Българинът Калоян Велков беше сред жертвите на атентата в германския град Ханау. След шока, изразен във възклицанието “как е възможно?” дойде ред на анализа и рефлексията. Убийството на Калоян Велков повлия на живота на цялата общност на българите в Германия, защото е напът да промени образите, които самите българи са създали за себе си.
И досега социалните мрежи и групи на българите в Германия преливат от коментари. Наред с типичните мрачни обобщения за българската съдба “ние сме стадо пред заколение!" или "Нито на нашите, нито на някой от Европа му пука за нас“, се появяват и други чувства.
Тъга, яд, недоумение, болка
- „Аз бях близък на нашето момче Калоян (…) Беше страхотен приятел. Който не може да отиде [на поклонението], може да запали една свещичка. Пожелавам на всички да са живи и здрави, в тоя объркан свят.“
- „Днес погребаха 2 от жертвите (турци) от атентата в Ханау. На погребението имаше шествие с поне 50 000 човека (…) И сега да споделя за нашето момче Калоян, който също загина в мелето. Никой не се заинтересува, дори и българското посолство. Не знам какво да кажа! Супер нация сме, имам предвид задружни, ако беше за ядене и пиене щяхме да сме първи, но да помогнем...“
- „Изключително неприятно и тъжно ми стана като видях това. На всяка една от жертвите се отдаде почит, а българинът като че ли е бездомник без близки, без сънародници, без самоличност. Мир на праха им!“
Недоволство от българските власти в Германия
- „… И аз много пъти се питах кога най-после ще застане и някакво официално лице от българска страна…“
- „...Официалните лица ще започнат да идват, когато ние, българите, започнем да отиваме десетки хиляди, за да подкрепим свои сънародници! За 2 турци са излезли 50 000, а за българина нито един! А съм сигурен,че в Ханау живеят поне 5-6 хиляди българи!“
Колко българи живеят в Германия
В Германия статистически живее най-голямата група българи в Европа – близо половин милион души. Вероятно са много повече. Според официалната статистика, през 2018 година в Германия живеят 83 милиона, а от тях 20,8 милиона имат миграционен произход. Други 10,9 милиона са чужденци, тоест - хора без германско гражданство. 44.1 процента от тях идват от страните от ЕС, включително и от България.
Затова най-вероятно общият брой на хората с български произход в Германия е доста по-голям. Тук са различни поколения българи - хората от старата българска емиграция, избягалите от комунистическа България след Деветосептемврийския преврат, внедрените в средата на западната емиграция по-късно агенти на Държавна сигурност и техните семейства, трудовите мигранти в Източна Германия, студентите, сегашната нова работна вълна…
Въпреки това, на фона на останалите миграционни групи, България и до днес си остава голямо бяло петно в представите на германците, особено на тези в западната част на страната. Журналистът Андреас Майер си спомня „невинни“ случки от детството в свой коментар в седмичника Ди Цайт, озаглавен „Пред вратата стоеше тъмното“. Той се сеща, че в неговия випуск в основното училище е имало само двама чужденци – един италианец и едно момиче, „което се казваше Урания и идваше от Румъния или България. Румъния и България бяха толкова далеч, извън света, зад девет планини в десета, че изобщо не можехме да ги разграничим: Румъния или България.“
Какво е да те виждат просто като "тъмното"?
Можем да коментираме това по различни начини, хвърляйки вината върху самите германци, но това няма да ни приближи до разбирането на самите себе си – дали в тази представа не участваме активно и самите ние?
В една от дискусиите в социалните медии около убития Калоян Велков се появи и такъв коментар: „не разбирам защо българите обичат да се крият! Например: “Лелеее... айде по тихо да не разберат, че сме българи!”
Мълчанието от страна на официалните представители в Германия покрай убийството на Калоян Велков - например, липсата на официално съобщение от страна на консулската служба във Франкфурт - ни кара също да си зададем въпроси. Да не би да има нещо срамно в това, че българин е попаднал в една група заедно с турци, кюрди и босненец? В социалните медии се допускат мнения, че българинът е убит „случайно“, което означава, че другите не са „случайно“ убити, а вероятно са го заслужили с произхода си. В тази липса на траур за убития българин, в този невъзможен официален траур има неща, върху които си струва да разсъждаваме.
"Проклет характер", "съдба", "вражеска емиграция"
Натрупалата се подозрителност и дистанция на българите в чужбина спрямо другите българи в чужбина е голяма неизследвана тема, която постоянно се профанизира и представя като проклет характер или съдба, вместо да се анализира в дълбочина, включително и като плод на целенасочените действия на тайните комунистически служби години наред да преследват, злепоставят и дискредитират така наречаната „вражеска емиграция“. Причините вероятно са много повече, но колкото по- неизследвано е едно поле, толкова повече място има там за фантазии, митове и стереотипи.
Смъртта на Калоян Велков стресна много българи в Германия. Именно с невъзможността за него да се организира голямо българско траурно шествие. Това е добра новина. Защото сега са възможни въпросите - способни ли сме на съчувствие към всеки, станал жертва на расистко насилие? Смятаме ли, че никое човешко същество не заслужава такава участ? Поставяме ли себе си в категория над или под другите? Можем ли да кажем открито и смело „не“ на расизма в Германия, ако не го казваме открито и смело в своята собствена страна?
__________________
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
