Връзки за достъпност

Извънредни новини

Демокрит и атомите на духа 


Демокрит

предсократически философ-атомист (ок. 460 г. пр.н.е. – ок. 360 г. пр.н.е.)

Произход: Антична Гърция, Абдера, богато семейство

Образование: като млад учи от персийски мъдреци, обикаля целия познат свят, достигайки до Индия и Етиопия

Известен като: смеещият се философ, занимава се с физика, математика, естетика, етика, антропология, политика, пише около 60 съчинения, от които са запазени само фрагменти

Прочут с: наричан е „баща на съвременната наука“, развива атомистичната теория на учителя си Левкип

Знаете ли, че обемът на конуса или пирамидата е една трета от този на цилиндъра или призмата със същата основа и височина? Вероятно не, но философът Демокрит, живял в Гърция преди 2400 години, го знае. Той пръв го открива.

Знае също, че Земята е кръгла, а не плоска, нещо, което смятаме за откритие на Ренесанса. Знае, че да мислиш е по-добре, отколкото да не мислиш и да знаеш е по-добре, отколкото да не знаеш. Знае, че светът се състои от атоми, както твърди Левкип. Идея, която Демокрит развива до стройно учение.

Всичко се състои от атоми, но отделен атом никога не сте виждали, те са невидими с просто око. Атомите съществуват в празното пространство, винаги са били и ще бъдат там. Движат се постоянно по техни правила, по размер и форма са много видове.

„Колкото са по-невидими, толкова са по-тежки”, казва Демокрит.

Свойствата на нещата пък се определят от характера на атомите. Тези на металите са тежки и твърди, закачат се с кукички. Атомите на водата са гладки и хлъзгави, на солта са остри, на въздуха са леки, въртят се и проникват навсякъде.

С такива любопитни идеи се забавляват атомистите - група древногръцки философи-материалисти, които още през V-ІV в. пр.н.е. напипват парченца от тъканта на битието.

Демокрит е известен като „смеещият се философ”, за разлика от Хераклит, вечно мрачният и навъсен „плачещ философ”. Но песимистът всъщност е Демокрит – той се хили, защото се смее на човешката глупост. Не си измислям, такава е информацията от древността.

Това сигурно има отношение и към факта, че около средата на V век пр. н. е. Демокрит се ражда, расте и живее основно в Абдера, тракийски град на устието на Нестос /Места/, чиито жители са считани от гърците за най-глупавите хора в света.

Демокрит обаче е сред най-умните. Как става това ли? Баща му е изключително богат, на поход в Гърция самият Ксеркс отсяда в дома му. А като благодарност за гостоприемството, оставя някои от своите образовани маги за учители на малкия Демокрит. И така започва голямото учене.

Демокрит наистина е ненаситен, Гърция му идва тясна откъм знания, затова след смъртта на баща си продава наследството и тръгва по далечни земи за още. В Персия и Вавилон говори с халдейските мъдреци, стига до Индия и Етиопия, прекарва поне пет години в Египет.

На връщане остава в Атина, вероятно слуша Сократ и се запознава с Анаксагор. Най-важно е не количеството знание, а способността за разбиране – това е важен извод на Демокрит от похода за завладяване на световното знание.

Той пише книги по физика, астрономия, математика, етика, медицина, техника, музика. Според Диоген Лаерций трудовете на Демокрит са около 70, но нямаме нито един цял, само около 300 фрагмента.

Когато се връща в Абдера обаче, отначало Демокрит не намира спокойствие. Местните власти го съдят за „разсипничество” - сериозно престъпление тогава. Те твърдят, че вместо да увеличи бащиното наследство, той го е пропилял. Налага се специално освидетелстване, за да бъде признато, че харченето за учение е полезна цел.

Изобщо, доста анекдоти се разказват за живота му. От Абдера пишат до Хипократ да дойде и да спаси Демокрит от лудостта.

„Забравяйки за всичко, най-вече за самия себе си, той бодърства нощем като през деня, смее се на всяко нещо – голямо или малко, и смята, че целият живот е нищо”, описват група умни абдерци симптомите на душевната болест, обзела техния домашен философ.

Хипократ пристига бързо, но и бързо си тръгва. Успокоява ги, че Демокрит играе ролята на луд, тъй като пише книга за лудостта. Колкото до постоянния присмех, според Хипократ това е проява не на безумец, а на „велик мъдрец, който е изследвал и уловил същността на човешката природа, затова се надсмива над безплодния живот”.

Но има и истории за Демокрит, които едва ли са се случили точно с него. Твърди се, например, че за да се посвети само на мисленето, той се ослепява сам.

Това не звучи логично, защото като изхожда от теорията, че светът се състои от атоми, в етичната система Демокрит постулира, че крайна цел на живота е състоянието на блаженство и невъзмутимост на духа, наречено евтимия. Това става чрез умереност във всичко - омразата, агресията и невъздържаността пречат.

А едва ли самоослепяването, крайна форма на невъздържаност, се вписва в идеята. Но, кой знае, за доста неща сегашните и тогавашните представи са различни.

Например днес не бихме обърнали особено внимание на почти атеистичното отношение на Демокрит към боговете, те са в периферията на философската му система и зависят от атомите, не атомите от тях. Това приживе му печели врагове, включително Платон му е силен противник, затова още в античността се унищожават негови съчинения.

Иначе самият философ живее до дълбоки старини. Някои смятат, че Демокрит умира на 90, други – на 104, дори на 109. Но има ли значение кога точно се разпадат атомите на тяло, ако атомите на духа са живи завинаги?

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

XS
SM
MD
LG