДОМИТ – документиране на миграцията от Турция. После към екипа се присъединяват още хора и фокусът се разширява към общия спектър на миграцията след Втората световна война. Има цели вълни на работна миграция от бивша Югославия, Мароко, Виетнам, Южна Корея, Италия, Испания, Португалия.

Основателите не искат просто да направят видими историите на тези хора, а да променят самия дискурс, начина, по който се говори за миграцията.

В сегашния пожар Бенгю вижда възможност за ретравматизиране на турската общност в Солинген. Миналата година тя участва в съставителството на книгата „Солинген, 30 години след палежа. Расизъм, крайнодясно насилие и следите от пренебрегнатото преработване".

“Това, което де случи сега в Солинген, не е изненада. Защото ние от години казваме, че въпросът е не дали ще се случи пак, а кога ще се случи пак, кога ще изтръгне някокого от нас от равновесието. Защото когато няма истинска политическа воля за изясняване на причините, няма как да има справедливост.“

Травмите, които възкръсват

Васка Златева, братовчедка на убития при расистки атентат в Ханау Калоян Велков, ми написа в месинджър, че е „тотално шокирана от цялата ситуация“.

Васка успява да преодолее болката от загубата на братовчед си, превръщайки се в активна участничка в инициативата 19 февруари Ханау. Инициативата вече четири години продължава да се бори за прозрачно разследване на атентата и действията на полицията и открито обвинява разследващите в „провал без последствия“ и следване на партийно-политически интереси.

Солинген се превръща в момента и в място на българска травма. Подобни шокови събития изведнъж пренареждат въпросите - кои са всъщност българските граждани в момента в Германия, кой ги вижда, представлява, кой, ако щете, тъгува за тях.

Обединението на 11 българо-немски организации в Северен Рейн Вестфалия вероятно интуитивно напипва проблем. Бързата им реакция не намалява болката, но показва солидарност, на чийто фон мълчанието на официална България е необяснимо.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също

Черно-белите кадри, за които никой не знае. Как бяха открити първите снимки от насилието "Възродителен процес"