За него смисълът на това да е актьор е да поставя на сцената проблемите, които вълнуват хората. Той прави точно това вече повече от 50 години.
Тази година Явор Милушев ще получи награда „Икар“ за изключителен принос към българския театър. Новината беше съобщена в началото на февруари, а церемонията ще се проведе на 27 март.
Явор Милушев е роден на 9 януари 1948 г. в семейство на юрист и фармацевтка. Родът на майка му е от Чехия. Актьорът казва за себе си в интервю пред бТВ през 2023 г., че е „шопоевропеец“.
„Половината наистина съм европеец – по майка. По баща – шоп. Аз съм шопоевропеец.“
Милушев следва радио, филмова и телевизионна техника в Прага, тогава столица на Чехословакия. През 1972 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (сега НАТФИЗ) в класа на Желчо Мандаджиев. През 1980 г. специализира в кралския Шекспиров театър в Лондон.
Актьорската си кариера започва на сцената на Пловдивския драматичен театър, където играе от 1973 до 1979 г. След това играе на сцената на театър „Сълза и смях“ (1979 – 1993), по-късно и в Театър „199“ и Малък градски театър „Зад канала“.
Участвал е в десетки постановки в кариерата си. Малка част от тях са „Медея“ (Еврипид), „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир), „Хъшове“ (Иван Вазов), „Албена” (Йордан Йовков), „Трамвай желание“ (Тенеси Уилямс), „Двама на люлката” (Уилям Гибсън).
Милушев участва в много постановки на театралния режисьор Любен Гройс (1934-1982 г.) и определя работата си с него като ключова за актьорската си кариера.
А Гройс казва за Явор Милушев, че „може да му се поверят най-сложните творчески задачи. Резултатът ще бъде нестандартен и винаги успешен. Затова публиката го търси и хората го обичат.“
За Милушев всяка роля е важна.
„Не мога да кажа, че съм се стремил към триумф. Всичко съм правил така че да нося проблем, който искам да споделям с хората“, казва той през 2019 г. в интервю за БНТ.
В това той намира смисъла на актьорството.
„Една колежка ме попита защо съм станал артист. Отговорих – за да говоря с хората. Сцената е това – да намериш начин чрез ролята да кажеш своите проблеми и тези, които вълнуват човека. За да си полезен“, казва той.
„Да имитираш нещо“, по думите му, „е скука“.
Явор Милушев е участвал във филмите „Необходимият грешник“ (1971), „Пикник“ (1973), „Пътят към София“ (1979), „Дело 205/1913 г. П. К. Яворов“ (1984), „Копнежи по белия път“ (1987), както и в сериала „Дървото на живота“ (2013).
Автор е на книгата „42-23“ (1998), монографията „Чешки профили в общественото развитие на следосвобожденска България“ (1998), а през 2019 г. издава книгата с автобиографични елементи „Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира“ (изд. „Книгомания“).
Бил е депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005) и заместник-министър на културата (2007-2009) в правителството на Сергей Станишев.
Явор Милушев е женен за актрисата Цветана Манева. Любовта между тях се заражда по време на снимките на игралния филм „Началото на деня“ (1975). Двамата са заедно оттогава.
„Божи дар е самият живот. Останалото е чест и достойнство“, казва Милушев пред бТВ през 2023 г.
„А любовта според мен трябва да се пише с главно Л.“
Форум