Един обществено-политически сюжет се разиграва от дни на фона на напрегнатата смяна на кабинета и сякаш остава незабелязан. Да има ли паметник на легендарния столичен кмет Иван Иванов в центъра на София или не?
Инициативата за монумента е на общинския съветник Вили Лилков - политик от "Синя София", който се кандидатира неуспешно за кмет през есента. Процедурата тече от години, но едва сега се очаква решение на Столичния общински съвет (СОС).
Малко преди това обаче се намеси лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който призова общинските съветници от ГЕРБ-СДС - втората по големина група в съвета, да не подкрепят поставянето на паметника.
"Нашите съветници ще се съобразят с представените ни данни за политическата дейност на инж. Иванов в полза на Нацистка Германия", каза той на среща с представители на еврейската общност. В нея участва и депутатът Даниел Лорер от "Продължаваме промяната", който преди по-малко от месец стана жертва на антисемитска проява.
Организацията на евреите в България "Шалом" и Централният израилтянски духовен съвет (ЦИДС) се обявиха категорично против паметник на Иванов.
"Ние абсолютно не омаловажаваме постигнатото от Иван Иванов като кмет, но не приемаме за правилно и морално той да бъде един от символите на София", каза пред Свободна Европа Максим Делчев - изпълнителен директор на "Шалом" и председател на ЦИДС.
Проф. Лилков контрира, че Иванов, който е бил съден от Народния съд на комунистическия режим, не е бил обвиняван в антисемитизъм и че има документ на тайната комунистическа полиция Държавна сигурност (ДС), според който не е бил "любимец" на нацистите.
Кой е Иван Иванов и какво казват страните в спора за издигането на негов паметник? Свободна Европа събра фактите.
Кой е Иван Иванов
Иван Иванов е роден през 1891 г. в Сливен. През 1910 г. започва да учи хидроинженерно строителство в Мюнхенския технически университет.
След избухването на Балканската война през 1912 г. той се прибира в България, за да стане доброволец, участва и в Междусъюзническата война. След това се връща в Германия и се дипломира.
През 1920 г. се жени за германката Матилда, от която има три дъщери.
“10-те златни години за София”
Иванов е назначен за кмет на 25 май 1934 г. с указ на цар Борис III. Управлява столицата до преврата на комунистите на 9 септември 1944 г. - 10 години, 3 месеца и 15 дни. Някои определят това време като “10-те златни години за София”.
За негов най-голям принос се смята изграждането на Рилския водопровод, който снабдява голяма част от София с вода от реките на Рила. Иванов ръководи проектирането на съоръжението, открито през 1933 г.
По време на управлението му започват строежите на Съдебната палата, Народната библиотека, Българската народна банка. Изградени са ректоратът на Софийския университет, зала “България”, паметникът на Патриарх Евтимий, Музикалният театър, сградата на Столичната община и др.
Веднага след Деветосептемврийския преврат Иванов е арестуван. Изправен е пред т.нар. Народен съд с искане за смъртна присъда. На 22 април 1945 г. е осъден на доживотен затвор като „германски агент” и за „провеждането на профашистка политика”. След обжалване присъдата е намалена на 15 години затвор. А на 9 декември 1946 г. е помилван. По нареждане на комунистическия лидер Георги Димитров е включен в хидротехническото строителство, а по-късно е съдебно реабилитиран.
Иванов и семейството му обаче са изгонени от собствения им дом, цялото му имущество е отнето и е изключен от Българската академия на науките (БАН).
Иван Иванов умира през 1965 г. Членството му в БАН е възстановено посмъртно през 1991 г.
Какво казва "Шалом"
"Не намирам за нормално желанието на някои политици в центъра на София да има паметник на човек, който е бил толкова голям последовател на Адолф Хитлер", написа във Фейсбук председателят на "Шалом" проф. Александър Оскар.
Оскар публикува факсимиле от вестник “Зора” за посещение на Иванов в Берлин. Той е поканил кмета на германската столица да посети София "за да Ви дадем възможност да почувствате благодарността, която нашият народ питае към нова Германия и нейния гениален водач - Адолф Хитлер”.
Оскар качи и извадка от вестник “Утро” с дата 23 април 1941 г. с поздрав на кмета "по случай 52-рия рожден ден на Великия водач на Третия германски Райх" и неговото "историческо дело за благополучието на германския и български народ, както и на цялото човечество".
