Опитвам да си спомня кога за пръв път съм чул думата "интернет". Вероятно през 1993 г., но сблъсъкът ми с "онлайн" вселената беше по-рано. През лятото на 1991 г. бях приет в магистърска програма в Нюйоркския университет (New York University, NYU). Това е университетът в сърцето на Гринич Вилидж – артистичния квартал на Манхатън.
По време на срещата на чуждестранни студенти се запознах с Георги Павлов от София, който макар и 9 години по-млад от мен, правеше докторантура.
Обясниха ни, че на всеки студент ще бъде предоставен личен адрес за електронна поща, съкратено "имейл", и че по този начин ще можем да общуваме със студенти и преподаватели не само в NYU, но и навсякъде в САЩ, а дори и в чужбина.
Не обърнах внимание на тази информация, тъй като не познавах никого, който има или ползва имейл, а и дотогава не се бях докосвал до компютър. Жоро обаче беше по-напред с материала и ми обясни предимствата на такъв вид комуникация.
Не помня дали съм ползвал този пръв мой имейл адрес – той не съдържаше име, а само цифри, абревиатурата GSAS (Graduate School of Arts and Sciences) и окончанието nyu.edu.
Powerbook 100. А пишещата машина?
Тъй като NYU вече беше преминал на електронна система за картотекиране, наложи се да науча основните команди за работа с компютри. В библиотеката на университета бяха разположени примитивни терминали, но дори и на тях в началото предпазливо натисках бутоните, опасявайки се да не допусна грешка.
Пак в библиотеката можеше да се запази час в компютърната лаборатория, където работеха истински MAC и PC компютри. Писитата по онова време ползваха операционната система MS DOS (без мишка), която и до днес продължава да се използва в някои области. Универститетският ми имейл адрес, който така и не пробвах, беше първият ми допир с интернет.
Година по-късно вече работех за Радио Свободна Европа и колега унгарец спомена, че ако имам личен компютър, не е необходимо да ползвам пишеща машина. Спестих пари за нов лаптоп ("лаптоп" също беше нововъведение тогава) и през пролетта на 1993 г. купих за 2500 долара базовия модел Powerbook 100 на компанията Apple.
Няма да ви занимавам с техническите характеристики на това устройство, който се интересува – може да ги намери в интернет.
Обаче след като се убедих какви са възможностите на този лаптоп, най-сполучливото сравнение, което ми идва наум, е това за срещата с технологично превъзхождаща цивилизация. Някой беше споменал, че нещата, които тази цивилизация прави, ще изглеждат в очите ни като чудеса, защото няма да можем да си обясним как е възможно.
Човешкият живот е пълен с разкази за такива чудеса – религиозен пророк възкръсва или ходи по вода, Буда левитира. Не е задължително да са чудеса, но нямаме удовлетворително обяснение. Аз пък имах Powerbook 100.
Модем, Word, clip art
Ясно си спомням нещата, които ме поразиха тогава: на това устройство можеха да се печатат текстове без използване на хартия, а чрез вградено устройство, наречено "модем", тези текстове можеха да се изпращат в реално време до всяка точка на планетата.
Текстовете можеха да се пишат на различни езици, без да се сменя приставката с буквите
Нещо повече – текстовете можеха да се пишат на различни езици, без да се налага смяна на главата (приставката с буквите на пишещата машина), а освен това можеха да се редактират многократно без използване на бяла лента. Имаше голям избор от шрифтове и размери, програмата Word позволяваше интегрирането на илюстрации (clip art). Текстовете не само че можеха да се редактират, но и да се запазват на устройството за неопределено време.
Обаче същинската магия беше моменталното предаване на текста на разстояние – без значение дали в съседната сграда или в Австралия. След като текстът беше готов, той можеше да се изпрати по факс от домашния ми телефон до редакцията в Мюнхен без сканиране и използване на факс машина.
Преди това за такава процедура се налагаше да вървя 5 мин. от квартирата до метрото, да платя 1 долар и 25 цента за жетон, да изчакам да дойде влака, да пропътувам 7 спирки (25 минути) до редакцията, да отпечатам текста на хартия, да го сканирам и чак след това да го изпратя по факс до редакцията.
Когато за пръв път изпратих факс от Ню Йорк до Мюнхен директно през лаптопа, седнах за 20 минути в стаята си с разтуптяно сърце
Powerbook 100 правеше всички тези неща бързо и безпогрешно, без използване на физически носители. Когато за пръв път изпратих факс от Ню Йорк до Мюнхен директно през лаптопа и колегите в редакцията потвърдиха, че всичко е получено, просто седнах за около 20 минути в стаята си и с разтуптяно сърце се опитах да събера мислите си.
