Жан-Мишел Жар, композитор (1948)
Произход: Франция, баща му е композиторът на филмова музика Морис Жар, а майка му – Франс Пежо, сътрудничила на Френската съпротива през Втората световна война
Образование: Като дете учи пиано, но после спира да се занимава с класическа музика
Интереси: Композиране на електронна музика, музикални и светлинни спектакли, продуциране
Постижения: Един от музикантите, положили основите на съвременната електронна музика, „Личност на годината“ за 1976 и „Европейска музикална личност на годината“ за 1987 на сп. People, 4 рекорда на Гинес за най-голям концерт, продадени около 72 милиона копия от албуми и сингли до 2005, астероид 4422 Jarre, кръстен на негово име
Има някои композитори, чиито имена Космосът произнася като свои и сред тях е Жан-Мишел Жар. През 1976 с албума „Оксиджън” започна едно от най-великите пътувания в света на електронните звуци. Пътуване в света на истинската музика, за която се ползва електроника, а не в света на електрониката, от която дори маймуна може да извлече звук.
„Оксиджън” звучи сурово, на моменти режещо или дори стържещо – не отговаря особено на днешните стандарти. Нормално, Жан-Мишел сглобява албума вкъщи, ползвайки аналогови синтезатори – истинско чудо тогава. Световната премиера е през 1977 и кара хората слушат с отворена уста тази музика от истинския Космос.
Тогава нямаше „Междузвездни войни”, а „Стар трек” беше хит в САЩ, не и отвъд Желязната завеса. И изведнъж – тази музика. Тя звучеше дори по БНР – официалното комунистическо радио тогава. Е, да, нямаше текст, който да се забрани. И цензурата май не знаеше, че когато си затворен отвсякъде, дори един звук може да ти върне усещането за свобода и човешко достойнство.
Същото беше и с „Екинокс”, който излезе през 1978. Но едва ли Жан-Мишел Жар си е давал сметка за усещането, което музиката му носеше в комунистическия свят. Надявам се, че го е научил поне през 2005, когато в Гданск изнесе концерт за 25-годишнината на „Солидарност”.
Жан-Мишел Жар е роден през 1948 в Лион. Той е на пет, когато баща му изоставя семейството и това отсъствие бележи целия му живот. Като дете Жан-Мишел прекарва дълги месеци при дядо си – инженер, изобретател и добър обоист. От него наследява любовта към музиката и техниката едновременно и получава първата записвачка.
Момчето е артистично, рисува, учи пиано, мотае се из джаз-клуба на един приятел и получава прозрението, че музиката може да е „описателна, без текст”. Влияние му оказва и художникът Пиер Солаж с неговите напластени текстури. „Така за първи път разбрах, че и в музиката можеш да действаш като художник – с напластяване на честоти и звуци”, признава Жан-Мишел.
Младият Жар печели от картини и представления, взема уроци по хармония, фуга и контрапункт в консерваторията, свири поне в две групи. Постоянно пробва звуци от разни инструменти, записва резултатите и ги смесва. В кухнята си организира малко звукозаписно студио с два синтезатора.
В края на 60-те идва и комерсиалният успех – първо с музика за театър и балет, реклами и телевизионни предавания. Но поръчките стават по-големи и сериозни, публиката започва да разпознава неговото звучене, а с „Оксиджън” успехът е грандиозен.
Някои се питат как французин, а не англоезичен музикант постави основите на тази музика, но има поне два отговора. Първо, геният не подбира спрямо националността. И второ, макар да е французин, Жан-Мишел е силно привързан към британската култура и техника.
През 1976 той среща на парти в Сен Тропе актрисата Шарлот Рамплинг. Двамата така се залюбват, че веднага се развеждат, женят се, събират децата си от предишните бракове, раждат си общо дете и живеят заедно цели 20 години.
После обаче един папарак засича как Жар прегръща 30-годишната секретарка Одил и бракът се разпада. След кратка връзка с Изабел Аджани, той се жени за 14 години по-младата от него актриса Ан Парийо, но има неблагоразумието да заяви в интервю, че все още предпочита англичанките пред французойките – изявление, което Ан Парийо не оставя без последствия и през 2011 се развежда с него.
Въпреки тези житейски срещи и раздели обаче, а може би и точно заради тях, Жан-Мишел Жар сякаш не остарява. Все пак е по-вероятно това да се дължи на музиката. Онази музика, която завладява с магнетизма си и не спира да блика от самия него като от непресъхващ извор на живот.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
