Президентът Румен Радев връчи в четвъртък мандат за съставяне на ново служебно правителство на досегашния служебен премиер Димитър Главчев. Държавният глава даде срок до понеделник да получи предложение за състав на Министерски съвет, за да издаде указ за назначаването му още същия ден и да насрочи парламентарните избори за 27 октомври.
Радев призова Главчев да направи "внимателно обмислени промени" в досегашното си правителство и настоя то "да издигне в свой основен приоритет противодействието на купения и контролиран вот".
Повторната номинация на Главчев идва ден, след като държавният глава проведе нов кръг разговори с потенциалните служебни министър-председатели. Освен него, съгласие даде още само подуправителят на БНБ и бивш депутат от ДПС Петър Чобанов.
В понеделник президентът отказа да подпише указа за служебното правителство, предложено от Горица Грънчарова-Кожарева. Причината беше, че тя не се съгласи да смени настоящия вътрешен министър Калин Стоянов, за което настояха и Радев, а преди него и ПП-ДБ, и "Възраждане". Във вторник за отстраняването на Стоянов се обяви и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
"През времето на вашия първи мандат като служебен министър-председател, наред с постигнатите резултати, върху ръководеното от вас правителство се породиха съмнения за зависимости от определени политически лица. Вие ги отрекохте, но днес получавате с този мандат реалната възможност и да ги опровергаете, като докажете противното", обърна се президентът към служебния премиер.
От думите му стана ясно още, че той е предпочел да връчи нов мандат на Главчев, вместо да номинира Чобанов за следващ служебен премиер, за да не предизвика "криза" в БНБ.
Управителят на Централната банка Димитър Радев вече два пъти отказа да заеме поста на министър-председател, като изтъкна, че това би влязло в "колизия с европейското законодателство". Според устава на Европейската централна банка (ЕЦБ) членовете на ръководството на БНБ не могат да бъдат назначавани едновременно на други длъжности.
След като прие новия мандат за служебен кабинет, Главчев отговори на президента, че няма от какво да се срамува по време на досегашния си престой на премиерския пост. Той подчерта, че кабинетът му е организирал "честни, прозрачни и свободни избори" и е запазил европейския път на България.
"Спекулации за политически зависимости могат да се правят и те са обикновено свързани точно с предизборна агитация. За съжаление обаче, като че ли, през целия период си беше една предизборна агитация, аз не видях много друг тип работа в Народното събрание", добави Главчев.
В края на изявлението си той отбеляза, че следи какво се случва в обществото и основната му задача в тази посока ще бъде "да се свали, ако може, политическото напрежение".
В понеделник Радев отказа да назначи кабинета на Горица Грънчарова-Кожарева именно с аргумента, че оставането на вътрешния министър Стоянов на поста му предизвиква "политическо напрежение".
Повторната номинация на Главчев за служебен премиер става на фона на изразени от някои юристи мнения, че всъщност вече липсва законово основание той да заема поста. Причината се крие във факта, че в момента той оглавява едновременно и външното министерство, и Сметната палата, където обаче е в отпуск.
Законът за Сметната палата обаче не позволява нейният председател и заместниците му да заемат "друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност, освен ако са назначени за служебен министър-председател". А ако Главчев е в несъвместимост да оглавява одитната институция, той не би попаднал и в списъка с потенциални служебни премиери. Самият той отхвърли това тълкуване на закона.
Според последните конституционни промени изборът на президента е ограничен до председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на БНБ, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
По време на досегашния си мандат на служебен министър-председател Главчев многократно беше критикуван, че в действията му прозира политическа обвързаност. Не само с бившата му партия ГЕРБ, от която той беше депутат от 2009 до 2021 г., но и със съпредседателя на ДПС Делян Пеевски.
Повод за тези обвинения към Главчев станаха назначенията на нови областни управители, близки до Пеевски. Дори самият Радев определи в края на юли тези смени като "немотивирани кадрови промени" и обвини кабинета на Главчев в "тежки зависимости".
Форум