От детските си спомени за издути пликове с мартеници до превръщането на хобито в семеен бизнес Диана Панталеева от село Горна Брезница плете не само бели и червени нишки, но и история, изпълнена с богата традиция и любов.

Това, което започва като хоби, прераства в целогодишна работа, започната още преди 20 години. Днес Диана и семейството ѝ продължават да създават ръчно изработени мартеници, съчетавайки старинния обичай с модерния почерк. Китайският внос, който залива сергиите около 1 март, не я тревожи.

"За мен е вдъхновение, дръзновение, полет на духа. И всичко това, когато мартеницата е изработена с любов, се случва", казва тя.

С подкрепата на семейството си и жените от селото Диана не само запазва духа на Баба Марта, но и го обогатява. Всяка мартеница си има име, защото е вдъхновена от хората около Диана.

Тя не се страхува да добавя пъстри конци и да води арт работилници в София. В тях привлича дори IT специалисти към занаята.

Кога започва всичко

За Диана любовта към мартениците идва не само от тяхната изработка, но и от спомените, които носи от детството си.

"Aз съм от много отдавнашно поколение, и [едно време] се даряваха. Само в пликове се пращаха и с такова вълнение съм чакала издут плик", разказва тя.

Като млада тя всяка година прави мартеници за семейството и приятелите, а по-късно и за детските градини на децата си.

"Винаги копнеех да правя [мартеници]", казва Диана за годините, когато това е просто хоби. Докато от него не се ражда семеен бизнес.

Повратният ден за Диана е 3 януари 2006 г. Тогава тя е на работното си място, но няма клиенти. В този момент прави първата си мартеница за продажба. Взема шнур, превръща го в нишка и на нея закача китайски мъниста, каквито са били модерни тогава.

"Тенденциите бяха такива и си мислех, че никога няма да правя традиционните с вълна,", разказва тя.

Първият сезон се оказва труден за Диана и семейството ѝ. Зимата е сурова, а те продават на улицата. Дъщеря ѝ се разболява и не успява да види как "народът граби" на 28 февруари, защото българинът "купува в последния момент".

"Но въпреки това явно [със семейството] сме се зарибили, та продължаваме и до днес вече 20-и сезон. Хобито си стана занаят", допълва Диана.

През 2012 г. тя се връща в село Горна Брезница, където е родена и живяла до 14-годишна възраст. След години живот в София, апартаментът им се "препълва с прежди", а съпругът ѝ - лесовъд по професия, е поканен на работа в селото.

След шума в столицата Диана намира покой в родната си къща и тишината на планината. Тя наема празни помещения в селото и ги превръща в работилници. "Широки са и обстановката е приятна, селска, с печки на дърва. Много е хубаво", разказва тя.

От тогава насам Диана и семейството ѝ създават мартеници целогодишно.

Кой се включва в занаята

Диана казва, че най-важното в семейния бизнес е разпределението на ангажиментите. Най-активни в работния процес са нейният съпруг и тяхната дъщеря, която е ключът към успеха онлайн.

"Най-важната работа я върши тя. Ако не беше присъствието ни в онлайн пространството, нямаше да стигнем дотук", казва Диана.

Съпругът ѝ работи по специалността си, но това не му пречи да бъде част бизнеса. "След работно време съдейства с каквото може, с всякаква мъжка помощ", добавя Диана.

В работилницата помагат и местни жени, които Диана нарича "съмишленици". Тя създава всеки модел и го предава на тях за изработка, като следи качеството.

"Всяка една от мартениците си има история", разказва Диана и допълва, че украшенията ѝ си имат имена.

"Стефан" е вдъхновена от внука ѝ, роден през 2022 г., но и от мъж, създал мартеница тип гривна с метална закопчалка. Моделът "Чинар" е посветен на общността в селото.

"Тази съм я нарекла на нашия хор, който събрах през 2012 г. Казва се Женска фолклорна група "Чинари", казва Диана. Името идва от вековните чинари - дървета, които образуват тунел над пътя към Горна Брезница.

Как традицията среща модерното

Диана държи на традицията при мартениците, защото за нея те са мост към детските ѝ спомени. Но добавя и свой почерк.

"Имах останали конци, шарени, от моята майка. Светла ѝ памет. Във всеки дом има. И аз като еколог искам всичко да използвам", споделя тя и показва гривничката "Диана", която е смесица от коприна, букли и пъстри нишки.

Въпреки че обичаят с мартениците е древен, в последните години фабрично произвеждани мартеници от Китай заливат пазара. Но това не притеснява Диана. Нейните мартеници се изработват изцяло ръчно.

"Количествата [от Китай] не са толкова големи, колкото се говори и ни плашат. Когато човек има своята ниша, когато прави своите неща, те просто не са конкурент", казва тя уверено.

Дори намира полза от китайския внос - купува малки елементи като златни монети, които не се произвеждат в България, за да ги вгражда в своя стил.

Диана отбелязва, че търсенето на мартеници се е променило с времето. Според нея преди 20 години всичко е било лъскаво и с мъниста, а днес хората търсят автентичното.

Тя разказва, че пъстрите конци, които добавя, предизвикват спорове сред нейни колеги в бранша.

"Само червено и бяло ли трябва да бъде?", питa тя. Диана вярва, че щом хората се радват на шарените мартеници, значи те си заслужават.

Друг начин, чрез който тя споделя страстта си с други хора, са арт работилниците, които води в София. Този модерен подход ѝ помага да намери клиенти и сред технологичните компании.

"Става като празник. Хората зад компютрите са жадни за това", казва Диана.

Коя е най-важната съставка

Българите си разменяме мартеници за здраве всяка година на 1 март, когато е празникът на Баба Марта. Традиционната мартеница се прави от вълнена или памучна прежда в два основни цвята - бяла и червена.

Но за Диана тя е много повече от просто прежда, защото има още едно нещо, което тя винаги добавя при изработката на своите мартеници. Казва, че когато една мартеница е направена с любов и дарена с послание, това я зарежда със силата да сбъдне пожеланията за здраве, които хората си дават при размяната на мартеници.

Двадесет години по-късно нейните мартеници, изплетени ръчно, с бяло, червено и много любов, продължават да носят пролетта на всеки, който си ги закичи.