България ще загуби поне 17 млрд. лева европейски средства, ако не изпълни поетите ангажименти за намаляване на въглеродните емисии. Това каза министърът на енергетиката Росен Христов, като се позова на отговора на Европейската комисия на българското искане за предоговаряне на целите за намаляване на емисиите от въглищната енергетика.
Служебното правителство поиска от Брюксел предоговаряне на ангажиментите на България, поети с Плана за възстановяване и устойчивост. Това се случи, след като парламентът прие през януари решение, което задължи кабинета да предоговори тези цели.
Действащият План за възстановяване съдържа ангажимент България да намали въглеродните емисии с 40% до 2026 г. С решението си депутатите поискаха този ангажимент да отпадне и да бъдат договорени гаранции, че въглищните централи в страната ще продължат да работят без ограничения поне до 2038 г.
“Ако ние просто се откажем от тази цел, държавата губи от порядъка на 17-18 млрд. лева”, каза Росен Христов в петък по време на изслушване в Народното събрание, цитиран от БТА.
По думите му в тази сума влизат парите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), тези от REPowerEU, както и от териториалните планове за справедлив преход.
В отговор на искането на служебния кабинет за предоговаряне на ангажимента за намаляване на емисиите Европейската комисия е посочила, че има три варианта, каза Христов.
Първият е България да се откаже от заложените в цели, а тогава Комисията ще откаже плащанията. Вторият вариант е страната частично да изпълни целите, и да получи частично плащане. Третият вариант по думите на Христов е да се реформират целите, като може да не се изпълни заложеното намаляване на емисиите с 40%, а това да се замести с ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
Според Христов първата и втората опции са неприемливи. Той каза, че правителството работи по третия вариант - частично да се намалят въглеродните емисии и да се внедрят ускорено възобновяеми източници. Христов обаче не посочи какво ограничаване на вредните емисии се предвижда и как ще се постигне то.
“Именно в тази връзка се обсъждат различни варианти за ускорено изграждане на различни видове възобновяеми енергийни източници, включително и на териториите и на мините”, каза той.
Досега по Плана за възстановяване България е получила първото плащане от 2.7 млрд. лв.. За да поиска второто, страната трябва да приеме 12 законопроекта.
По-рано вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов каза, че правителството няма да поиска следващия транш преди да е завършило предоговарянето на ангажиментите за декарбонизация. В петък пред депутатите той каза, че същинските преговори още не са започнали и това няма да стане преди месец юли, съобщи “Медиапул”.