Председателят на "Шалом" цитира и писмо на Иванов по повод преименуването на част от бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” на бул. “Адолф Хитлер”. В писмото кметът говори за "героичните усилия" на Хитлер да изгради "един нов, човечен ред в устройството на Европа". Другата част на булеварда е кръстена на фашисткия лидер на Италия Бенито Мусолини.
Известната еврейска писателка и бивш дипломат Леа Коен също публикува архивен документ на Столичнаата община от 22 януари 1942 г. с резолюция на Иванов за мерки срещу евреите.
В него е записано, че неприлагането им може да им "даде възможност да прикрият и изменят своя произход, тоест от евреи да станат българи или поне да заприличат на такива, което в никой случай не бива да става, защото евреите са си евреи, независимо дали са покръстени, женени за българи, доброволци, инвалиди и пр".
В интервю за в. "Телеграф" още през септември 2022 г. Коен разказва как Иванов участва във въдворяване на евреите в гето, "където семействата обитават една стая и нямат право да излизат в града", "подложени на липса на храна".
Тя добавя, че Иванов е поканен лично от Хитлер на рождения му ден, на който отива със съпругата си и му носи подарък.
"Аз открих дори стихотворенията му, публикувани в „Зора“ (...) Нарича евреите чифути, гаври се с [Уинстън] Чърчил по най-вулгарен начин", добавя Коен.
Какво казва Вили Лилков
Проф. Лилков отвърна с аргумента, че Иванов не е съден за нацистка или антисемитска дейност от 7-и състав на Народния съд, а от 4-ти състав, който съди военни лица.
"7-и състав съди членове на Комисарството по еврейските въпроси, които имат отношение към законодателство срещу евреите. Иванов е бил кмет, не служител на комисарството и затова не е подлежал на съд от този състав, което не значи, че не е имал пронацистки вярвания", отвърна обаче Делчев.
Никога не е бил привърженик на националсоциализъма
Въпреки това, според Лилков с призива на Борисов против паметника "започва втори Народен съд срещу най-заслужилия кмет на столицата".
Той каза, че това са клевети, на които ще отговори с документи и публикува решението на съда за реабилитация на Иванов. А след това и доклад на ДС от 1945 г. във връзка със съдебния процес. В него се казва, че Иванов е от хората, които могат да се нарекат „почтени“.
"Инж. Иванов е убеден монархист и отявлен германофил... но никога не е бил привърженик на националсоциализъма", пише в документа. Отбелязано е, че според германски служби той "никога не е бил любимец“.
"Известно ни е мнението на Гестапо (тайната нацистка полиция - б. а.) за него: те му нямаха доверие. Знаели, че в миналото бил комунист... Не бяха доволни от Иванов и не го считаха за „свой човек“, се допълва в доклада.
Лилков уточни, че още през 2011 г. е внесъл доклад в СОС за построяване на паметник на кмета на София. Тогава органът, доминиран от ГЕРБ, гласува "за" и е определено място за монумента - до стадион "Юнак", където е рукнал Рилският водопровод. След това са проведени няколко неуспешни конкурса и чак след 10 години е избран проект.
Няма конкретни основания да протестира срещу отбелязването по подобаващ начин на заслугите на Иван Иванов
Проф. Лилков добави, че през ноември 2016 г. от "Шалом" са го поканили на разговор и тогава е взето решение, че "няма конкретни основания да протестира срещу отбелязването по подобаващ начин на заслугите на Иван Иванов".
Делчев потвърди, но уточни, че тогава не са били запознати със смущаващите данни за кмета.
"Това не е вярно, още тогава повечето от твърденията бяха известни", каза обаче пред Свободна Европа Лилков.
Според Делчев едва през 2021 г., когато "Шалом" вече знае тези неща, представя в общината нова позиция - против паметника.
Лилков се закани, че ако СОС не довърши процедурата, ще предизвика местен референдум.
От сдружение „Българска история“ също излязоха с позиция, че са изненадани как „политически и обществени организации и лица се противопоставят на идеята, аргументирайки се със спекулативни твърдения за личността и възгледите на инж. Иванов".
През 2022 г. "Българска история" издаде книгата „Некоронования цар на София – инж. Иван Иванов“. Автор е историкът доц. Снежана Ракова - съпруга на внука на кмета - Иван Маринкьов.
Автор на паметника, който е почти готов, е великотърновският скулптор Борис Борисов. Монументът трябва да бъде поставен до метростанция "Васил Левски". На заседание на 8 април Комисията по архитектура и жилищна политика при СОС е приела единодушно предложението на Лилков. Тепърва ще се решава кога ще е финалното гласуване в СОС.
Форум