Една и съща група избиратели. Вчера са изпращали в парламента двайсетина депутати, а днес вече избират почти 50 народни представители.
Единственото различно е избирателната активност. При два пъти по-ниска активност, депутатите на Движението за права и свободи (ДПС) са над два пъти повече.
Това не е някакво произволно стечение на обстоятелствата. Данните, които Свободна Европа проучи, показват, че има безпогрешна закономерност:
Колкото повече хора гласуват, толкова по-малко депутати има ДПС. Колкото по-малко хора гласуват, толкова повече депутати има ДПС.
Разгледайте данните на тази графика - тя показва избирателната активност на парламентарни избори от 2013 година насам и броя на депутатите на ДПС. (за да видите броя на депутатите и процента на избирателната активност, поставете курсора на мишката върху графиката):
Тези данни са само за последните 11 години, но формулата работи безпогрешно и преди това. През 2001 година гласувалите за ДПС на парламентарните избори са около 350 хил. души. Толкова са и през 2024 година, цели 23 години по-късно.
Разликата е единствено в избирателната активност - през 2001 г. е била 67%, през 2024 г. - 34,41%. Тогава 7% от гласувалите са дали вота си за ДПС, сега - 17%.
Политологът и изборен експерт Даниел Стефанов дава обяснение защо това се случва. "Защото броят на техните избиратели е относително устойчив", каза той пред Свободна Европа.
Резултатът пък е, че през 2001 г. партията има 21 депутати. През 2024 г. те са 47 и ДПС вече е втора сила.
Стабилен електорат
От основаването си след началото на промените в България, ДПС е неизменно на политическата сцена и с най-стабилен електорат. За партията на парламентарните избори през годините гласуват средно между 300 и 400 хил. души. Има няколко по-големи пика и спада, но те не променят общата картина.
По думите на Даниел Стефанов и ДПС през годините губят избиратели, но при мобилизация лесно могат да си ги върнат, "защото линията на етноса съвпада с линията на политическите предпочитания".
При ДПС линията на етноса съвпада с линията на политическите предпочитания
ДПС е основана през януари 1990 г. веднага след падането на комунистическия режим в България. В началото на съществуването си тя се представя за партия, създадена от български мюсюлмани, за да ги защитава. Партията веднага става представител на българските турци, чиито имена бяха насилствено променени по времето на комунистическия режим.
Досега начело на ДПС винаги са били официално само етнически турци - с турски имена. Единственото изключение е санкционираният от Съединените щати и Великобритания за корупция дългогодишен депутат от ДПС Делян Пеевски.
Той, заедно с Джевдет Чакъров, беше препоръчан за съпредседател на ДПС от почетния председател на партията Ахмед Доган, след като Мустафа Карадайъ подаде оставка от председателското място. Аргументите на Доган за двама председатели беше, че така ще може да се постигне стабилизиране и разширяване на формацията. Доган предложи Чакъров да отговаря за "традиционните" райони на движението, а Пеевски - за "разширяване на електоралното присъствие на ДПС".
Така и стана: през февруари двамата бяха избрани за съпредседатели на ДПС, а резултатите от изборите на 9 юни показаха, че явно са свършили работата добре.
Големият победител на изборите
Сега за първи път в историята си ДПС е втора политическа сила в парламента. През 2013 г., резултатът ѝ беше малко над 400 хил. гласа (11,3%), а на вота през 2023 г. партията получи 348 хил. гласа (13,75%).
На изборите в неделя за ДПС гласуваха 366 562 души - най-високият брой гласове от 2014 г. насам. Резултатът в проценти – 17,07%, също е рекорден за партията.
Мандатите на ДПС логично следват динамиката на гласовете през годините и варират между 26 (през 2017 г.) и 47 сега, пише Институтът за развитие на публичната страна в анализ, озаглавен "ДПС се оказа големият победител на изборите".
Как ДПС печели при ниска избирателна активност
Въпреки рекордно ниската избирателна активност и драстичния общ отлив на гласоподаватели, за ДПС на 9 юни гласуваха 18 862 души повече спрямо изборите през 2023 г. Партията бележи ръст на гласовете почти във всички избирателни райони - в 25 от 31, показват данните. Това обаче може да обясни само двама или трима допълнителни депутати повече в 50-о НС. Останалият ръст в броя депутати се дължи на ниската активност.
Тези твърди избиратели позволяват на ДПС да е политически достатъчно гъвкава
"Тези твърди избиратели позволяват на ДПС да е политически достатъчно гъвкава, а в случаи, когато има рязък спад на избирателната активност - да повишава депутатските си места", каза Стефанов.
Броят депутати зависи и от броя партии в Народно събрание (НС) - защото общият брой от 240 народни представители се разпределя на повече места.
"Разрояването на политическите партии води до това, че има много голям блок от гласове, които се губят", каза Стефанов.
Това обаче изглежда не е валидно за ДПС. Според Даниел Стефанов в районите, в които традиционно хората гласуват за ДПС, просто няма кой да се заяви като политически опонент.
"Освен че няма конкуренция от останалите партии в тези региони, няма и конкуренция на партия, която да иска да се опита да вземе гласовете на българските мюсюлмани", каза той. По думите му има такива опити назад във времето, но те са безуспешни.
Засега резултатът е това - колкото по-малко избиратели стигнат до урните, толкова по-добре за ДПС.
Форум