Връзки за достъпност

Извънредни новини

Дронове, експлозии, разрушени пътища. Защо расте напрежението между Северна и Южна Корея


Президентът на Южна Корея Юн Сок Йол и севернокорейският лидер Ким Чен Ун на фона на кадър от експлозия на път, който свързва двете страни. Колаж.
Президентът на Южна Корея Юн Сок Йол и севернокорейският лидер Ким Чен Ун на фона на кадър от експлозия на път, който свързва двете страни. Колаж.

Всичко започна с обвинения, че дронове на едната страна са пуснали „пропагандни листовки“ над другата. След това се стигна до взривяване на пътища и заплахи за война. Действието се развива между Северна и Южна Корея. Може ли да се стигне и по-далеч?

Ескалира ли напрежението между Северна и Южна Корея? Този въпрос се появи през последните дни, след като двете държави си размениха взаимни обвинения.

Миналата седмица Северна Корея обвини Южна Корея, че е насочила дронове към столицата ѝ Пхенян. Твърди се, че дроновете са разпръснали „пропагандни листовки“ над града. Северна Корея определи това като провокация, която може да доведе до „въоръжен конфликт и дори война“.

След като отправи тези обвинения, Пхенян съобщи, че е наредил на войските по границата между двете страни да се подготвят за стрелба. Южна Корея каза, че е готова да отговори, и предупреди, че ако безопасността на нейните граждани бъде застрашена, това ще бъде сигнал за „края на севернокорейския режим“.

Във вторник Северна Корея взриви участъци от пътища и жп линии, които я свързват с Южна Корея. На следващия ден стана ясно, че 1,4 млн. млади севернокорейци са подали молби за присъединяване към армията.

В четвъртък дойде поредна новина от региона севернокорейските държавни медии съобщиха, че конституцията в страната вече определя Южна Корея като „враждебна държава“.

Сателитна снимка на повреден път, който свързва Северна и Южна Корея, 16 октомври 2024 г.
Сателитна снимка на повреден път, който свързва Северна и Южна Корея, 16 октомври 2024 г.

Междувременно се появиха твърдения на украинския президент Володимир Зеленски и на южнокорейското разузнаване, че Северна Корея изпраща свои войници в руската армия, които да участват във войната срещу Украйна.

Всичко това се случва на фона на влошаване на отношенията между двете Кореи. В края на 2023 г. севернокорейският лидер Ким Чен Ун каза, че войната с Южна Корея е станала „неизбежна“. Тогава последва увеличаване на ракетните изпитания и заплахите от страна на Северна Корея, които доведоха до извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.

Технически двете Кореи все още са във война, тъй като не са подписали мирен договор след приключването на Корейската война през 1953 г.

Сега изглежда, че напрежението между тях се покачва и то малко преди изборите за нов президент на САЩ. Ето какво знаем за ситуацията.

Какво се случва?

На 11 октомври външното министерство на Северна Корея обвини Южна Корея, че в продължение на две седмици е изпращала безпилотни самолети до Пхенян, които пускат над града „подстрекателски листовки“.

Северна Корея разпространи неясни снимки на предполагаемите дронове и листовки. Твърденията за тях не могат да се проверят независимо, пише Би Би Си.

Ким Йо Чен, сестрата на Ким Чен Ун, предупреди Сеул за „ужасни последици“, ако предполагаемите полети на дронове продължат.

Южна Корея първоначално отрече да пускала дронове над северната си съседка, но по-късно нейни представители казаха, че не могат нито да потвърдят, нито да отрекат твърденията.

В понеделник Ким Чен Ун се срещна с ръководителя на севернокорейската армия, военните началници и министрите на държавната сигурност и отбраната, съобщи държавната информационна агенция KCNA. На тази среща севернокорейският лидер е определил „посоката на незабавните военни действия“ за „военно възпиране“ и „упражняване на правото на самозащита“.

Севернокорейският лидер Ким Чен Ун се среща с щаб на севернокорейската армия, 17 октомври 2024 г. Снимката е разпространена от севернокорейската държавна информационна агенция KCNA.
Севернокорейският лидер Ким Чен Ун се среща с щаб на севернокорейската армия, 17 октомври 2024 г. Снимката е разпространена от севернокорейската държавна информационна агенция KCNA.