Пред мен на бюрото стоеше елегантно изработено устройство от сива пластмаса със старата емблема на Apple – нахапаната ябълка в цветовете на дъгата. Нещата, които това устройство можеше да прави без каквото и да било усилие, не се побираха в рамките на аналоговото ми соц-съзнание. През 1993 г. за мен това беше чудо.
Писък, свистене, топче в гнездо
Скоро след придобивката на лаптопа научих, че срещу такса от 20 долара на месец мога да се абонирам за популярните тогава платформи за достъп към интернет (думата "интернет" вече се използваше през 1993 г.) – такива като CompuServe, Prodigy, и, най-популярната – America Online (AOL).
Впоследствие научих, че горе-долу по същото време в България се започнали да функционират платформите "Цифрови системи" и БОЛ.БГ, и да предлагат услуги за достъп до интернет. Пионерите "Цифрови системи" са стартирали във Варна и за да се разграничат от тях, базираните в София БОЛ.БГ са използвали мотото "Нашата поща не минава през Варна".
В Ню Йорк, авторът на този текст избра CompuServe през лятото на 1993 г.
Достъпът към интернет по онова време напомняше ритуал. Първо трябваше да се щракне с мишката иконката на CompuServe. Лаптопът ми нямаше мишка, но функциите й се изпълняваха от голямо топче в гнездо, което се въртеше с пръст и насочваше стрелката. След няколко секунди на черно-белия екран се появяваше глобус с изписано през екватора CompuServe. Глобусът се завърташе, докато вграденият в лаптопа модем осъществяваше връзката чрез телефонната мрежа. Модемът издаваше променящ се от писък към свистене звук, но в момента, в който връзката беше установена, глобусът и свистенето изчезваха.
Изпращането на имейл се таксуваше по 20 цента, а получаването – 10 цента
На екрана се отваряше програмата на CompuServe, която условно би могло да се нарече браузър. CompuServe предоставяше на всеки клиент личен имейл, но и тук адресът не съдържаше букви и имена, а само цифри и окончанието compuserve.com. Системата даваше достъп до адресна книга, в която бяха регистрирани всички хора, ползващи електронната поща на компанията. По този начин можех да търся и да откривам имена, които звучаха славянски.
Изпращането на всеки имейл се таксуваше по 20 цента отделно от абонаментната такса, а получаването – 10 цента. Тогава открих допълнително улеснение за работата си. Не беше необходимо вече да изпращам всеки ден отделно текста на кореспонденцията си по факс, а можех да го прикачвам като приложение към имейла до редакцията.
Запознах се на един от популярните тогава онлайн форуми за обяви и дискусии (bulletin board) с дама в Германия, от която научих, че чрез имейл е възможно да се предават дори фотографии. Тя ми изпрати своята и аз стоях като омагьосан пред екрана на лаптопа, докато там постепенно започна да се появява черно-бялото изображение. Процесорът на лаптопа работеше на пределни обороти, отне около 40 минути да се избистри цялото изображение, но беше факт – пред мен на екрана се появи снимка, изпратена от другата страна на океана преди по-малко от час.
Кога ти е рожденият ден?
С оглед на технологиите, достъпни през 2025 г., описанията ми по-горе изглеждат смешни и в най-добрия случай имат само сантиментална стойност. Обаче от моя гледна точка тогава, през 1993 г., аз на живо наблюдавах как количествените натрупвания в технологиите водят до качествени промени в ежедневието ни.
Трудно е с точност да се определи кога се появява интернет. Структурата на световната информационна мрежа започва да се изгражда още през 1960-те, но до началото на 90-те системата е локализирана в академични и военни учреждения в САЩ.
Самото понятие "световна информационна мрежа" (World Wide Web) – познатото на всички WWW, е изобретение на английския учен Тим Бърнърс-Лий. Той е кръстникът на интернет и е създал първиятбраузър за влизане в мрежата. Бърнърс-Лий създава също така двата ключови инструмента за влизане в мрежата – Hyper Text Transfer Protocol и Hyper Text Markup Language – също с познатите на всички абревиатури HTTP и HTML.
За масовото навлизане на новия медиум в бита обаче е било необходимо появата на приложение, което да е достъпно и разбираемо за хора без техническа подготовка. На английски такова приложение се нарича killer app, в превод – "незаменим помощник".
Ролята на killer app за ранния интернет се пада на браузъра Netscape Navigator, чиято първа версия се появява в края на 1994 г. Той е кота нула за масовия интернет, отчетната точка, от която следва всичко останало. Дори и днес, през 2025 г., е достатъчен само един поглед върху първата версия на браузъра, за да е наясно човек как точно работи. Netscape Navigator доминира ранното, експлозивно развитие на интернет до 1998 г.
Форум