Националната агенция за приходите (НАП) обяви, че е оспорила глобата от 5,1 млн. лева, която й беше наложена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) заради изтичането на данните на над 5 милиона български граждани. По-рано директорът на комисията Венцислав Караджов обяви пред бТВ размера на глобата.
"Главният мотив за оспорването на акта на КЗЛД е, че неоторизираният достъп, кражбата на данни и последващото им публично оповестяване са резултат от действия, представляващи престъпление по смисъла на Наказателния кодекс на РБ, осъществени независимо и въпреки предприетите от НАП технически и организационни мерки за защита", се казва в съобщение на приходната агенция.
НАП планира и да предприеме "съдебни действия спрямо извършителите на хакерската атака срещу сървърите на агенцията, като е възможно както присъединяването на агенцията в наказателното производство, така и воденето на гражданско дело".
"Така финансовата претенция в размер, покриващ наложената на приходната агенция имуществена санкция, ще бъде насочена към извършителите на престъпното посегателство", пише още в съобщението.
По закон глобата може да е до 20 млн. лева. Караджов обясни защо комисията е наложила четири пъти по-ниско наказание.
"Трябва да отчитаме отговорното поведение на администратора. Санкцията не е, за да накаже администратора, а да го накара той да не повторя нарушението“. Той каза също, че няма да бъде търсена отговорност от служителите на НАП, които не са успели да защитят информацията, тъй като Законът за защита на лични данни търси отговорност от фирмите и администраторите на лични данни, които трябва да ги пазят.
По случая с атаката срещу сървърите на НАП в ареста остава собственикът на фирма "ТАД груп" Иван Тодоров, а с повдигнати обвинения са и двама от служители във фирмата Кристиян Бойков и Георги Янков.
Пред бТВ Караджов коментира и глобата от 1 млн. лева, наложена на банка ДСК заради друг теч на данни, при който бяха засегнати 33 хил. клиенти на банката.
"Бих го нарекъл кражба на информация. Открадната е информация от информационните регистри на банката“, каза Караджов, като добави, че причините за теча са установени, но не и лицето, което го е осъществило.
Според Караджов течът на данни в ДСК не бива да поражда притеснение, че някой може да изтегли кредит на чуждо име, тъй като „всяко едно физическо лице, което е засегнато от възможна измама с неговите данни, може да подаде сигнал и институцията, която е дала кредит от негово име, ще бъде наказана“.