От Обединения комитет на началник-щабовете на Южна Корея казаха, че очакват Пхенян да предприеме „дребномащабни провокации“, като например малки експлозии по пътищата, свързващи двете Кореи.

Последваха експлозии на символичните пътища Кьонгуей и Донгхе между Северна и Южна Корея. Макар че двата пътя отдавна са затворени, според анализатори разрушаването им е сигнал, че Ким Чен Ун не иска да преговаря със Сеул.

След експлозиите южнокорейските военни казаха, че са изстреляли оръжия от своята страна на границата като „демонстрация на сила“ и са засилили наблюдението над северната съседка.

Какво означава това?

Според анализатори случаят с предполагаемите южнокорейски дронове показва, че режимът в Северна Корея се опитва да укрепи обществената си подкрепа вътре в страната, като създаде впечатлението, че заплахите срещу Пхенян се увеличават.

„Севернокорейският режим разчита на политиката на страха и се нуждае от външен враг“, каза преподавателят по политически науки и дипломация Канг Донг-уан, цитиран от Би Би Си.

„Когато напрежението се повиши, Северна Корея набляга на външните заплахи, за да повиши лоялността си към режима“, добави той.

„На този етап нито една от страните не е склонна на отстъпки“, казва Ким Донг-юп от Университета за севернокорейски изследвания в Сеул.

Тъй като е налице взаимно недоверие, Сеул „трябва стратегически да обмисли как да управлява кризата“, добави Ким.

Вървят ли Кореите към война?

В момента не, казват анализаторите.

„Съмнявам се, че ситуацията ще ескалира до степен на война. Северна Корея използва военната конфронтация, за да укрепи вътрешното си единство“, споделя Канг.

„Едва ли Северна Корея е способна да започне пълномащабна война. Режимът е наясно с тежките последици, които би довел подобен конфликт“, каза Ким.

Напрежението около случая с предполагаемите дронове над Пхенян най-вероятно ще остане на ниво „словесна битка“ между двете страни, каза Нам Сунг Ук, който преподава севернокорейски изследвания в Корейския университет в Сеул.

Тъй като Сеул и Пхенян знаят, че не могат да понесат разходите за пълномащабна война, според Нам „вероятността за действително използване на ядрени оръжия е малка“.

Каква е голямата картина?

Северна и Южна Корея технически още са в състояние на война, защото нямат подписан мирен договор след Корейската войнаа, която приключва преди над 70 години - през 1953 г.

Конфликтът започва, след като в края на Втората световна война корейският полуостров е окупиран от съветските войски на север и от американските - на юг. Северът започва инвазия срещу Юга с цел да го завладее и да превърне Южна Корея в комунистическа държава.

Днес в Северна Корея продължава да управлява тоталитарна диктатура, а страната се намира в международна изолация. В същото време Южна Корея се смята за една от най-проспериращите демокрации в света.

За Северна Корея обединението с Юга винаги е била ключова цел. Това се промени в началото на тази година, когато Ким Чен Ун се отказа от идеята за обединение и я замени с тезата, че войната с Южна Корея е неизбежна. Тогава южнокорейското разузнаване предупреди, че има голяма вероятност Северна Корея да извърши военни провокации през 2024 г.

В началото на годината анализатори прогнозираха, че Северна Корея ще поддържа кампания за военен натиск с цел оказване на влияние около президентските избори в САЩ, които предстоящ в началото на ноември. В надпреварата ще участват вицепрезидентката Камала Харис от демократите и бившият президент Доналд Тръмп от републиканците.

По време на мандата си в Белия дом Тръмп си служеше със заплахи в комуникацията със Северна Корея, но и постигна историческо сближаване със страната.

Ким Чен Ун пък сближи Северна Корея с Русия на президента Владимир Путин. Има данни, че Пхенян изпраща балистични ракети на Москва за войната ѝ срещу Киев. Това поставя Северна Корея в още по-голямо противоречие със САЩ и Запада, които са основните съюзници на Южна Корея и подпомагат Украйна.

От значение са и дългогодишните връзки на Северна Корея с Китай, който е може би най-важният ѝ съюзник.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Форум

XS
SM
MD
LG