ЕС все по-често е тема на разговор в България, било то в позитивен, било в отрицателен план.
Национал-популистите громят Евросъюза за не една и две злини, които уж е причинил на многострадалната ни татковина. Реформаторите все още питаят смътна надежда, че евроинтеграцията държи страната в правия път. Опортюнистите (голямото мнозинство) пък ползват преимуществата на членството – милиардните фондове, свободата на движение, икономическите ползи.
Обикновено в тези разговори под ЕС се разбира или Европейската комисия (където по живо, по здраво номинирахме пак наш представител), или Европарламента (за когото гласуваме). По изключение – Съвета, където заседават страните-членки.
Съдът на ЕС почти никога не влиза в полезрението.
А има защо.
Две големи съдебни решения за технологичните гиганти
Съвсем пресен е примерът с две ключови решения от вчерашния ден.
Първото потвърди констатация на Европейската комисия, според което компанията Apple е получила незаконна държавна субсидия от Ирландия в размер на 13 млрд. евро под формата на данъчни преференции. Оборвайки решение на по-нискостояща съдебна инстанция, съдът постанови, че американския технологичен гигант трябва да възстанови сумата на Дъблин.
Второто решение пък засяга Google. Съдът потвърди глоба в размер на 2.4 млрд. евро, наложена от Европейската комисия във връзка със злоупотреба на господстващото положение на пазара на интернет търсачки.
Двете решения на съда в Люксембург демонстрират за пореден път значителната роля, която ЕС играе в сферата на глобалния бизнес
Двете решения на съда в Люксембург демонстрират за пореден път значителната роля, която ЕС играе в сферата на глобалния бизнес. Най-просто казано значителният дял на европейския пазар в световната икономика дава възможност на Евросъюза да установява и налага стандарти, с които да се съобразяват играчи от калибъра на Apple, Google, META и Microsoft.
Веднъж приложили изискванията не ЕС към своите продукти и услуги, компаниите започват да ги прилагат и на други пазари. По този начин Европа се явява нещо като глобален регулатор.
Вероятно в бъдеще ще видим още примери в подобна насока.
Тече антимонополно разследване срещу Apple, Alphabet (компанията зад Гугъл) и META (Фейсбук) за нарушение на Законодателните актове за цифровия пазар и цифровите услуги. Майкрософт, играч вече попадал под ударите на европейското законодателство преди 20 години, е също под прицел.
Изоставането на Европа
Това, че Еврокомисията и Съдът на ЕС разполагат с власт и възможности да наложат правила в интерес на потребителите, е безспорно добра новина. За съжаление обаче има и лоша такава.
А тя е, че Европа изостава зад САЩ и Китай по отношение на иновациите в сферата на информационните технологии.
На Стария континент има само една значима компания в този отрасъл – Spotify. Нейната пазарна капитализация е 66 млрд. долара. За сравнение тази на МЕТА е 1.3 трилиона долара, на Alphabet – 1.84 трилиона долара, а на Microsoft – 3 трилиона долара.
През последните пет десетилетия няма случай на новосъздадена европейска компания да достигне пазарна стойност от 100 млрд
През последните пет десетилетия няма случай на новосъздадена европейска компания да достигне пазарна стойност от 100 млрд. евро. Статистиката сочи, че от 2008 г. насам 30% от европейските „еднорози“ (стартъпи достигнали 1 млрд. долара капитализация) са напуснали ЕС, понеже не са били в състояние да постигнат ръст в мащаб (scale up).
Нещо повече, Европа е очебийно назад и в технологията на бъдещето – изкуствения интелект. А изпусне ли този влак, икономиката ѝ ще изостава по отношение на повишаване на производителността, конкурентноспособноста, а оттам и ръста благосъстоянието в сравнение с другите големи глобални сили.
Едно е да произвеждаш правила, съвсем друго е да си лидер в иновациите. При това колкото се свива делът на ЕС в световната икономика, толкова ще намалява влиянието му като регулатор.
Какво мисли Брюксел за изоставането
По високите етажи в Брюксел са все по-наясно с тази болезнена реалност. Поредното напомняне дойде пак тази седмица и то от не кого да е, а от Марио Драги. Бившият италиански премиер и още по-бивш управител на Европейската централна банка (ЕЦБ), на когото отчасти дължим спасяването на еврото през 2012 г, публикува доклад за конкурентоспособността на европейската икономика.
Докладът е брутално откровен.
„Европа не може да си позволи да застине в технологии и индустрии в средния пласт, наследени от миналия век.“
„Европа не може да си позволи да застине в технологии и индустрии в средния пласт, наследени от миналия век.“
Според Драги Евросъюзът трябва да инвестира около 750-800 млрд. евро годишно, за да може да се съревновава с Китай и САЩ. Тези средства трябва се вложат в инфраструктура, иновации, повишаване на квалификацията на работната ръка. Вложенията следва да се генерират чрез поемане на общи задължения от страна на ЕС, което означава засилване на фискалния капацитет на 27-те страни членки.
Прецедентът е вече налице – дългът, с който се финансира инструмента „Следващо поколение ЕС“ – т.е. Плановете за възстановяване и развитие, приети за справяне с икономическите последици от КОВИД-19.
На второ място Драги призовава и за намаляване на зависимостта от Китай, включително в цифровата област и на зелените технологии (сектор, в който Европа претендира, че е лидер). Зависимостта води до изоставане, а освен това представлява и риск за сигурността. Това предполага между другото изграждането на производствен капацитет в или в близост до ЕС.
Драги има право. Допреди 15-20 години ЕС вярваше, че е в авангарда на глобализацията. Че неговият модел на междудържавно сътрудничество и неговите правила за регламентиране на световните икономически отношения са без конкуренция.
Вече не е така. Но дали и доколко ЕС ще успее да отговори на предизвикателството остава висящ въпрос.
Форум