Националната агенция за приходите (НАП) се размина с глоба в размер на 5,1 млн. лева. Финансовото наказание ѝ беше наложено след големия теч на данни на 15 юли 2019 г.
Административният съд в София реши да отмени глобата поради изтекла давност, наложена на НАП през август 2019 г. от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) заради изтичането на данните на над 5 милиона български граждани.
Още тогава НАП оспори глобата пред Софийския районен съд, но той потвърди наказателното постановление чак в началото на ноември 2023 г. Така делото за глобата отиде при следващата инстанция - Административния съд.
Абсолютна давност
НАП позовава обжалването си на член от Накателния кодекс (НК), който гласи че давността, която изключва налагането на глоба, е 4 години и половина. Това означава, че тя е изтекла на 15 януари тази година.
Представителят на КЗЛД твърди, че давността е 5 години, се разбира от протокола на заседанието. Т.е. че изтича на 15 юли, но не са посочени аргументите на комисията за това.
Върховен административен съд (ВАС) приема в задължителната си практика, че изпълнителната давност за имуществените санкции е 5 години. Този въпрос обаче може да бъде поставен когато е налице влязло в сила наказателно постановление. Такова в случая с НАП няма.
Какво се случи през юли 2019 г.
На 15 юли 2019 г. се разбра, че хакери са източили от масивите на НАП данните на 4 млн. живи български граждани и на още около 1 млн. починали. Това стана ясно след като "анонимен руски хакер" изпрати имейли до български медии.
Подсъдими по делото са изпълнителният директор на компанията “ТАД Груп” Иван Тодоров и експертът по киберсигурност Кристиян Бойков, обвинен като пряк извършител на хакерската атака срещу информационната система на НАП.
Делото срещу тях беше внесено в Софийски градски съд (СГС) в началото на миналата година. От тогава насам е връщано два пъти на прокуратурата и все още предстои да започне по същество.
Форум