Войните в Босна, Ирак, Афганистан, Газа, Чечня. Етническата чистка в Мианмар. Затворената диктатура на Северна Корея. Щетите от разрушителното земетресение и цунами в Япония. Последвалата авария на „Фукушима“. Дамир Шагол е снимал всички тези места, всички тези събития и хилядите съдби, свързани с тях. В продължение на повече от 25 години той години работи за най-големите световни информационни агенции като фотожурналист. Въпреки това до ден днешен всеки нов кадър за него остава емоция.
„Дори сега, когато снимам, дори да е просто снимка на сина ми на плажа, някаква ежедневна обикновена снимка, се вълнувам. Започвам да се потя точно както се потях, когато снимах първата си снимка, просто чувствам жегата на момента“, казва той.
Тази седмица Шагол пристигна в София, където в четвъртък изнася лекция за именно за жегата на фотографския момент. Тя е озаглавена „Through the Looking Glass“ („През огледалото“) и е част от от КиноФабрика, проект на ФотоФабрика. Събитието започва в 18:30 в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и в него Шагол си е поставил за цел да обърне внимание върху една конкретна сила на фотографията – да влияе на преживяното и нашите спомени за него.
„В този отрязък от секундата, в който насочваш фотоапарата си и избираш едно конкретно малко парченце от всичките 360 градуса около теб, ти си човекът, който решава кой кадър, кой малък сегмент от мозайката, която ни заобикаля, ще бъде единственият, който ще бъде запомнен. И това е много, много вълнуващо. Това е почти сякаш ти си Създателят“, казва Шагол в интервю за Свободна Европа.
По думите му обаче с тази сила идва и огромна отговорност – защото особено като фотожурналист човекът с фотоапарата често е единственият свидетел на исторически събития. А това означава, че снимките, които прави, ще предопределят не само неговите лични впечатления, но и на голяма част от света.
Шагол говори от личен опит. Като фотограф за световната агенция Ройтерс снима някои от събитията, разклатили последните десетилетия.
През 1996 г. в родното Сараево запечатва страданието от войната в Босна. Световноизвестен става негов простичък, но безкрайно силен кадър – ръце, протегнати във въздуха, носещи малък ковчег с тялото на 40-дневно бебе, извадено от масов гроб.
Десет години по-късно Шагол е в Ирак, където снима войната, довела до свалянето на Саддам Хюсеин. Тогава негов кадър на американски медик, който прегръща иракско дете, току-що загубило майка си в престрелка, става финалист на наградите Пулицър.
Години по-късно е отличен и с въпросната престижна награда, когато местният екип на Ройтерс в Мианмар, от който е част, печели Пулицър за отразяването на репресиите срещу малцинството рохинга. През 2017 г. стотици хиляди рохинга, които са мюсюлмани, са прогонени от режима в Мианмар в съседен Бангладеш. ООН определи това като етническа чистка.
Както и друг път, и тогава във фокуса на Шагол са жертвите – деца, вдовици, преминали стотици километри пеша в търсене на спасение.
Казва, че невинаги е искал да бъде фотограф, но войната в неговото родно място го превръща в такъв. Той учи за електроинженер, но в последните години на конфликта в Босна решава, че това няма как да е неговото бъдеще.
„Всичката инфраструктура, по която се очакваше да работя като инженер, беше изчезнала. Беше изцяло разрушена“, казва той.
Затова се обръща към нещо, което преди е правел само за удоволствие - фотографията. По думите му прави първата си съзнателна снимка „като продължение на това, което искам да кажа“. Тогава той още е на 16-17 години. В средата на 90-те обаче успява да превърне хобито в професия, като продава кадри на една от най-големите агенции.
Прекарва няколко десетилетия в Ройтерс – до 2018 г., когато напуска и се връща в Сараево. Оттогава преподава фотография на студенти в родния си град.
По думите му това, което е научил от всичките видени човешки и природни катастрофи през многото си години като репортер на терен, е, че страданието навсякъде си прилича. Войните отпреди 30 години – в Босна, Косово или Ирак, не се различават от тези днес в Украйна или Газа.
„Това е най-разочароващото“, казва фотографът. „Различна е единствено техниката, с която правим снимките, но не и (показаното на) самите снимки“, добавя той.
Форум