Връзки за достъпност

Извънредни новини

Търговска срещу истинска война. Какво иска Китай от Европа


Китайският президент Си Дзинпин по време на посещението му в Европа
Китайският президент Си Дзинпин по време на посещението му в Европа

Китай търси повече влияние в Европа. Европа търси помощта на Китай, за да спре руската война в Украйна. Как са преплетени интересите им?

Отношенията между Китай и Европа днес са обтегнати на два фронта.

Първата декларирана обща цел е борбата с климатичните промени. Но Пекин иска да доминира пазара и обвинява Европейския съюз (ЕС) в „търговска война“, когато Брюксел търси баланс.

Втората цел е мир в Украйна, където Русия започна съвсем истинска война преди повече от две години. По тази линия мнозина европейски лидери искат Китай да упражни влиянието си върху Москва и да убеди Кремъл да изтегли силите си от територията на нападнатата страна, докато Китай не дава признаци, че би се ангажирал с това.

В края на миналата седмица двете страни опитаха да намерят допирни точки по тези въпроси по време на първото посещение на китайския президент Си Дзинпин в Европа от пет години насам. Спирките му бяха Франция, Сърбия и Унгария. Постигането на консенсус обаче за момента изглежда сложна задача.

Китайските интереси

Търговията между Китай и страните от ЕС е силно развита и са в немалка степен икономически зависими едни от други. Те продължават да си сътрудничат в много области, а неотдавна постигнаха съгласие за общи политики в посока преминаване към кръгова икономика, която е ключова за опазването на природата и е необходима за целта на ЕС да достигне нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

В същото време Брюксел става все по-внимателен по отношение на негативното влияние, което съпровожда на пръв поглед изгодните сделки с Пекин. През последните месеци той започна няколко разследвания срещу китайски компании по подозрения, че заливат европейския пазар със стоки на много ниски цени и подбиват местното производство. Според ЕС китайските компании успяват да постигнат това с помощта на неестествено високи държавни субсидии.

Европа не може да приеме изкривяващи пазара практики
Урсула фон дер Лайен

„Светът не може да поеме излишното производство на Китай“, каза председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен по време на официална среща в Париж с френския президент Еманюел Макрон и китайския Си Дзинпин. „Европа не може да приеме изкривяващи пазара практики, които биха могли да доведат до деиндустриализация тук, у дома".

Пекин предупреди Брюксел да не търси заплахи в търговията с Китай, тъй като според него няма такива, и обвини Съюза, че прилага политика на протекционизъм. Според Китай разследванията на ЕС са дискриминационни спрямо неговите производители.

Ню Йорк Таймс пише, че износът на Китай се е увеличил петорно през последните четири години. Според данни на ЕС днес държавата е най-голямият вносител за Съюза и осигурява една пета от общия внос.

Какво разследва ЕС

Много от китайските компании, които ЕС разследва, са производители на екологични технологии.

  • Електрически превозни средства

Една от ключовите стоки, които станаха обект на европейско разследване още през есента на 2023 г., са китайските електромобили. Ако установи, че компаниите, които ги произвеждат, се ползват с прекомерни държавни субсидии, ЕС може да наложи големи мита върху вноса им.

  • Вятърни турбини

ЕС разследва и субсидиите, получавани от китайските доставчици на вятърни турбини, предназначени за Европа. Обекти на разследването ще бъдат вятърни паркове в Испания, Гърция, Франция, Румъния и България.

  • Соларни панели

На 3 април ЕК започна още две разследвания съгласно Регламента на ЕС за чуждестранните субсидии (РЧС) за това дали двама китайски участници в търг за соларен парк в Румъния са се възползвали прекомерно от субсидии. Китай доминира световния пазар на соларни панели.

Разследванията се отнасят до консорциум, съставен от румънската компания ENEVO, подразделение на китайската LONGi и дъщерни дружества на китайската държавна компания Shanghai Electric Group.

  • Медицинско оборудване

Последната проверка, за която съобщи ЕК, е на китайските обществени поръчки за медицинско оборудване. Тя е първата в рамките на Международния инструмент за обществени поръчки на ЕС, който има за цел да предотврати несправедливото облагодетелстване на националните доставчици от страна на държавите.

Ако ЕК установи, че европейските доставчици нямат справедлив достъп до китайския пазар, може да наложи ограничения на китайските производители на медицински изделия, които участват в държавни търгове в страни от ЕС.

