Като дете ѝ се е случвало да пее край кофите покрай пътя. Автомобилите понякога спират до нея и тя ги чува да казват "колко е сладко това момиче". В същото време тя си се представя на голямата сцена, която по-късно покорява.
В понеделник световноизвестната рапърка, композиторка и продуцентка Миси Елиът навърши 53 години. Тя е една от най-успешните тъмнокожи жени изпълнителки и една от най-успешните жени продуцентки в историята на музиката.
Мелиса Арнет Елиът е родена на 1 юли 1971 г. в Портсмут, щата Вирджиния. Майка ѝ е диспечърка, а баща ѝ е пенсиониран морски пехотинец.
Пеенето става част от живота ѝ още, когато е дете, основно заради църковните хорове. По-късно казва, че още от малка вярва, че ще стане певица. Семейството ѝ обаче не я взима съвсем насериозно, защото тя често се оказва сред по-проблемните ученици, а самото учене изобщо не я увлича.
След като баща ѝ напуска морските пехотинци, семейството се оказва в много затруднено положение и затъва в бедност. Това не е и единственото изпитание. Детството ѝ става все по-тежко. Майка ѝ често е жертва на домашно насилие от страна на баща ѝ, а тя дори отказва да спи при приятели от страх, че ще завари майка си мъртва, когато се върне. Побоите са жестоки, стига се до тежки травми на майката и дори заплахи срещу малката Мелиса.
Когато е на 8 става, жертва на сексуално посегателство от страна на свой братовчед. По-късно майка ѝ решава да избягат и двете търсят подслон в дом на друг роднина.
„Когато напуснахме, майка ми осъзна колко силна е, когато е самостоятелна, това направи и мен силна. На нея ѝ се наложи да напусне дома си, за да го осъзнае“, казва години по-късно Елиът.
Първите по-сериозни стъпки в музиката тя започва през 1988 г., когато става част от женската арендби (R&B) група „Файзи“. В нея тя е заедно с три приятелки. По-късно се запознава с две момчета от квартала – Тимъти Моузли и Мелвин Барклиф, които днес са по-известни с псевдонимите си Тимбаленд и Магуу.
Те изпълняват акапелно някои от песните на известното куатро „Йодечи“. Това дава шанс на четирите приятелки да заминат за Ню Йорк, където подписват и с първия си лейбъл – „Електра Рекърдс“.
В „голямата ябълка“ под един покрив живеят членовете на Swing Mob. Сред тях освен Миси Елиът и откривателя на изпълнителите Ди Ванте Суинг са още Тимбаленд, Магуу, Статик Мейджър, Стиви Джей и други. Изпълнителите композират и записвaт заедно много песни, но през 95-та се разпадат, а от целия колектив заедно продължават Елиът, Тимбаленд, Магуу, Джинюуайн и Плая, които се обединяват в колектива The Superfriends.
Te не само творят музика, но и продуцират някои от най-обещаващите хип-хоп и арендби изпълнители като Алия и „Дестънийс чайлд“.
През 1997 г. Елиът издава първия си солов албум – „Supa Dupa Fly“, който благодарения на сингъла „The Rain“ успява да генерира толкова продажби, че да бъде обявен за платинен.
Именно оттам тя постепенно се налага не само като изпълнител, но и като тъмнокожа жена в музиката, която налага тренд. Тя не е типичната красавица, носи широки суитшърти, смъкнати дънки и кецове. С имиджа и част от текстовете си тя се издига и като един от посланиците за позитивното отношение към собственото тяло много преди това да стане тенденция.
Успехите продължават и със следващите два албума – „Da real Word“ и „Miss E…So Addictive”, и двата генерират милиони копия продажби, а изпълнителката си партнира Марая Кери, Биг Бой и други звезди.
За „Miss E“ тя печели „Грами“ за най-добра рап изпълнителка.
Всичко това се случва, въпреки че „Da real World“ тя записва за по-малко от седмица.
„Не мога дори да опиша напрежението“, казва тя и подчертава, че се е почувствала това заради нарасналите очаквания на хората.
През 2001 г. тя избухва след колаборацията си с Кристина Агилера, Лил Ким, Мая и Пинк за „Lady Marmalade“, която се превръща в хит номер едно за годината в множество музикални класации, а тя, разбира се, не просто рапира, а и е продуцент на парчето.
Нищо обаче не я прави толко известна колкото хита от следващия ѝ албум “Under construction“ – „Work it“, който покорява музикалните класации в целия свят. В този албум е и „Gossip folks“ в Лудакрис. Видеото е избрано за най-добро в годишните награди на Ем Ти Ви, а албумът ѝ носи втора награда „Грами“ за най-добра рап изпълнителка.
Следват още два албума – „This is not a test“ и „The Cookbook“, които същи и носят милиони в продажби, но след тях тя се концентрира основно върху писането и продуцирането.
До това я води и диагностицирането ѝ с автоимунното заболяване – Болест на Грейвз.
Въпреки огромните ѝ успехи като изпълнител, тя казва, че е най-добра в писането и композирането.
„Винаги съм имала въображение и съм слушала различни текстописци. Ако се заслушаш в песните ми, те разказват истории. Аз не пиша в стихотворна форма, пиша, сякаш съм в разговор с някого. Така изкарвам наяве нещата, които се таят в мен“, казва тя в интервю.
Музикалните критици са съгласни с твърдението ѝ. През цялата ѝ кариера тя получава възхвала, че разбива стереотипи – в песните ѝ се пее за равенство между половете, застъпват се и други идеи на феминизма, тя пее за това хората да харесват телата си такива, каквито са. Медиите пък я обявяват за първата тъмнокожа рапърка, която успява да се утвърди в мейнстрийма в Централна Америка – постижение, което успява да прокара пътя за тъмнокожите жени изпълнителки изобщо.
„Музикалната сфера е доминирана от мъже. Жените не ги вземат достaтъчно насериозно, колкото трябва, и понякога трябва да се тропне с крак“, казва Елиът.
През 2019 г. Елиът беше приета в залата на славата на композиторите, с което с превърната в пърwата жена от рапа с подобно признание и третата, която композира в този стил изобщо.
Миси Елиът работи активно за подобряването на средата в родния си град Портсмут. Тя също дарява стипендии, участва в кампании за борбата срещу СПИН и други.
„Не навеждайте глава, когато видите успеха на някого другиго. Пътят на всеки е различен. Можете да попаднете в задръстване, но няма да спрете да карате и ще карате, докато не стигнете до собствената си дестинация. Просто продължавайте“, казва Елиът.
Форум