Депутатите от комисията по икономическа политика приеха на първо четене законови поправки, които целят прекратяването на концесията за нефтеното пристанище "Росенец" да стане по ускорена процедура.
Нефтеният терминал на пристанището от години управлява от руската компания "Лукойл". След началото на войната на Русия срещу Украйна това се превърна в една от малкото точки за внос на руски нефт на територията на ЕС.
В сряда в полза на предложението за промяна в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки срещу Русия гласуваха всички членове на комисията без тези от проруската "Възраждане", които бяха против, и Румен Гечев от БСП, който се въздържа.
За предложението за промяна в закона съобщи сутринта в сряда съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков.
"Българската граница става под български контрол и може да казваме на нашите европейски партньори, че не би трябвало да се притесняват за този обект оттук нататък", каза Петков. Той допълни, че предложението ще прекрати концесията на пристанището, която е била увеличена с 24 години от служебното правителство на Гълъб Донев без мотиви.
По думите му за предложението има подкрепа, а контролът ще бъде иззет от "Лукойл" в максимално кратки срокове след приемането на решението на парламента.
По-късно лидерът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов потвърди, че подобно решение е било договорено на среща между членовете на партията му и лидерите на ПП-ДБ. Той добави, че на срещата са участвали и представителите на ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски.
Срещу решението реагира президентът Румен Радев, който заподозря, че зад него стоят "корпоративни интереси".
"Предстои да видим дали това предложение е в резултата на корпоративни апетити или кризисен пиар", каза Радев. Той допълни, че концесията на "Росенец" е дадена на "Лукойл" по време на управлението на ГЕРБ, а служебното правителство само я е продължило.
България е единствената страна в ЕС, която получи изключение да внася руски нефт по море още две години. Това стана със специална дерогация в санкциите срещу Русия, договорена от правителството на Кирил Петков през 2022 г. с цел да се гарантира вътрешното потребление.
През септември служебният кабинет, назначен от Радев, договори с "Лукойл" възможност България да изнася петролните ѝ продукти за трети страни. В замяна руската компания даде обещания, че ще започне да плаща данъци в България. Компанията заобикаляше плащането им над десетилетие, което доведе до пропуски за България на стойност над 1 млрд. лв.
През ноември Европейската комисия (ЕК) каза в отговор на въпрос на Свободна Европа, че България не може да продава руски петрол на трети страни, включително ако е преработен.
Предложение за връщането на терминала под контрола на държавата и забрана за даването на концесия на обекти от критичната инфраструkтура, свързани с транзит на нефт и нефтени продукти от Русия беше внесено и през януари от "Демократична България.
