Миналата седмица в столицата на Гренландия беше толкова студено, колкото и в София. Или поне температурите бяха приблизително еднакви.
Ако човек смели тази информация, няма да се чуди на думите на Пакутангуаг Ларсен, която иска хората да научат три неща за острова й – „че не е толкова студено, че е много красиво и че не живеем в иглу“.
Чуваме се с Пакутангуаг по Инстаграм, след като попадам на нейни видеа за Гренландия в социалните мрежи. Разговорът е на английски, който се изучава още в началния курс на местните училища.
Говорим за живота в Гренландия, но не минава и без основния въпрос от последните дни – наистина ли този остров, който е част от Дания, но има голяма автономия, иска да бъде "купен" от САЩ, както твърди президентът Доналд Тръмп.
Пакутангуаг смята, че за острова би било от полза да разшири двустранните си отношения с други държави, в това число и със САЩ. Но не по начина, по който Тръмп иска това. Повечето хора там са единодушни: "Искаме Гренландия да бъде свободна", казва тя.
На село със самолет и лодка
Пакутангуаг е туристически гид в столицата Нуук. Инак е от отдалечено село, в което успява да се върне само по веднъж в годината: „Когато се прибирам вкъщи, трябва да пътувам със самолет един час, а след това два часа с лодка", казва тя.
Причината за такова дълго пътуване е в липсата на пътища между населените места, които са пръснати по крайбрежната ивица. Няма и железопътни линии. Хората не виждат смисъл в това да имат коли.
Често се оказва по-лесно да напуснеш Гренландия, отколкото да пътуваш из острова, казва Пакутангуаг.
Ако съберете площта на всички страни от ЕС и я разделите на две, ще получите приблизителната площ на Гренладния. Най-големият остров в света.
Само че на такава територия в Европа живеят около 220 милиона, а в Гренландия – само 56 хиляди души, повечето от които от коренното население инуити.
Един поглед към картата дава много отговори – Гренладния се намира в една от най-северните точки на света. Наред с това 80% от площта ѝ е покрита от така наречената ледена шапка, а селищата се намират само по крайбрежието на острова.
По-голямата част от Гренландия е разположена над Северния полярен кръг, където слънцето не изгрява през зимата, а през лятото грее в продължение на месеци. Най-близкият ѝ съсед е Канада, но тя е автономна територия на Дания, макар да има свое собствено управление.
„Това, което обичам в Гренландия, е, че съм свободна, чувствам се свързана с природата. От Нуук можеш да пътуваш 1 час и да си сред дивата природа“, казва Пакутангуаг. А това учи хората да са съпричастни и да помагат един на друг, добавя тя.
Откъде са цветовете
Едно от клишетата за острова е, че местните хора живеят в иглу – дом от ледени блокове, който се смята за традиционен за жители около Полярния кръг.
В действителност къщите на Гренландия са дървени и боядисани в ярки цветове. Допреди десетилетия цветовете са имали прагматична функция – магазините и църквите са били боядисани в червено, болниците – в жълто, а общинските сгради – в синьо. Това е помагало на пътниците в лодките да се ориентират от морето къде се намират. Сега има и много други цветни фасади.
Друга особеност е това, че къщите нямат огради. Причината е, че в Гренландия частни лица могат да притежават сгради, но не и земя.
Да си уловиш храната
„Знам как да ловувам“. Звучи изненадващо да чуеш тази думи от момиче на 29 години. Но там, откъдето идва тя, това е нормално. Селото, в което е израснала, се намира на южното крайбрежие на Гренландия. Тогава в него живеят около 150 души, a oсновният начин да си набавят храната e да ловят риба и тюлени.
„Извън селото имаше опасност от полярни мечки, затова ни научиха да използваме оръжие още когато бяхме на 6“, казва Пакутангуаг.
В някои части на Гренладния ловът и риболовът все още са въпрос на оцеляване. Причината е, че лятото е кратко, а климатът – неподходящ за земеделие. Пакутангуаг казва, че единственото, което може да се отглежда, са картофи. Всичко останало се внася отвън.
Заради това традиционната храна там е много по-различна от страните в Европа. Едно от местните ястия е сурова кожа на кит с мас и соев сос – mattak. Националното ястие на Гренландия е suaasat – традиционна гренландска супа от тюлени, китове, северни елени или морски птици.
Много пластове дрехи
Животът в Гренландия има много особености, ако го сравним с европейския, но разликите произтичат от два основни белега – температурите и липсата на светлина.
Полярната нощ в Гренладния се нарича Каперлак и продължава от 24 октомври до 17 февруари. Когато слънцето залязва за последен път, хората се сбогуват с него с различни събития, а на 17 февруари го посрещат с празненства.
За Ларсен тъмнината не е проблем, казва, че с нея се свиква. А за студа има един съвет – "много пластове дрехи и предимно такива, които са вълнени".
През 1992 г. в Гренландия е отчетена най-ниската температура в северното полукълбо -69,6°C в станцията Клинк в Гренландия, близо до върха на ледената шапка на острова. Въпреки това в селата и градовете около нея температурите не са толкова ниски.
Може да звучи изненадващо, но Гренландия има и четири сезона. Докато през зимата всичко е покрито в сняг и лед, през лятото се показва и зеленината на острова. Летните месеци са от юни до август, но температурите обикновено варират от 5 до 15 градуса.
Риболов и туризъм
Икономиката на Гренландия се крепи основно на риболова.
Но през последните години глобалното затопляне променя добива на риба и ловуването на острова. През зимата ледената покривка на места е твърде тънка или изобщо я няма. Това е проблем за местните, които не могат да ходят на лов с шейни и трябва да избират алтернативни маршрути.
Така хората могат да видят климатичните промени с очите си.
„Наскоро плавах в морето с лодка и имаше много айсберги, не можехме да преминем. Това означава, че ледената шапка е била много активна“, казва Пакутангуаг, а това също е пряк резултат от затоплянето на температурите.
С топенето на ледниковата шапка заради климатичните промени през последните години се наблюдава засилен интерес и към нов потенциален сектор на икономиката – добива на редкоземни минерали, уран и желязо.
Но в много отношения Гренландия все още е зависима от Копенхаген. Например рибата, която се улавя на острова, се преработва в Дания. Освен това приблизително една пета от брутния вътрешен продукт на острова се осигурява от Копенхаген. Повечето продукти в магазините също идват от Дания, казва Пакутангуаг.
На този фон през последните години туризмът на острова играе все по-важна роля. През 2024 г. в Нуук е изградено първото международно летище, което улеснява достъпа до Гренландия.
Свободна Гренландия
Гренландия е открита през 982 г. от норвежеца Ерик Червения. Четири години по-късно той се връща със заселници.
През 1721 г. островът е колонизиран от Дания. Тогава се основава и столицата Нуук. Гренландия става неразделна част от Кралство Дания през 1953 г., но 26 години по-късно става автономна.
През 2008 г. гренландците гласуват на референдум за по-голяма автономия и избират западногренландския език за официален заедно с датския. Преди това такъв е само датският.
„Когато бяхме малки в училище ни казваха, че няма да си намерим работа, ако не говорим датски“, спомня си Пакутангуаг. След като пораства, това се оказва невярно. Но Гренландия до голяма степен все още е зависима от Дания.
Форум