Служебен премиер на България в последния момент проваля важен външнополитически документ, който по-рано е приел.
В четвъртък Димитър Главчев трябваше да подпише с президента Володимир Зеленски споразумение за сътрудничество между България и Украйна в областта на отбраната. Срещата между двамата в Брюксел беше предварително уговорена. И в последния момент България я отмени.
Още преди месец текстът на споразумението беше одобрен от правителството и никой не му се е противил.
Но изведнъж, само ден преди да подпише документа, премиерът реши да поиска подкрепа от парламента за това. Каза, че ако не я получи, ще се откаже. И се отказа.
„Това е меко казано странно решение“, каза за Свободна Европа Весела Чернева, зам.-директорка на Европейския съвет за външна политика.
„Самият Главчев признава, че не е необходимо да иска обсъждане в парламента“, добави тя. Достатъчно е, че правителство е казало „да“.
От една страна, това решение на Главчев може да взриви преговорите за съставяне на редовно правителство. Те се водят между ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ (ИТН) и „Демократична България“ от коалицията ПП-ДБ. Тези партии нямат една и съща позиция по отношение на Украйна. В сряда БСП поиска документът да бъде оттеглен.
Заради тези реакции Главчев беше обвинен, че прави опит за намеса в преговорите. От Брюксел той определи подобни твърдения като „небивалици“. Действията му обаче биха били в услуга на лидера на „ДПС - Ново начало“ Делян Пеевски, който е санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания. Той е единственият, който категорично иска да има нови избори за парламент.
От друга страна, отказът на Главчев да подпише документа поставя България в един и същ лагер с близката до Москва Унгария, която отдавна се противопоставя на помощта за Украйна. България и Унгария са единствените страни в Европейския съюз (ЕС) и НАТО без подобно двустранно споразумение.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, от чиято партия в миналото Главчев е бил депутат, също промени позицията си в тази посока, като каза, че сегашното споразумение не е добра идея и трябва да се търси „по-взаимноизгоден“ вариант.
България подкрепя Украйна с военна и хуманитарна помощ още от началото на инвазията на Русия срещу нея през февруари 2022 г. Сегашното споразумение не включва нищо ново, което да не е съобразено с предишни решения на българските правителства и парламенти.
Тогава какъв е проблемът на Главчев? И защо избира точно този момент да провали споразумението?
Какво е това споразумение
В началото на октомври служебното правителство на Главчев реши България да сключи споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна с хоризонт от 10 години.
В края на ноември правителството одобри актуализирана версия на документа. От пресцентъра на Главчев съобщиха, че текстът е договорен между българската и украинската страна по време на експертни консултации. Съгласно документа страните „ще работят по конкретни двустранни договорености в краткосрочен и дългосрочен план“.
Споразумението предвижда политически ангажименти, които вече са одобрени с предишни решения на българските институции. България има решения на две правителства и на Народното събрание за изпращане на военна помощ на Украйна в отбраната ѝ срещу инвазията на Русия и до момента е предоставила осем пакета оръжия и боеприпаси на страната.
Освен това споразумението не е самоинициатива на българското служебно правителство. То е част от международната инициатива Компакт за Украйна.
Тя беше представена на срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли. Тогава получи подкрепата на общо 23 държави, които имат сключени двустранни споразумения в областта на сигурността с Украйна.
Сред тях бяха САЩ, Великобритания, Германия, Франция и други страни, но не и България. Те се ангажират да помагат на Киев да се защитава от военната агресия на Москва и да развива отбранителните си способности.
Украйна иска да се присъедини и към НАТО, и към ЕС. Но тъй като няма изгледи това да се случи скоро, Киев подписва двустранни споразумения в областта на сигурността със западните си партньори.
Защо Главчев попита депутатите
Във вторник Пеевски поздрави Главчев за „подписването“ на споразумението с Украйна и го нарече „исторически момент“. Оказа се, че документът все още не е подписан и твърдението на Пеевски е грешно.
На следващия ден от правителствения пресцентър потвърдиха за Свободна Европа, че се очаква подписването да стане на 19 декември, по време на заседание на Европейския съвет в Брюксел. То е посветено на ситуацията в Украйна и на него присъства Зеленски.
По-късно стана ясно, че Главчев е поискал от парламента мандат за подписване на споразумението - т.е. депутатите да му кажат дали да го подпише, или не.
Като аргумент за това Главчев посочи, че става дума за 10-годишно споразумение и той се притеснява като служебен премиер да поема толкова дългосрочен ангажимент.
