Връзки за достъпност

Извънредни новини

Музикалната фамилия Щраус, която винаги започва отначало


Колаж на Йохан Щраус - баща
Колаж на Йохан Щраус - баща

Музикалната фамилия Щраус

Kомпозитори, диригенти

Йохан Щраус - баща /1804 - 1849/, Йохан Щраус – син /1825 – 1899/, Йозеф Щраус /1827 – 1870/, Едуард Щраус /1835 – 1916/

Произход: Виена, Австрия, музикално семейство

Образование: уроци по музика в семейството и при различни водещи музиканти

Интереси: музика, жени, политика

Известни с: валсове, полки, маршове, прочути диригенти, ръководители на „Щраус оркестър“

Признание: Създатели на империята на Виенския валс

През 1804 в Париж Наполеон става император, а във Виена се обявява Австрийската империя.

Тогава там се ражда Йохан Щраус, който основава собствена империята – тази на виенския валс. Тя, освен с валсове, е пълна и с оперети, полки и маршове.

„Радецки марш“ - всички са го слушали, но нали това е целта, да го слушат всички. Има нещо иронично в него, което смекчава смешната иначе помпозност на жанра. Той е сред най-известните маршове на Йохан Щраус, наричан още Щраус-баща, Стария Щраус или Щраус І.

Той създава, ръководи, захранва с истински хитове и дирижира знаменития оркестър, с който жъне успехи из Европа. Печели и добри пари - въздишка на облекчение у момчето Йохан, родено в твърде бедно семейство.

Само на 28, той купува луксозната виенска къща Hirschenhaus, известна като „Златният елен“. И създава онази бърза полка, наречена „Въздишката”, в която става неочакваното – музиката спира, а оркестърът…..въздъхва с облекчение.

Истински артистичен чаровник, с голям музикален талант и способност да продава изкуството си, Щраус-баща прави виенския валс модна икона на епохата, а така подготвя и пътеката на славата за сина си, Йохан.

Горкият Йохан-баща, принуден е да работи непрекъснато.

Освен голяма къща, има и семейство, след като през 1825 се жени по спешност за Ана Щрайм. После има и поне пет деца от Ева Трамбуш.

Това е причина за раздялата с Ана и за сериозен разрив с наследника на таланта и оркестъра му – Йохан, познат като Щраус-син или Щраус ІІ.

Ако бащата Йохан създава славата на виенския ¾ валс, като го измъква от блатото на предразсъдъците, то синът Йохан развива и издига тази „лека музика” до постоянен гост на прочутите салони и големите музикални театри в Европа и света.

Валсът, още с възникването си като салонен танц през ХVІІІ век, има лоша слава, защото мъжете и жените са твърде близо

Да, валсът, още с възникването си като салонен танц през ХVІІІ век има лоша слава, защото мъжете и жените са твърде близо и понякога дори се докосват. Църквата забранява танца, но това не спира по-отворените младежи да продължат да се докосват с валсово удоволствие. Постепенно забраната се разпада и през ХІХ век валсът е в разцвет, най-вече в творчеството на Щраус-младши.

Той е готвен от баща си за чиновник - учи счетоводство и музиката му е забранена. Но майка му, било от проницателност, било напук на баща му, помага на сина си да учи тайно при най-добрите музиканти от бащиния оркестър.

Големият дебют на Щраус-син е през октомври 1844 във виенското Доммайерс казино. Щраус-баща се разбеснява заради дългата лъжа. Той къса договорите си с казиното и връзките с Йохан. Но Йохан също къса с баща си, бесен, че зарязва майка му, както и заради политически различия.

Тогава Виена, освен музикален, е и социално-революционен кошер – но бащата е за Империята, а синът - за революцията. Заради някои неразумни действия, Йохан-син дори стига до ареста и едва не съсипва музикалната си кариера. Скоро след това бащата Йохан Щраус, едва на 45, умира от скарлатина, а синът Йохан Щраус остава, наследил таланта му, страстта към жените и веселия живот, голямата къща и прочутия оркестър.

Щраус-син преживява много интересни музикални и житейски дела. Той е диригент на дворцовите балове във Виена. Прави „Щраус оркестър“ още по-прочут и обикаля с него Европа и САЩ. Ходи в Русия, където преживява голяма, но нещастна любов с руска аристократка на име Олга.

Жени се три пъти, но няма деца. Тъй като католическата църква не разрешава развода, се отказва от религията и австрийското си гражданство, става гражданин на херцогство Сакс-Кобург-Гота и се жени за последната си любов, германката Аделе Дойч. Междувременно, окуражен от Жак Офенбах, освен валсове, полки и маршове, пише оперети, а „Цигански барон” и „Прилепът” са в музикалните театри и до днес.

Йохан Щраус ІІ умира от пневмония през 1899, докато композира музика за балета „Пепеляшка”.

Макар и недовършена обаче, тя оставя усещането, че при прочутата музикална фамилия Щраус нещата никога не свършват, че винаги има и още нещо. Да, има и още двама братя – Йозеф и Едуард, също прочути композитори. Не колкото баща си и брат си, но доста прочути.

Семейството, кой знае защо, нарича Йозеф Щраус – Пепи. Батко Йохан казва:

„Пепи е по-талантлив от мен, но аз, по щастлива случайност, съм по-известен”.

Пепи, освен че композира, помага на Йохан в управлението на оркестъра, участва в турнетата и умира през 1870 в окупираната от Русия Полша. Не е ясно дали по време на концерт пада от диригентския пулт и си удря главата или е бит от пияни руски войници, но и в двете версии смъртта му е нелепа.

Едуард Щраус пък има тъжната съдба да закрие музикална империя на фамилията, въпреки иначе жизнерадостните си композиции. Да, той има син - Йохан Щраус ІІІ, който обаче е диригент, не композитор. Така че Едуард поставя голямата музикална точка след себе си.

През 1901 братята му са вече мъртви, той прави последно турне, разпуска „Щраус оркестър“ и се оттегля от музикалния живот. През 1907, според стара семейна договорка, Едуард изгаря архива, за да не попадне музикалното богатство в лоши ръце и умира през 1916.

След края на фамилията Щраус музиката им продължава.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

XS
SM
MD
LG