Волфрам фон Ешенбах
рицар, поет – минизингер, композитор (1170 – 1220)
Произход: Бавария
Образование: неизвестно, твърди се, че е илитерат, което е съмнително
Интереси: поезия, музика, литература, приключения
Известни творби: „Парсифал“, „Титурел“ – роман в стихове, 9 лирически песни
Признание: смятан за най-големия немски епически поет на Средновековието
"Титурел" е прелестна немска средновековна песен. Текстът всъщност е фрагмент от едноименния роман в стихове на Волфрам фон Ешенбах, най-великия поет на Германия през ХІІІ век и автор на вдъхновяващата история за рицаря Парсифал и вечното търсене на една чаша. Или на един камък. Или на нещото, каквото и да е там, наречено Светия Граал.
Волфрам е вариация на Волфганг, идва от старогермански и значи "пътуващ вълк". Това или е шега на Вселената или не е шега на Вселената, но точно пътуването е основното занимание както на автора, така и на основния му герой.
Пък и малкото творби на Ешенбах пътуват до нас цели 8 века. Сред тях като бисери блестят оцелелите 9 лирически стихотворения, посветени на любовта. Ето как звучи, например, "Изгря зората":
"Изгря зората на пазача с песента / и сепна дамата, която тайно / нощес лежа в прегръдките на мъж любим. / И в ясните очи посърна радостта. / Горчиви сълзи рукнаха безкрайно / и жално рече тя: "О, ден неотвратим! / Ти радваш всяка твар - защо ли не и мен? / Жадува всеки да те зърне, а от теб боя се аз: /не може милият ми да остане в този час, / че твоите лъчи прогонват го сломен".
Това е драмата на любовта между рицаря, който тръгва рано-рано от покоите на дамата, тя горко страда, а той я утешава поне още два пъти, преди наистина да тръгне. Дошъл е при нея в късна доба, за да не узнаят бащата, братята или съпругът - дори да са на военен поход, винаги някой ще прецака конспирацията, затова всичко е тайно.
Така е в песните на немските минизингери, най-прочут сред които е Волфрам фон Ешенбах. Като звезда обаче, той разчупва канона и внася нова нотка - започва да възхвалява съпружеската любов и от страна на мъжете.
По онова време железните девствени пояси пазят семейната чест откъм женска страна, докато рицарите са на поход. Но самите рицари отбягват моногамията. Волфрам иска да промени царящата разюзданост, като внушава, че е досадно да не прегръщаш любимата цял ден, а трябва да сколасваш преди изгрева и да си ходиш тайно. Затова в стихотворението "Потайна любов", пише:
"Но който желание има / да легне с прекрасна любима, / без страх от безброй съгледвачи / и заран спокойно да крачи / … / Такава любов ще намери при нежна / законна съпруга в кревата".
Освен любовта, другата тема на Ешенбах, е търсенето. "В праха на Толедо, Киот, известен майстор, намерил източник на легенда, водеща началото си от писанията на езичниците" - така започва историята за Парсифал и приключенията в търсене на Граала.
Името Парсифал е от старофренски и значи "през тази долина". Монсалваш пък се казва замъкът, в който е скрит Светият Граал. Няма да влизам в сюжета на едно от най-великите приключения на колективната ни митология. Нито ще се спирам на безбройните хипотези за това що е Граал, за какво служи, как ще въздигне духа и дали няма да замъгли съзнанието ни. Но ще припомня най-разпространената версия.
Светият Граал, смята се, е чашата, от която Христос пие вино на Тайната вечеря, а после в нея Йосиф Ариматейски събира кръв от тялото Христово след свалянето от кръста. Така чашата носи земна и небесна мощ и, заедно с Кивота, е сред най-търсените артефакти.
Парсифал пък е един от рицарите на крал Артур, който намира Светия Граал след 30-годишно търсене. Друга версия е, че когато умира сър Галахад, точно Парсифал става официален пазител на Граала.
Информацията за човека Волфрам фон Ешенбах е твърде оскъдна. Смята се, че е роден около 1170 г. и умира на 50 или на 60 години. Подобно на Омир, за негово родно място спорят поне пет села между Мюнхен и Нюрнберг. Всъщност идеята, че Ешенбах е от Бавария, се крепи на нещо крехко - стих от "Парсифал", който звучи като wir, Beier, в превод "ние, баварците".
Смята се, че Волфрам е от благородническо, но не високопоставено семейство и цял живот служи. Първо - при господаря на Франкония, а най-дълго - при Херман І, ландграф на Тюрингия.
Заради друг текст от "Парсифал" учените твърдят, че Ешенбах е илитерат, тоест, не може да чете и пише, а диктува творбите. Диктуването донякъде разбирам, но не и как, ако наистина е неграмотен, Волфрам попива невероятната културна и духовна традиция, която носи. Точно до тази традиция никой необразован по онова време съзнателно не е допускан.
Това всъщност е част от самата тайна за Светия Граал, която, без да искам, сега ви издадох. И все пак тя е много по-малка част от онази голяма тайна за приключението на живота, която самият поет-рицар Волфрам фон Ешенбах издава в знаменитата си книга.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
