Светът е на път да разбере дали Русия наистина се интересува от прекратяване на войната в Украйна или ще преследва максималистичните си цели за поглъщане на страната.
След деветчасови преговори в Саудитска Арабия Украйна прие предложението на САЩ за незабавно 30-дневно прекратяване на огъня, предхождано от възобновяване на американската военна помощ за Киев. Сега топката е в полето на Русия.
Американският президент Доналд Тръмп каза, че ще разговаря с президента на Русия Владимир Путин по-късно през седмицата, за да гарантира ангажимента му към предложението на САЩ. Но анализатори не са убедени, че Кремъл ще отиграе тази топка.
Намеренията на Русия
Според Оксана Шевел, професор по политически науки в университета „Тъфтс“ в Масачузетс, е малко вероятно Москва да приеме предложението.
„Ще бъда изненадана, ако Русия се съгласи на това“, каза тя пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL).
Тя предполага, че Путин може да поиска отстъпки от Украйна, преди да приеме каквото и да е прекратяване на огъня, което от своя страна може да постави Тръмп в трудна ситуация.
Американският президент твърди, че е неутрален арбитър в мирния процес, но някои анализатори поставят това под съмнение и смятат привидното му възхищение от Путин за знак, че е по-скоро на страната на Русия. Тръмп отказва да обвини Москва за войната, която тя започна преди три години.
„Ако Русия се забави [с прекратяването на огъня], как ще реагира Тръмп“, попита руторично Шевел.
Наблюдатели смятат, че е възможно Путин да е против спирането на огъня сега, защото смята, че печели и не се е отказал от крайната си цел да анексира останалата част от Украйна.
Русия, която в момента контролира почти 20% от територията на Украйна, има предимство на бойното поле вече повече от година. То се дължи до голяма степен на значителното ѝ предимство по отношение на числеността на армията.
Войските на Москва бавно завладяват територии, включително ключови градове в Източна Украйна, макар и с цената на много жертви.
Украйна, която е зависима от непостоянната помощ на западните си съюзници, се бори да набере достатъчно войници, за да спре настъплението на Русия. На фона на загубите на фронта все повече анализатори се съмняват, че Киев ще може да възстанови територията си със сила, дори при по-голяма военна помощ от Запада.
Срещата в Джеда
Преговорите в Джеда на 11 март бяха с висок залог и се проведоха на фона на влошените американско-украински отношения след публичния спор миналия месец в Овалния кабинет между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски.
Тогава Тръмп обвини колегата си, че няма сериозни намерения за прекратяване на войната. Зеленски дори беше изгонен от Белия дом, преди двамата да подпишат рамково поразумение за споделяне на приходите, генерирани от минерални ресурси на Украйна.
След това Тръмп спря военната помощ и споделянето на разузнавателни данни с Киев, за да накара украинския лидер да седне на масата за преговори. След разговорите в Джеда САЩ обявиха, че ще възобновят подкрепата за Украйна и ще подпишат споразумението за минералите.
Марк Канчън, пенсиониран полковник от морската пехота на САЩ и старши съветник в Центъра за стратегически изследвания, коментира пред Радио свободна Европа, че Украйна се е възползвала максимално от срещата.
„Това вероятно е най-доброто, на което можеха да се надяват, като се има предвид къде се намираме“, каза той и определи възобновяването на военната помощ и споделеното разузнаване като „съществено“.
Кънчан добави, че за Киев е „много добре“, че след срещата в Джеда отговорността за осигуряването на мира вече е върху Русия.
Недостатъкът е, че Украйна ще трябва да приеме прекратяване на огъня, което оставя една четвърт от страната в руски ръце, „но те не могат да направят много по въпроса“, смята той.
„Просто не съм видял никакъв механизъм, чрез който те биха могли да си върнат част от тази загубена територия. В момента нямат предимство на бойното поле“, добави Канчън.
Преди преговорите в Джеда държавният секретар на САЩ Макро Рубио, каза, че Украйна ще трябва да отстъпи територии. В съвместното изявление след срещата този въпрос не беше засегнат.
Договореното в Джеда поставя Украйна и Европа встрани от следващите стъпки в мирния процес - нещо, което Киев и Брюксел се надяваха да избегнат, каза Канчън.
В съвместното изявление след срещата беше отбелязано желанието на Украйна Европа да участва в процеса по постигане на мир, въпреки че САЩ предстои да водят преки разговори само с Русия.
Американските гаранции за сигурност, които са критични за Украйна, също не бяха споменати в съвместното изявление, но Канчън омаловажи значението на това в момента:
„Не знам дали това би било уместно на този ранен етап. Така че не смятам за особено проблематичен факта, че в [изявлението] няма нищо по този въпрос.“
Форум