Иракли Кобахидзе, премиер-министър на Грузия, вероятно съжалява за думите си от миналия четвъртък. Тогава той обяви, че правителството в Тбилиси замразява интеграцията на кавказката република в Европейския съюз (ЕС) до 2028 г.
Грузия щяла да се присъедини към ЕС все пак през 2030 г., но членството щяло да бъде постигнато по „достойнство“.
Решението дойде в отговор на призива от страна на Европарламента за нови парламентарни избори, след като неотдавнашните бяха помрачени от груби нарушения и манипулации (факт, потвърден и от международните наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа).
Спирането на връзките с ЕС съвсем очаквано предизвика масови протести. Вече няколко нощи подред не стихва напрежението, включително сблъсъци с полицията, в Тбилиси и ред други грузински градове.
Беларуски вариант или цветна революция
В първия си ден като върховен представител за външна политика на ЕС Кая Калас осъди насилието срещу протестиращи от стана на властта.
На страната на демонстрантите освен ЕС е и грузинският президент Саломе Зурабишвили. Това подчертава колко голям е залогът. Според Зурабишвили, а и според протестиращите и опозицията, управляващата партия „Грузинска мечта“, ръководена от милиардера Бидзина Иванишвили, тласка Грузия в обятията на Русия.
В Москва изглежда са доволни от решението на Иванишвили да обърне гръб на Европа
От Казахстан Владимир Путин отрече да се е месил. Но същевременно изказа възхищението си, че грузинските власти показвали „мъжество и характер“, отстоявайки своята „гледна точка.“ В Москва изглежда са доволни от решението на Иванишвили да обърне гръб на Европа.
Ситуацията в Грузия остава непредсказуема.
Едната възможност е „Грузинска мечта“ да потуши демонстрациите с твърда ръка и с благословията на Русия. Това се случи в Беларус след 2020 г. Ще последват арести, показни процеси и гонения на гражданското общество с помощта на новоприетия закон за чуждестранните агенти.
Другият вариант е повторение на цветните революции от 2000-те години или в по-лошия случай Майдана от 2013-2014 г., където паднаха немалко жертви. Или пък на протестната вълна в Армения, която доведе на власт Никол Пашинян през 2018 г. При всички случаи положителният сценарий минава през нови избори под международно наблюдение.
Желанието на Грузия да е със Запада
Каквото и да последва, един извод е очевиден. В Грузия немалка част от обществото е готова да се бори всячески за присъединяването на страната към Запада. ЕС се ползва с популярност.
Дори и „Грузинска мечта“ да печели подкрепа от солиден процент избиратели (дори и без манипулации и използване на зависимости – точно както се случва и у нас за жалост), това е отчасти и защото на хартия беше за членството в ЕС.
Идеята за Европа е в състояние да изкара на улиците мнозина, които са готови да поемат съответния личен риск
При това идеята за Европа е в състояние да изкара на улиците мнозина, които са готови да поемат съответния личен риск. Точно както се случи в Киев през 2013 г., след като тогавашният президент Виктор Янукович реши да не подпише Споразумението за асоцииране с Евросъюза.
Или пък като македонските граждани, протестиращи през 2015-2016 г. срещу дългогодишното управление на ВМРО-ДПМНЕ и за членството в ЕС като рецепта за справяне с корупцията и завладяната държава.
Защо присъединяването към ЕС може да е непостижима цел
Проблемът обаче е, че тази гражданска енергия често се разпилява и не води до трайни политически промени. Порочните политически практики, институционалните зависимости и корупцията са дълбоко вкоренени и обикновено се адаптират към промените във властта. Примерите от Източна Европа не са един и два.
Присъединяването към ЕС също се оказва непостижима цел за съжаление. Реалистично погледнато, шансовете на Северна Македония, Украйна или Грузия не са особено големи.
Защо става така?
На първо място, самият ЕС не е в състояние да изгради работеща политика. Сред страните членки има разнобой. Някои са „за“ бързото разширяване. Други не са убедени и виждат минуси - разводняването на ЕС, лошия опит със страни като Унгария, Полша, България, Румъния и т.н.
Затова и мине-не мине време се прокарват идеи за „асоциирано членство“ като алтернатива на пълното участие в ЕС със съответния достъп до ресурси и правомощия в колективните институции. Такива предложения се лансираха миналата година във френско-немски доклад за възможните реформи в подготовка за ново разширяване.
На второ място, отделни страни членки са в състояние да блокират процеса, за да прокарат собствените си позиции и интереси. Нагледният пример е България и ветото, наложено през 2020 г. на Северна Македония. Подобни казуси ще има тепърва. Например Полша, която подкрепя Украйна към днешна дата, един ден може да постави спирачка на присъединителни преговори поради спорове в областта на земеделието.
Пълномащабното нахлуване в Украйна буквално съживи разширяването на ЕС
На трето място, влиянието на геополитическата ситуация. Пълномащабното нахлуване в Украйна буквално съживи разширяването на ЕС. Страните-членки предприеха смели стъпки – например за начало на преговори за присъединяване с Украйна, Молдова, Албания, Северна Македония (с допълнителни условия), Босна и Херцеговина.
Но геополитиката е също така и минус.
Докато Украйна е във война, пълноценната ѝ интеграция в ЕС ще остава под въпрос. В Молдова и Грузия пък Москва ще използва пълния си политически инструментариум да дискредитира проевропейските сили и да предотврати реформите, изисквани от Брюксел по пътя към членство.
Страни като Грузия и Сърбия избраха да балансират между Запада и Русия, вместо да заемат твърдо страната на ЕС. А сега Тбилиси направи и рязък завой по причини, които са известни единствено на Иванишвили.
Въпреки вътрешните си проблеми ЕС има притегателна сила. Грузия е поредното доказателство за влиянието на Европа, както и за смелостта на гражданите, отстояващи нейните ценности.
Самият Евросъюз пък не е разработил и не е в състояние на разработи политика, която може да замени разширяването. За съжаление обаче това по никакъв начин не гарантира политически хепи енд за поддръжниците на европейската интеграция в страни като Грузия.
Форум