„Българският народ може да ми прости всичко, но няма да ми прости, че докарах на трона Фердинанд“. Твърди се, че тези думи принадлежат на някогашния премиер Стефан Стамболов и са изречени по адрес на Фердинанд, първия цар на модерна България.
Те са цитирани често, но всъщност няма никакво потвърждение, че са истински. Въпреки това според историци като Стефан Дечев популярността на цитата все пак е показателна – защото отразява големите противоречия около личността и паметта за Фердинанд.
За него се заговори отново, след като по-рано този месец неправителствената организация Фонд „Цар Борис и царица Йоанна“ съобщи, че тленните останки на Фердинанд ще бъдат върнати в България. Вече 76 години – от смъртта на царя през 1948 г. досега – те стояха непогребани в католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, Германия.
В понеделник там се проведе църковна служба, с която останките бяха окончателно изпратени. Предстои те да бъдат погребани в семейната крипта на двореца „Врана“ в София на церемония в сряда от 15:30ч.
Още при първоначалното съобщаване на новината, че ковчегът на цар Фердинанд ще бъде пренесен в България, тя беше посрещната с противоречиви реакции. Някои като бившия кмет на Пловдив Славчо Атанасов (ВМРО, НФСБ), възразиха срещу намерението. Атанасов го определи като „тежка политическа глупост“ и дори написа, че според него „това деяние е антибългарско“ и „накърнява паметта на всички, дали живота си за защита на отечеството“.
Пред Свободна Европа обаче директорът на Фонда „Цар Борис и царица Йоанна“ Ивайло Шалафов защити инициативата, като каза, че тя е важна за България.
Това е най-дълго управлявалият монарх в Третото българско царство, това е въпрос на държавност и на национална гордостИвайло Шалафов
„Първо защото това е най-дълго управлявалият монарх в Третото българско царство, това е въпрос на държавност и на национална гордост“, каза Шалафов. По думите му освен това така се изпълнява и последната воля на Фединанд, който преди смъртта си пожелава да бъде погребан в България.
Историкът Петър Стоянович, който е председател на Научния съвет към фонда „Цар Борис и царица Йоанна“, също приветства новината, като каза, че „така ще покажем, че можем спокойно да съжителстваме с нашата история“.
Кой всъщност е цар Фердинанд и защо името му предизвиква толкова противоречиви реакции?
Първият монарх на Третото българско царство
Фердинанд Сакскобургготски е роден в Австрийската империя през 1861 г. Избран е за княз на България през 1887 г. след абдикацията на княз Александър Първи Батенберг.
През 1908 г. Фердинанд обявява България за независима държава, а самият той е обявен за „цар на българите“ – първият такъв в Третото българско царство. До този момент Княжество България е васално на Османската империя.
Провъзгласяването на независимостта се разглежда като продължение на Освобождението от османско владичество през 1878 г. и Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Затова и според историците с него завършва възстановяването на българската държавност.
Историкът Стефан Дечев пише, че обявяването на независимостта е белязано от фигурата на Фердинанд. Важно е обаче да се отбележи, че то е както негова заслуга, така и на премиера Александър Малинов, на външния министър Стефан Паприков, на дипломатическия агент в Османската империя Иван Стефанов Гешов, както и на министъра на търговията и земеделието Андрей Ляпчев.
По време на властването на Фердинанд като монарх България влиза в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Докато в Балканската България е от страната на победителите, другите две войни завършват със загуби, които остават в историята като „двете национални катастрофи“.
България губи Южна Добруджа и Западните покрайнини, принудена е да плаща репарации, а жертвите са стотици хиляди.
Смърт в изгнание
След края на Първата световна война през 1918 г. Фердинанд, който като цар е и главнокомандващ на армията, абдикира от трона. Той напуска България и така и никога не е допуснат обратно, въпреки че има желание да се върне.
След края на Втората световна война, когато властта в страната е взета от Комунистическата партия, завръщането му става невъзможно.
Фердинанд умира през 1948 г. в Германия. Тялото му е положено във временен ковчег в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в град Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Последното му желание обаче е да бъде погребан в България.
Няколко инициативни комитета след 1989 г. си поставят за цел да върнат тленните му останки в България, но това така и не се случва. През 2011 г. има опит те да бъде пренесени в католическата катедрала в Пловдив, където е погребана съпругата му Мария Луиза, но до изпълнение на идеята не се стига.
Сега новата инициатива е на Фонда „Цар Борис и Царица Йоанна“ към Царския дворец „Врана“ в София. Фондът е неправителствена организация, която има за цел да съхранява паметта и историческото наследство на българската царска династия. Неин патрон е Симеон Сакскобурготски.
В съобщението си до медиите още в средата на май от фонда казаха, че искат да погребат останките в София, защото „така ще се отдаде нужната почит към един дългогодишен държавен глава и главнокомандващ, който въпреки редица противоречиви оценки за някои моменти от управлението му е дал много за развитието и модернизацията на държавата ни“.
Кои всъщност са противоречията около Фердинанд
Историкът и преподавател в Новия български университет Стефан Дечев посочва, че споделя широко разпространеното мнение сред българските историци, че ако властването на Фердинанд беше приключило през 1910 г., цялостната оценка за него като монарх щеше да е по-скоро положителна.
„Защото наистина прави много за модернизацията на страната“, посочва Дечев. Това включва стопански подем, строителство на железници, фабрики, пристанища, обществени сгради. За вероятната цялостна оценка за Фердинанд би повлияло и обявяването на независимостта – един от най-важните държавни актове.
„Но оттам нататък – след 1911 г. нещата стоят различно“, казва Дечев.
По думите му цар Фердинанд носи отговорност за промяната в Конституцията, която му дава право да сключва тайни договори. С това той на практика носи отговорност за външната политика.
„Подготовката на Балканската война е негова до голяма степен, а накрая имаме един провал. Няма как да не носи отговорност и за 16 юни 1913 г. – когато България напада съюзниците си и това действие предизвиква Междусъюзническата война. Няма как да не носи отговорност и за изхода от Първата световна война“, допълва Дечев.
Именно заради това и според него няма да е редно Фердинанд да бъде погребан с твърде високи почести.
„По отношение на връщането на тленните останки аз не бих казал, че имам мнение – да съм за или против. Едно нещо обаче съм сигурен – че не би било редно това да стане с ангажирането на прекалено много държавни институции и твърде фанфарно“, казва той.
Причините са изброените от него противоречия, включително и паметта на жертвите по време на войните.
В понеделник от Фонд "Цар Борис и царица Йоанна" съобщиха, че тленните останки ще бъдат пренесени от Германия до България с военен самолет, а траурната церемония ще бъде отворена за граждани.
Засега от президентството, Министерския съвет и Община София не са казвали дали ще изпратят свои представители на церемонията.
Обективният разговор за историята
Сред дискусиите около пренасянето на тленните останки на цар Фердинанд обаче има и още нещо, което според Дечев е важно за отбелязване. Инициативата идва на фона на едни все още съществуващи разделения за това как трябва да се гледа на България отпреди 9 септември 1944 г. Те далеч не са свързани само с Фердинанд, но и с темата за спасяването на българските евреи, например.
В тази връзка Дечев вижда една „трайна тенденция на безкритично отношение към монархическата институция и това, което е било тогава“. А обективният разговор за този исторически период така и все още не се е състоял.
„Има едно желание за излъскване на образа на царска България, отивайки до идеализации на онова, което е било тогава. Това едно зряло общество и една зряла историческа наука не би могла да си го позволи“, казва Дечев.
Форум