Пусти стаи, в които човешки крак не е стъпвал от десетилетия, комини на заводи, от които от години не е излизал пушек, полусчупени прозорци, които не помнят кога за последно са били отваряни.
Опразнени домове, потънали в тишина, рушаща се болница, някогашни индустриални комплекси, заспали под пластове ръжда – за много хора тези гледки навяват тъга, страх, понякога може би предизвикват гняв.
За Ивайло Дончев обаче те са просто красиви.
В понеделник любителят фотограф откри своята дебютна изложба. Тя се казва „Живот след смъртта“, може да бъде видяна до 15 октомври в ProjectLab в София и е с благотворителна цел.
В нея той показва фотографии, снимани от 2016 г. досега, а локациите са съществуващи и вече несъществуващи сгради, някои изоставени, други недостроени.
„Те всичките са били най-различни неща или пък не са успели да станат най-различни неща“, разказва пред Свободна Европа Ивайло Дончев.
По думите му това, което го привлича в urbex фотографията (от английското urban exploration, изследване на градската среда), е адреналинът на самото преживяване.
Дали е страшно, или грозно, или красиво зависи само от това какво ни плаши, отблъсква или привлича.Ивайло Дончев
„Привлича ме приключението, самото промъкване до изоставените обекти, защото в повечето случаи достъпът е труден. Другото е специфичната естетика на изоставените сгради – някои хора казват, че били страшни, че били плашещи, тъжни, грозни, какви ли още не. А всъщност всички тези неща ние ги проектираме върху наблюдавания обект, той самият няма нито едно от тези качества и цялото „оценъчно шоу“ се случва в ума ни. Дали е страшно, или грозно, или красиво зависи само от това какво ни плаши, отблъсква или привлича“, казва Дончев.
Целта му с тази изложба е да покаже, че изоставените сгради имат собствен живот дори след като спрат да изпълняват своята функция и потънат в забрава.
Затова и решава да озаглави изложбата „Живот след смъртта“. Зад името обаче стоят още няколко пласта.
„Най-първото нещо всъщност беше, че се бях сетил за снимка на мой познат на една предупредителна табела някъде в Троян. На нея собственикът си беше сложил едно много страховито нарисувано куче, един автомат Калашников и надпис, който гласеше:
„Има ли живот след смъртта? Прескочи и провери!“
Това ме позабавлява доста. Така че едното ниво на смисъл е, че оградата е прескочена – и проверяваме дали има живот след смъртта.“
Третата причина зад името на изложбата е изцяло лична, допълва Дончев. Той е загубил близък човек наскоро и решава да свърже първата си изложба с него.
„Това не беше част от първоначалния замисъл, но просто така се получи“, казва 32-годишният любител фотограф.
Дончев решава изложбата да бъде с благотворителна цел. Събраните средства ще бъдат предоставени на великотърновското училище „Русаля“, в което деца в неравностойно икономическо положение изучават засилено изкуства и занаяти.
„Държах каузата, за която ще отидат парите, да е образователна, защото намирам образованието за една от най-важните обществени сфери, без която нищо друго не може да е добре“, обяснява Дончев и добавя:
„В това училище децата са от бедни семейства, които нямат възможност да се грижат за тях. Децата са там целогодишно освен по време на лятната ваканция. И доколкото разбирам този модел е уникален за България.“
Дончев снима от много време, но казва, че „би бил предпазлив да се нарече фотограф“. Първоначално не е снимал с идеята снимката да изглежда добре, а просто, за да улови определен момент - „както повечето хора правим“.
„Естетиката в заснетото започнах да я търся чак в последните 6-7 години“, разказва той.
По думите му фотографията е само едно от многото неща, които обича да прави. Обича да пътува до всякакви места и не само да ги снима, но и да пише за тях.
„Това, което ме кара да тръгна на път, няма нищо общо с фотоапарата. Фотоапаратът е с вторична функция. Нещото, което ме кара да тръгна на път, е самият път и това, което се случва на него“, казва Дончев.
