Министерският съвет (МС) реши на свое извънредно заседание в петък да изпрати териториалните планове на България за енергиен преход на Европейската комисия (ЕК). В събота изтича последният възможен срок, за да може страната да получи 3,5 млрд. лв. евросредства, с които да модернизира регионите, които в момента са зависими основно от работата на въглищни централи.
След края на заседанието премиерът Николай Денков увери, че в документите до ЕК "ясно е казано, че централите ще работят до 2038 година". Това беше едно от исканията на синдикати, миньори и енергетици, които в петък организираха масови протести и блокади на ключови пътища в страната в опит да отложат изпращането на териториалните планове.
За отсрочка настояха и от опозицията в лицето на БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ", които предизвикаха извънредно заседание на енергийната комисия в парламента. Тя разгледа тяхно предложение правителството да поиска удължаване на срока от ЕК, но идеята беше отхвърлена на първо четене. Депутатите от ПП-ДБ гласуваха "против", а колегите им ГЕРБ и ДПС, които също подкрепят кабинета, се въздържаха.
"Крайният срок да се изпрати пакетът документи до Европейската комисия е утре, събота, 30 септември. Никакво отлагане повече не може да се направи, защото рискуваме загуба на милиарди левове - 3,5 млрд. лв., които могат да бъдат загубени, ако ние изпуснем този срок", каза Денков.
Той добави, че в плановете не са посочени конкретни дати за затваряне на въглищни централи, но "поетапно някои от тях ще изпаднат от енергийната система, защото икономически няма да бъде възможно да функционират повече".
"Именно затова е изключително важно да се създадат механизми, с които хората, които имат необходимата квалификация, могат да намерят реализация в същия регион. Вече работим по тази тема. Създаваме предприятие, което ще работи в същия регион, за превръщане на териториите на мините в зони, в които е подходящо да се развива икономическа дейност, например индустриални зони", посочи премиерът.
По думите му това държавно предприятие "ще работи в сътрудничество, в координация с работата на мините, така че те да се допълват, а не да се конкурират и да си пречат".
"Създавайки такива територии, които са подходящи за инвеститори, ние очакваме там да се появят нови, модерни компании, които имат нужда от квалифицирана работна ръка, каквато е налична в този регион", каза Денков.
Той добави, че изпращането на въпросните териториални планове е важно за ЕК, "за да позволи тези инвестиции, които обсъждаме днес, да бъдат насочени към съответните региони".
Междувременно президентът Румен Радев използва темата, за да атакува правителството за пореден път. Според него "налице са основателни съмнения, че приоритетът на управляващите са печалбите на приближените фирми, а не гарантирането на трудовата заетост във въглищните региони и устойчивостта на българската енергетика".
Радев обаче не посочи на какво се основават тези негови съмнения. Добави само, че "единственият начин да се разсеят тези съмнения и плановете за справедлив преход да оправдаят името си е управляващите да дадат ясни гаранции за осигуряването на трудовата заетост в регионите, за устойчивостта на българската енергетика - за съхранение в максимална степен на нейната автономност и при голяма прозрачност".
В средата на септември хиляди миньори и енергетици излязоха на протест в София за "справедлив енергиен преход". Тогава правителството и представители на синдикатите договориха създаване на държавно предприятие, в което да бъдат преназначени работници от въглищните региони.
Тази седмица пък от ГЕРБ обвиниха кабинета в подготовка на злоупотреби при разпределението на парите от Европейския фонд за справедлив преход. Тези средства са предназначени за бъдещето на регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник.
Под този претекст ГЕРБ и ДПС поискаха и специална парламентарна комисия, която да следи за разпределението на европейските пари. Тя беше сформирана в петък.
България е последната страна членка на Европейския съюз (ЕС), която все още не е изпратила териториалните си планове за енергиен преход. Ако това не бъде направено, ще възпрепятства получаването на средства от Европейския фонд за енергиен преход, предназначени за работниците в мини и въглищни централи в Стара Загора, Кюстендил и Перник. Трите региона са силно зависими от работата на тези предприятия.
Заради липсата на планове страната вече загуби 96 млн. евро през 2022 г. и рискува да загуби още 826 млн. евро през тази година. Под риск са и още над 10 млрд. лв., както и средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които са свързани с постигането на целите за климатична неутралност на ЕС до 2050 г.
През февруари депутатите от 48-ото Народно събрание задължиха кабинета да поиска от Брюксел отпадане на ангажимента за намаляване на емисиите от въглищната енергетика с 40% до 2026 г., поет от България с ПВУ, както и гаранции, че въглищните централи ще могат да работят без ограничения поне до 2038 г.
Изпълнението на реформите, свързани с получаването на средства по ПВУ и фондовете, с които да се финансира енергийния преход на страната, бяха посочени като един от приоритетите на правителството на Николай Денков, сформирано с подкрепата на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС.
