Една четвърт от синдикалните лидери на протестиращите миньори и енергетици, подписали се под шестте им искания към правителството, всъщност участват в местните избори. Повечето от тях са кандидати за общински съветници в листи, издигнати от партии като “Левицата”, “Възраждане”, “Има такъв народ” (ИТН), БСП, ГЕРБ и местни коалиции, а някои са и кандидати за кметове.
Това става ясно от фактчек изследване на БНТ, публикувано в сряда вечерта. Преди ден мнозинството в парламента одобри споразумението с протестиращите, постигнато от премиера Николай Денков и депутати от партиите, подкрепящи кабинета му. Впоследствие беше вдигната блокадата на магистрала “Струма”, но други ключови пътища останаха блокирани като магистрала “Тракия” и Прохода на Републиката.
Самият Денков каза в неделя, че е “възмутително, че протести на “Мини Марица изток” се организират от водач на листа за общински съветници в община Стара Загора, друг организатор е изявен активист на политическа партия”.
“Безотговорни политически акции, маскирани като синдикални инициативи, няма да помогнат на хората, ще помогнат само на амбициите на политиците за местна власт”, добави министър-председателят в края на миналата седмица.
Въпросните протести бяха провокирани от решението на правителството да изпрати на Европейската комисия териториалните си планове за енергиен преход във въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник.
Недоволството веднага беше поведено от синдикатите КНСБ и КТ “Подкрепа”. Изследването на БНТ обаче показва връзка между част активно участващи в протестите синдикалисти и политически партии, както твърди Денков.
Пример в тази посока е председателят на КНСБ в ТЕЦ “Марица изток 2” и на “Сдружение “За Марица изток” Деян Христов Дяков, който е на първо място в листата на “Левицата” за общински съветници в Стара Загора.
Само ден, след като на 26 септември на сайта на коалиция “АБВ - Левицата” е публикувана новина, че в Стара Загора и Раднево тя се явява с обща листа със “Сдружение “За Марица изток”, Деян Дяков обявява във фейсбук групата на сдружението си начало на протестни действия.
Седмица по-рано КНСБ при “ТЕЦ Марица изток 2” в лицето именно на Деян Дяков подава заявление до премиера Денков да участва в преговорите с правителството. На 28 септември той гостува в БНТ като водач на протеста в Раднево.
На протестите в региона присъстват и други кандидати за общински съветници от листата на “Левицата”, като Ростислав Любомиров Рашев и Александър Христов Тодоров.
Друг партийно обвързан активист от протестите е Наско Радиславов Митев. Той е на второ място в листата на "Левицата" в Стара Загора и председател на КНСБ в "Мини Марица изток" .
Митев беше и сред представителите на протестиращите по време на срещата с управляващите на 3 октомври в София. Именно той предаваше на живо преговорите във фейсбук.
Сред протестиращите имаше и свързани с "Възраждане", която заедно с ИТН и БСП гласува против постигнатото споразумение между кабинета и енергетиците.
Бившата съдийка Румяна Ченалова е кандидат за общински съветник в Стара Загора от "Бъдеще за родината". На парламентарните избори през 2021 г. Ченалова беше в листите на "Възраждане".
Участници в изборите имаше и на вдигнатата преди ден блокада на магистрала "Струма". Сред протестиращите там е кандидатката за кмет на Бобов дол Елза Стоянова Величкова.
Тя е издигната от мастната коалиция "Партия на Зелените", в която влизат БСП и ИТН.
Двама кандидати за Общинския съвет на Бобов дол от партия "Възраждане" също са на протестите - Владимир Атанасов Станоев и Благой Благоев. Станоев е и кандидат за кмет, посочва БНТ.
Макар че официално подкрепя кабинет на Денков и постигнатото споразумение с протестиращите, ГЕРБ също има свой представител на протестите. Това е Тодорка Дамянова, общински координатор на КНСБ в Дупница и кандидат за общински съветник от ГЕРБ.
В петък правителството внесе териториалните планове за енергиен преход в Европейската комисия. Те са свързани с получаване на 3,5 млрд. лв. евросредства за регионите зависими от въглищната енергетика, които в България са Стара Загора, Перник и Кюстендил.
За да бъдат одобрени от ЕК, плановете трябва да включват график за намаляване на мощностите на въглищните електроцентрали. Според тях въглищните централи трябва да спрат работа до 2038 г. Правителството вече пое ангажимент, че държавата няма да затваря административно централи, а тяхното бъдеще ще се определи от свободния пазар.
