Народното събрание подкрепи президентското вето върху промените в Закона за съдебната власт и върна законопроекта за ново обсъждане при днешното му повторно гласуване в пленарната зала, съобщи БТА.
Оспорените от президента Румен Радев разпоредби са свързани с отделянето на Националната следствена служба (НСлС) от прокуратурата и обособяването ѝ в независима структура.
Ветото на Радев дойде две седмици, след като парламентът прие промените. НСлС попада под контрола на прокуратурата и нейния административен ръководител – главния прокурор. Формално лидер на следствието е един от заместниците на главния прокурор, който обаче също му е подчинен.
При гласуването в петък законопроектът получи 47 гласа „за“, 66 – „против“ и 93 „въздържал се“ и засега следствието остава в структурата на държавното обвинение.
При заседанието си в четвъртък правната комисия също подкрепи ветото и предложи на Народното събрание да не приема закона повторно.
В мотивите си Румен Радев посочва, че направените законови изменения възстановяват положение, което вече е съществувало в българското законодателство и е било променено през 2009 г. с оглед прозрачното функциониране на досъдебното производство по наказателни дела. Така, без убедителни аргументи, Народното събрание ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз, пише в позицията на президента.
Освен това според Радев при приемането на тези разпоредби не е съобразено изискването на Конституцията законите да бъдат приемани от Народното събрание с две гласувания.
Промените, с които следствието беше извадено от структурата на прокуратурата, бяха предложени от "Възраждане". Част от тях първоначално бяха отхвърлени от правната комисия между първо и второ четене, но на 2 юни бяха разгледани и приети с гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“.
С тях ръководството на НСлС попадна директно под контрола на нейния директор. Той ще има властта да назначава следователите и да осъществява административно-организационното и методическо ръководство на цялата структурата. Предложенията за директор могат да се правят от не по-малко от трима членове на Висшия съдебен съвет, както и от министъра на правосъдието.
"Предложенията, които бяга направени между двете четения, излизат извън обхвата на обсъждания законопроект", каза по време на дебатите в петък председателят на комисията по правни въпроси и депутат от "Продължаваме Промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) Стою Стоев.
"Явно въпросът за разследващите органи има нужда от решение, но това трябва да се случи след комплексен дебат. Този дебат е удачно да се проведе след измененията в Конституцията", каза Надежда Йорданова от ПП-ДБ.
ГЕРБ и БСП също изразиха подкрепа за президентското вето.
По думите на лидера на БСП Корнелия Нинова поправките, предложени от „Възраждане“ между двете четения на предходната законодателна процедура, са „писани на коляно“ и „диктувани от ГЕРБ“, без да са били обсъждани на първо четене.
От "Възраждане" защитиха текстовете. "Мотивите на ветото са писани от хора, които само са минавали покрай сградата на следствието бул. „Г. М. Димитров“, возейки се в служебната кола на президентството", каза Петър Петров от "Възраждане". По думите му независимостта на следствието от прокуратурата ще обезпечи безпристрастното му функциониране.
"Ще се съобразим и ще преработим нашия законопроект", каза той.
Парламентът реши до четири седмици да се правят предложения за оспорените разпоредби, които се връщат за ново обсъждане в комисията по правни въпроси.
