"Черно море е пространство с решаваща геостратегическа значимост. То свърза Европа с Близкия Изток и земите отвъд него и е ключова брънка от транзитна инфраструктура и енергийни ресурси. Морето представлява фронтова линия на трансатлантическата сигурност. Днес е и място на най-големия конфликт в Европа от Втората световна война насам."
Това са думи на Мара Карлин, висша държавна служителка в кабинета на секретаря по отбрана на САЩ, изречени през май тази година. Тогава тя декларира, че "ще работим с НАТО за напредък във военната модернизация, за да отговорим на руската заплаха, ще го направим в целия спектър от способности".
Всъщност Западът забави тази промяна на стратегията по отношение на Черно море с повече от десетилетие. Руската милитаризация спрямо него беше ускорена още с програмата за въоръжаване 2011-2020 г., а анексията на Крим през 2014 г. очерта дългосрочните намерения на Москва.
Промените във военноморската стратегия и поведение на руснаците в последвалите години убедиха окончателно наблюдателите в техните бъдещи действия, но едва пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. принуди политиците най-накрая да предприемат действия.
Войната отключи множество процеси и превръща това пространство в основната линия на контакт и потенциален конфликт между Запада и Русия. Черно море е новата разделителна линия на Европа.
Как се стигна дотук
Поне няколко важни тенденции стоят зад тази базова трансформация. Една от тях е пълноценното интегриране на Черно море в източния фланг на Алианса и създаването на плътна институционална структура и материална подготвеност по цялото му протежение от север на юг.
На второ място, от падането на Берлинската стена до втората руска инвазия в Украйна, НАТО на практика нямаше всички необходими елементи на функционираща защитна военна организация. Посткомунистическата асиметрия между сринатите режими и Запада беше от такъв мащаб, че Алиансът на практика нямаше нужда да осъществява някакви укрепвания.
Нещо повече, "мирният дивидент" доведе до снижаване на военния капацитет и готовност в множество държави. Всичко това вече е променено - измества се логиката на сдържане спрямо рискови държави като Русия. Тя е все по-малко политическа и все повече военна.
Допълнителен фактор е превръщането на Черно море в значим източник на енергийни ресурси. Румъния и Турция вече разработиха и експлоатират своите находища, а България ще има същата възможност. Тази промяна създава геоикономически залози и ще доведе до още по-устойчиво укрепване на тези пространства.
Свидетели сме и на политическо разместване вътре в самата западна общност. Най-общо казано, регионът на Централна и Източна Европа става все по-ключов, влиятелен и водещ в разговора за сигурността и отбраната, подкрепян от Вашингтон. Този процес стъпва основно върху фактологията на последното десетилетие и половина, в което поредица от предупреждения за намеренията на Путин бяха игнорирани с нарастваща цена. Към тази група вече се присъединиха и северните страни, което придава допълнителна тежест.
В този смисъл НАТО се укрепва в северна и североизточна посока. За разлика от предходни кризи обаче, държавите в тази част на Европа не разчитат единствено на колективни формати, а създават и развиват множество двустранни и тристранни такива. Например, между Полша и Украйна или пък Полша, Литва и Украйна. Това генерира нов политически и институционален пласт, който допълва тези на Алианса и Европейския съюз (ЕС). Тази политическа многопластовост тепърва ще се развива през идните години.
Промените в НАТО и ЕС
В годините след руската инвазия в Украйна през 2014 г. година НАТО постепенно увеличи вниманието си върху Черно море без обаче фундаментално да предефинира базовия си подход. