Много по-висока ефективност и прилагане на практика на вече приети законови промени, свързани с работата на съдебната система в страната.
Това накратко е посланието на еврокомисаря за демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите Майкъл Макграт. В понеделник той беше на посещение в София заради изготвянето на ежегодния доклад на Европейската комисия (ЕК)за върховенството на закона в България. Документът ще е готов до няколко месеца.
Посещението на еврокомисаря дойде в разгара на опитите на управляващото мнозинство да спаси плащания по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). За да стане това, трябва да бъдат приети още реформи, част от които са свързани отново със съдебната система.
Приемането на нужните закони беше блокирано в последните близо две години от различни парламентарни мнозинства.
Макграт дойде в София и броени дни след като Европейската прокуратура започна безпрецедентно вътрешно разследване срещу българския европрокурор Теодора Георгиева.
То дойде на фона на разкрития на Георгиева за нередности около поръчката за разширение на газохранилището в Чирен, работата на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) и начина, по който - по думите ѝ, МВР спъва европрокуратурата по време на разследвания. Малко след като тя разказа за тези случаи, се появиха анонимни видеозаписи, за които се твърди, че показват Георгиева в офиса на издирвания бивш следовател Петьо Петров - Еврото.
По време на посещението си Макграт даде специално интервю за Свободна Европа. В него той говори за очакваните от ЕК реформи, за проблемите на България с честността на изборите, както и за случая с Теодора Георгиева.
Може ли Брюксел да помогне за честността на изборите в България?
В началото на март Конституционния съд (КС) касира частично последните парламентарни избори от октомври 2024 г. Беше установено, че членове на избирателни секции директно крадат гласове.
Решението на КС дойде след години на съмнения в честността на вота и журналистически разследвания, които показваха нарушения. На последните местни избори през 2023 г. над 410 хил. бюлетини се оказаха невалидни.
В цялото това време прокуратурата почти не предприе действия, а малкото образувани дела не доведоха до нищо.
„Провеждането на избори е част от националната отговорност на всяка държава членка. Като оставим това настрана, е от изключително значение за общото състояние на демокрацията ни в рамките на ЕС честността на изборите да бъде неприкосновена“, каза Макграт пред Свободна Европа.
Той добави, че ЕК, заедно със страните членки, работят и обменят опит по въпроси, свързани със сигурността и честността на изборите. Той даде пример с възможността тези общи действия на страните членки и ЕК да бъдат от помощ в аспекти като поддържането на осъвременени избирателни списъци - нещо, с което България също има проблем.
Неприкосновеността на изборния процес е и важна част от инициативата "Европейски щит на демокрацията", по която трябва да бъдат представени конкретни планове в рамките на следващите шест месеца.
Как ЕК вижда случая с европейския прокурор Теодора Георгиева?
Преди седмици Теодора Георгиева се превърна в първия национален европрокурор, срещу когото структурата, управлявана от Лаура Кьовеши, започна разследване. По думи на комисар Макграт ЕК наблюдава развитието на случая, но не може да се намеси - Европейската прокуратура е независим орган.
„Информирани сме за развитието, нащрек сме за развитието по случая и ще чакаме да видим какво ще последва“, каза още той.
Съобразява ли се България с препоръките за реформи в съдебната система?
Случаят с Георгиева и публикуваните в медиите записи, за които се твърди, че са на нея и бившия следовател Петьо Петров – Еврото, за пореден път извади напред темата със зависимостите в прокуратурата и съдебната система като цяло, както и за неформалните мрежи на влияние, които действат в тях.
Комисар Макграт каза, че ЕК очаква от българското правителство да постави на „преден план“ реформи, които да доведат до ефективното функциониране на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
Сериозни промени бяха направени в края на 2023 г., но през лятото на 2024 г. те бяха почти изцяло отменени от Конституционния съд.
„Една от причините за посещението ми е да дам позицията си за състоянието на върховенството на закона в контекста на Доклада за това от 2024 г. и за действията по препоръките, които зададохме в него“, каза Макграт пред Свободна Европа.
В доклада от 2024 г. промените в съдебната власт, с които бяха ограничени правомощията на главния прокурор, бяха приветсвани от ЕК. Именно те бяха отменени след това.
Тогава, а и в годините преди, София беше критикувана и за липсата на резултати и напредък в борбата с корупцията, за което пряка отговорност имат и прокуратурата, и КПК.
„Има възможност [за действие], точно за това теми като антикорупционната комисия, ВСС, прокурорската колегия, всички тези теми бяха обсъдени днес. По отношение на влиянието [в съдебната система] , за което ме питате, ще ми е много интересно да чуя какво ще кажат членовете на парламентарните комисии, с които предстои да се видя“, каза Макграт пред Свободна Европа.
Еврокомисарят каза още, че продължават дискусиите как могат да бъдат приложени ефективно част от промените - като например механизма за разследване на главния прокурор.
В края на 2023 г. за прокурор по такива дела беше назначена Даниела Талева, която трябваше да разследва редица действия на изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Досега действията ѝ не доведоха до никакъв резултат въпреки множество сигнали и данни за нарушения в действията на Сарафов.
„Продължават дискусиите между Комисията и българските власти, за да могат промените да имат повече резултати и на практика“, каза Макграт.
Той добави, че част от дискусиите при посещението му в България са били свързани със заложените в българския ПВУ реформи, свързани със съдебната система и напредъка по приемането им. По думите му са били обсъдени „конкретните казуси, свързани с промените, необходими за втория транш и тези за третия транш, бяха обект на дискусия“.
Форум