Един случай на малтретирана по жесток начин млада жена потресе тези дни цялата страна. Освен че за пореден път изкара на преден план хроничния проблем в България с насилието над жени, той провокира масово възмущение от работата на прокуратурата и съда. До степен, че протестиращи срещу насилието започнаха да призовават за насилие, но срещу магистрати. Защото обвиненият за престъплението се оказа на свобода.
Встрани от тези обществени вълнения обаче остана един важен въпрос: как защитаваме жертвата?
А отговорът му всъщност има пряко отношение към развитието на казуса в първите дни след нападението над младата жена. И води до изясняване на основния въпрос, който се задава, откакто тази смразяваща история стана публично известна: как е възможно осъждан насилник, обвинен за обезобразяването на бившата си приятелка, да бъде пуснат на свобода?
Става въпрос за 26-годишния Георги Николаев Георгиев, охранител в дискотека в Стара Загора и бивш приятел на 18-годишната Дебора Михайлова, която на 26 юни е нападната у дома си. Резултатът е счупен нос, счупена скула, 21 порезни рани, нанесени с макетен нож и закърпени впоследствие с 400 шева, обръсната глава.
Георгиев е посочен като извършител от пострадалата, той отрича. Мъжът има предишни осъждания за нанасяне на телесни повреди. В момента на нападението над Михайлова той е в период на пробация, постановена с последната му подобна присъда в началото на годината.
Въпреки че в началния етап на разследването нито прокуратурата, нито съдът имат съмнения, че именно Георгиев е нападнал и обезобразил жертвата, в крайна сметка той се оказва на свобода без изобщо да му е определена мярка за неотклонение.
Месец по-късно, след като близките на Михайлова се обърнаха към медиите, това се промени - прокуратурата се активизира, повдигна му ново обвинение за две заплахи с убийство срещу младата жена, а съдът го задържа на първа инстанция.
В следващите редове обаче ще върнем лентата обратно в първите часове след извършването на престъплението. Целта е да проследим какви действия са извършени от всяка от институциите, които имат отношение към делото. И по-важното - какви действия са пропуснати, а е можело да бъдат предприети. В интерес на жертвата.
Медицинското заключение
Изследването на нараняванията на пострадалата в подобни случаи е от ключово значение за квалифициране на обвинението впоследствие, защото тежестта на травмите имат пряка връзка и с тежестта на евентуалното наказание, което би могъл да понесе извършителят.
Дебора Михайлова е изследвана в Окръжната болница в Стара Загора "Проф. д-р Стоян Киркович". Заключението на съдебния лекар д-р Теодор Стаматов е, че макар раните, оставени от макетен нож, да са сериозни, те не са създали опасност за живота на потърпевшата. Именно това накланя впоследствие везните в съда, че става въпрос за лека телесна повреда, а не за средна, каквото е първоначалното обвинение.
Пълното съдържание на това заключение не е било оповестявано публично и не е известно какви са конкретните мотиви на експерта. По време на пресконференцията на местната прокуратура в неделя обаче става ясно, че разследващите тепърва ще назначават експертиза, която да изследват дали загубата на кръв след нападението е застрашила живота на младата жена. Това дава основание да се смята, че досега този въпрос не е бил анализиран задълбочено.
Медицински специалисти, с които разговаря Свободна Европа, коментираха, че кръвозагубата, причинена от наранявания, нанесени с макетен нож, може да е довела до такова състояние на жертвата, което да е било временно опасно за живота ѝ. И ако това е било установено, обвинението за средна телесна повреда щеше да издържи в съда.
За да бъде установено това, е необходимо да се изследва нивото на хемоглобин в кръвта на пострадалата - ако то падне под 100 гр/л, може да се приеме, че животът ѝ временно е в опасност. Дали това е било направено в спешното отделение, в което Михайлова е приета веднага след нападението, липсва публична информация.
Преди ден изготвилият експертизата д-р Стаматов беше отстранен от работа до приключване на разследването по случая.
Квалификацията на обвинението
Първото досъдебно производство по случая е образувано от Десислава Първанова от Районната прокуратура в Стара Загора. Тя повдига на обвинение на Георгиев за нанасяне на средна телесна повреда. Това е престъпление от общ характер, което се наказва със затвор до шест години.
Това обвинение предвижда налагане на мярка за неотклонение и затова обвиняемият първо е задържан с прокурорско постановление за 72 часа, а след това Районният съд в Стара Загора уважава искането на разследващите за постоянния му арест.
Съдът се съгласява, че по случая има данни за средна телесна повреда, приемайки, че е налице и обосновано предположение, че извършител е именно обвиняемият. Посочва и неговото обременено криминално минало, от което извежда опасност да се укрие.
Втората инстанция обаче не е съгласна с квалификацията на обвинението. Окръжният съд в Стара Загора базира преценката си изцяло на медицинската експертиза, според която не е имало опасност за живота на жертвата, следователно - става въпрос за лека телесна повреда.
Това престъпление обаче предполага жертвата сама да го доказва в рамките на частно наказателно дело, по което изобщо не се определя мярка за неотклонение на обвиняемия. Затова на 5 юли Георгиев излиза на свобода.
Какво не прави прокуратурата
При определянето на престъплението прокурор Първанова би могла да го квалифицира като лека телесна повреда, причинена по особено жесток начин.
Това е отделен състав на Наказателни кодекс (НК) и дори при наличие на данни само за лека телесна повреда, съдът може да постанови арест на обвиняемия, защото това е престъпление от общ, а не от частен характер.
Нещо повече, по думите на д-р Стоян Петров пред бТВ, докато той е помагал на пострадалата, тя непрекъснато е питала: "Нали няма да умра?"
Ако това е вярно, то означава, че Михайлова е изпитвала страх за живота си, което от своя страна дава основание на прокуратурата да обмисли още по-тежко обвинение - за опит за убийство. Ако се установи, че кръвозагубата е била опасна за живота на пострадалата, както и ако бъдат намерени доказателства, че извършителят е целял да убие. Дали тази възможност е била анализирана от прокурор Първанова, не е известно.
Въпросите към действията на прокуратурата по случая се увеличават, когато мярката на Георгиев се разглежда на втора инстанция пред Окръжния съд в Стара Загора.
Видно от протоколa от заседанието, явилият се в залата заместник-окръжен прокурор на града Георги Видев изобщо не е споменал особено мъчителния начин, по който са нанесени нараняванията. Той не е обсъдил и криминалното минало на Георгиев, който е осъждан за предишни квалифицирани леки телесни повреди, като по време на нападението е бил в условията на пробация, постановена от съда през януари.
Единственото, което прави Видев в съдебната зала, е да поиска втората инстанция да отмени ареста на обвиняемия, позовавайки се на медицинската експертиза, според която в случая има данни само за лека телесна повреда.
Преди ден временният главен прокурор Борислав Сарафов поиска и получи оставката на Видев като зам.-ръководител на местната окръжна прокуратура. Срещу него и Първанова започна проверка, която трябва да инспектира работата им две години назад.
Преценката на Окръжния съд
Накрая идва и ролята на състава на Окръжния съд, съставен от председателя му Тоньо Тонев, докладчика по делото Татяна Гьонева Коева и Мариана Христакева-Панова.
Тримата съдии "споделят изцяло" изводите на Районния съд, че "не друг, а обвиняемият Георги Николаев Георгиев е причинил на пострадалата множеството наранявания по главата, крайниците и тялото". Окръжният съд отхвърля защитната му версия, че в момента на нападението той си е бил у дома в старозагорското село Братя Кунчеви.
Двете съдебни инстанции отчитат наличие на обосновано предположение, че именно Георгиев е нападателят, въпреки обстоятелството, че самата жертва разказва, че е атакувана от маскиран мъж. Тя все пак твърди, че е успяла да разпознае именно Георгиев зад маската.
Освен това приема за безспорно, че "начинът на извършване на тези наранявания е изключително жесток, като това обстоятелство, наред с предишните осъждания на обвиняемия за квалифицирани леки телесни повреди, сочи и на реалната опасност същият да извърши престъпление".
Предвид всички тези обстоятелства тримата съдии определят обвиняемия като "личност с висока степен на обществена опасност, склонен към прояви на тежка физическа агресия".
Въпреки това те го освобождават без мярка за неотклонение, стъпвайки изцяло на медицинската експертиза, според която в случая е нанесена само лека телесна повреда.
Какво не правят съдиите
На фона на опасността обвиняемият да извърши ново престъпление, съчетана със склонността му към насилие, констатирани от същия този съд, никъде в определението на Окръжния съд не е обсъден въпросът дали жертвата има нужда от защита.
Дали освобождаването на вече осъждан за телесни повреди обвиняем, за когото има обосновано предположение, че е измъчвал пострадалата с особена жестокост, няма да създаде риск той да направи същото отново? Или дори по-лошо.
Тази хипотеза отсъства от мотивите на съда. Макар че в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) са предвидени "мерки за защита на пострадалия" и съдът има конкретни задължения да пази правата на пострадалите от престъпления. Особено, когато става въпрос за жертви в особено положение, каквито се явяват жените, тормозени от свои бивши или настоящи интимни партньори.
Член 67 от НПК, например, предвижда, че съдът може да забрани на обвиняемия да доближава или да осъществява какъвто и да е контакт с пострадалия.
Според юристи, с които разговаря Свободна Европа, дори е възможно съдът да обоснове задържане заради опасността обвиняемият да нападне жертвата отново. Въпреки наличието на експертизата, сочеща само лека телесна повреда. Нищо от това обаче не се е случило.
Нещо повече, нито прокуратурата, нито съдът са уведомили Дебора Михайлова и нейното семейство, че посоченият от нея като нападател Георги Георгиев вече е на свобода. По информация на Свободна Европа те са разбрали за отменения му арест от човек, който го е видял на улицата, както и от подновената му активност в социалните мрежи.
Този пропуск на прокуратурата и съдът изглежда особено фрапантен при наличието на един текст в НПК. Член 67а гласи, че те "незабавно уведомяват пострадалия със специфични нужди от защита в случаите, когато обвиняемият наруши взетата мярка за неотклонение" или "взетата мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража бъде отменена или заменена".
Според закона специфична нужда от защита е налице, когато "е необходимо прилагане на допълнителни средства за защита от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, емоционално или психическо страдание".