По Конституция правителството ръководи вътрешната и външната политика на България. Служебните кабинети би трябвало да имат ограничени правомощия, но в случая Главчев има право да подпише споразумението и без да иска позволение от парламента.
„България ежеседмично, ежемесечно се присъединява към споразумения. Когато това са политически декларации, както е в този случай, е достатъчно решението на правителството“, каза Чернева.
Когато става дума за споразумения, които имат правни последици, те трябва да бъдат ратифицирани от парламента. Но това се случва чак след подписването им.
Това означава, че Главчев поначало е започнал една ненужна процедура с питането си към парламента. Партиите обаче се възползваха от това.
Какво казаха партиите
„Възраждане“ и БСП разкритикуваха споразумението и обвиниха Главчев, че „прескача“ Народното събрание. И за двете формации е типична позиция да се противопоставят на решения в полза на Украйна и да застъпват тезата, че помощта за Киев ще доведе до директен сблъсък с Москва.
От ПП-ДБ казаха, че са „озадачени“ от писмото на Главчев, защото „по процедура“ той не би трябвало да иска каквото и да било от парламента. Въпреки това коалицията би подкрепила подписването на споразумението.
От ГЕРБ по принцип подкрепят помощта за Украйна, но този път поискаха Главчев да оттегли искането си за подкрепа на документа, за да не се провалят преговорите.
„За нас е безкрайно неудачен моментът, който е избран от премиера Главчев да внесе подобен тип споразумение в парламента. В края на живота на това служебно правителство се предлага текст, който ще предизвика прекалено разгорещена динамика“, каза Даниел Митов от ГЕРБ.
Ден след това лидерът на партията Борисов отиде още по-далеч в позицията на ГЕРБ против военното споразумение, като каза, че не го подкрепя, и го сравни с неизгодна сделка.
Пеевски от „ДПС - Ново начало“ пък каза, че който не подкрепя споразумението, е „слуга на Москва“. Откакто стана по-активен в публичния живот и след като беше санкциониран за корупция от две западни страни, Пеевски се стреми да си създаде образ на водещ прозападен политик.
А преговорите за кабинет?
Всичко това се случва на фона на преговори за съставяне на редовно правителство. ГЕРБ спечели последните избори и затова първа ще получи мандат за кабинет.
В момента партията на Борисов преговаря с ДБ, БСП и ИТН. За да се излъчи стабилно правителство, е нужно мнозинство от поне 121 депутатски гласа. Ако някоя формация отпадне от преговорите, това мнозинство ще се наруши.
Затова се появиха твърдения, че Главчев може да е направил искането с цел да повлияе върху преговорите за кабинет. В четвъртък от Брюксел той каза, че недоумява „как може да се стигне до такива умозаключения“.
На журналистически въпрос защо тогава иска съгласие от парламента точно в последния момент (и то по средата на преговори), Главчев отговори, че едва миналия петък от Украйна са потвърдили, че документът може да бъде подписан на 19 декември и той не е имало достатъчно време да реагира. Това обаче не обяснява защо Главчев не е поискал депутатите да вземат решение в седмиците и месеците преди това.
В крайна сметка БСП зае позиция против споразумението, което стана причина от ГЕРБ да поискат оттеглянето му. В четвъртък Борисов каза, че преговорите продължават нормално, и повтори позицията на ГЕРБ, че не е добра идея служебното правителство да подпише споразумението и по-добре това да се направи от редовен кабинет.
Ако няма редовно правителство, ще има нови предсрочни избори. Пеевски е човекът, който най-открито се застъпва за този вариант. Служебното правителство на Главчев пък често е обвинявано в зависимости от Пеевски.
„Ако [Пеевски] се опитва да спре преговорите за правителство и създаването на коалиция без него, е възможно той също да е повлиял на това решение“, каза Чернева.
Къде Главчев поставя България
Според бившия премиер от ПП-ДБ Николай Денков отказът на България в последния момент да подпише споразумението с Украйна ще доведе до „дипломатически скандал“.
Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев каза пред Нова телевизия, че този отказ представлява „поредното петно върху България“.
Според Весела Чернева „България изглежда като страна, на която не може да се разчита“. По думите ѝ само още една страна членка на ЕС и НАТО няма такова споразумение с Украйна и това е близката до Москва Унгария. Словакия няма споразумение, но има пътна карта за сътрудничество с Киев.
Унгария начело с премиера Виктор Орбан редовно блокира решения за изпращане на военна помощ за Украйна на ниво ЕС.
Затова решението на Главчев „може да означава преминаване в лагера на Орбан на европейско ниво“. Това се вписва и в контекста на посещението на Орбан в България, което също се очаква в петък.
Форум