Политико пише, че след такива действия може да се очаква равносилен отговор от страна на Пекин. Изданието дава пример с ограничаването на износа за Европа на галий и германий - материали, използвани в производството на чипове. Мярката беше наложена, след като САЩ притиснаха Нидерландия да блокира част от продажбите на местния производител на чипове и друго електронно оборудване ASML за Китай.
Пекин започна и свое антидъмпингово разследване тази година, насочено към вноса в Китай на европейско бренди, предимно френски коняк, което беше една от темите при посещението на Си в Париж.

Освен в нелоялна конкуренция ЕС обвинява Китай и в шпионаж. В края на април няколко души бяха арестувани в Германния по подозрения за шпионаж в полза на Китай, включително сътрудник на евродепутат от крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD).

Позициите на отделните държави

Докато Брюксел прилага единна политика от името на страните членки, между отделните държави няма консенсус какъв е най-добрият подход спрямо търговията с Китай.

  • Франция

Франция обикновено настоява за автономна европейска икономика и защита на европейските фирми, като това се отнася както за зависимостта от Китай, така и от САЩ. Макрон се разграничава от интересите на Вашингтон в Тайван, но и подкрепя много от мерките срещу търговията с Китай.

Едновременно с това той също поиска китайските компании да построят заводи за електромобили във Франция. Приветства и вноса на китайски технологии и други стоки, стига това да не нарушава суверенитета на европейските страни.

"Франция приветства всички индустриални проекти. BYD и китайската автомобилна индустрия са добре дошли във Франция", каза по-рано министърът на финансите Бруно Льо Мен. BYD е водещ китайски производител на електромобили.

Според Ню Йорк Таймс Франция има почти 50 милиарда долара търговски дефицит с Китай, като нивото на френските инвестиции в Китай е три пъти повече от тези на Китай във Франция.

  • Германия

Германия обикновено води балансирана политика в търговските си отношения с Китай, тъй като е най-големият износител в рамките на ЕС за азиатската страна.

В същото време през първото тримесечие на годината САЩ изпревариха Китай като водещ търговски партньор на Германия за пръв път от близо 8 години. Също така производството на евтини китайски електромобили изостря конкуренцията с Германия, която е водещ световен производител на автомобили.

  • Италия

Един от изненадващите обрати по отношение на търговията с Китай през последните месеци беше решението на италианската министър-председателка Джорджа Мелони да оттегли страната си от китайската инициатива „Един пояс, един път“, която цели в дългосрочен план да свърже Китай с Африка и Европа и да се превърне в съвременен еквивалент на Пътя на коприната.

  • Сърбия и Унгария

Изненади няма по отношение на Сърбия и Унгария, дългогодишни икономически и геополитически партньори на Китай. Пекин в голяма степен разчита на тях, за да установи по-голямо влияние в Европа, като финансира множество проекти в двете страни, включително железопътна връзка между столиците им.

Белград и Будапеща бяха другите дестинации след Париж, които Си посети миналата седмица. Тогава те разшириха още повече икономическите си връзки с Пекин, а Унгария дори подкрепи китайския план за мирно разрешаване на руската война в Украйна. Този план не споменава изтегляне на руските войски от окупираните украински територии. Китай също така трупа влияние чрез инвестиции и в други страни на Западните Балкани.

Ролята на войната в Украйна

Опасенията за икономическата зависимост от Китай на европейските страни се засилиха през последните две години заради един ключов геополитически фактор, а именно войната в Украйна.

Пекин отказва да осъди руската инвазия и казва, че не е страна в конфликта, но иска той да бъде разрешен с мирни преговори – позиция, която много привърженици на Русия поддържат, осъждайки военната помощ от западните страни за Украйна.

Пекин също така критикува западните лидери, които според него използват кризата в Украйна, за да опетнят имиджа на Китай и да подклаждат нова Студена война.

Китай е обвиняван, че купува големи количества руски енергийни продукти, което помага на Москва да финансира войната си, както и че изнася технологии с двойна употреба, приложими при производството на оръжия.

Както избягва да заема твърда позиция срещу руската инвазия, така Пекин избягва и крайната антизападна позиция на Русия. Китай съсредоточава критиките си основно върху САЩ, чието място на световната сцена опитва да заеме.

След като се прибра от Европа, в четвъртък и петък Си Цзинпин ще е домакин на руския президент Владимир Путин.

Китай остава зависим от западните страни в много отношения. Според данни на Вашингтон пост китайската икономика разчита в голяма степен на тях за внос на близо 400 вида стоки. Предполага се също, че страната залага все повече на износа си, за да компенсира загубите от тежката криза в имотния сектор през последните години.

Форум

XS
SM
MD
LG