БСП и "ДПС - Ново начало" искат държавен контрол върху цените на храните, но правителството на Росен Желязков и част от опозицията в лицето на ПП-ДБ не са съгласни. Вместо това те призовават за по-активна роля на регулаторните органи, за да се ограничи увеличението.
Така звучи обобщението на политическите реакции, след като граждански инициативи и потребителски организации призоваха за бойкот на търговските вериги заради високите цени на основни хранителни продукти.
Идеята е в четвъртък, 13 февруари, хората да не пазаруват в супермаркетите в знак на протест срещу цените. До призива за бойкот се стигна, след като подобни протести бяха организирани в Хърватия, Северна Македония и други балкански страни.
Организаторите на протестната акция в България казаха, че целта им е правителството да "одобри списък от 70 основни хранителни продукта, на чиито цени да бъде поставен таван". Ето какво предложиха в отговор политиците.
Законопроектите на БСП и ДПС-Пеевски
От коалицията "БСП - Обединена левица" още на 6 февруари внесоха законопроект за таван на надценките върху хранителните продукти. Както министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, който е от БСП, така и Мая Манолова, която не е народен представител, но партията ѝ "Изправи се, България" е част от коалицията, определиха увеличението на цените като "безобразен ръст".
Затова като мярка от "БСП - Обединена левица" внесоха законопроект, който предвижда таван на надценките до 10%. Манолова посочи, че предлагат таванът да важи за 70 основни хранителни продукта, но точният им списък ще бъде определян с решение на Министерския съвет.
Тези ограничения ще важат за търговски обекти, които продават храни на дребно и реализират годишен оборот над 10 млн. лв., предвижда още предложението.
Подобен законопроект внесоха и от "ДПС - Ново начало" на санкционирания за корупция Делян Пеевски. Самият той призова държавата да упражни контрол върху цените.
В законопроекта на формацията му е записано, че Министерският съвет ще може да налага временни мерки за ограничаване на печалбите от хранителните стоки от първа необходимост. Това ще включва определяне на ценови таван и предварително оповестяване на ценови нива.
Каква е позицията на правителството
В същото време обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отхвърли идеите, като каза, че партията му цени пазарната икономика. В петък и премиерът Росен Желязков се обяви против пряката намеса на държавата на пазара.
„Много е важно да не се подават послания, които ще звучат като глупост от правителството за намеса в пазара. Неща, които няма да доведат до търсените резултати, но може да доведат до дефицит на стоки“, каза Желязков в отговор на въпрос на депутата от ДПС-Пеевски Халил Летифов.
Вместо това според Желязков регулацията трябва да се осъществява от съществуващите контролни органи и с тях да се действа срещу „недопустими съгласувани практики и картелни споразумения“.
"Надявам се тази година да се усети ролята на регулаторите в пазара на основните потребителски стоки", каза Желязков.
Такъв регулатори е, например Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Нейните членовете бяха избрани през 2016 г. по време на управлението на ГЕРБ. Към момента те са с изтекъл мандат.
Какво предлагат от ПП-ДБ
По-рано от "Демократична България" също се противопоставиха на идеята за държавна регулация на цените на хранителните стоки.
"Идеята за таван на цените никъде не е сработила, това води до сива икономика. С това предложение в българския парламент искат да скрият неработещите регулатори", каза в петък депутатът от ДБ Мартин Димитров, като даде за пример именно КЗК и Комисията за защита на потребителите.
Шест дни по-късно, в сряда, от "Продължаваме промяната" дадоха пресконференция, в която също се фокусираха върху ролята на регулаторите. Според формацията върху цените може да се повлияе преди всичко с механизмите, които КЗК има. Това е комисията, която трябва да санкционира евентуални манипулации на пазара, картелни споразумения и монопол.
"Партии като ДПС - Ново начало" искат да замажат очите на потребителите със закони за фиксирани надценки, за които знаем, че не работят", каза Кирил Петков.
Андрей Цеков добави и че през последните години никоя от проверките на КЗК не е открила сериозни нарушения, а това по думите му "показва, че имаме нефункционален регулатор, който работи под политически натиск и с политическа цел".
Затова от коалицията смятат, че решението за проблема с цените е работеща КЗК и настояват за бърз избор на нови членове на органа, който към момента е с изтекъл мандат.
По-късно в сряда от КЗК съобщиха, че започват предварително проучване на всички данни за ръста на цените на храните от първа необходимост. Но добавиха, че до голяма степен цените на храните в България "се влияят от цените на световните борсови пазари и напомнят, че в редица европейски страни също се отчита поскъпване".
По данни на Националния статистически институт сумарно инфлацията в България за последните пет години е 34%, но цените на основни храни са се увеличили средно с 120%.
Преди обявения бойкот на търговските вериги за храни в България, такива се проведоха в Хърватия, Черна гора, Северна Македония и Румъния. На 19 февруари предстои бойкот и в Гърция.
Форум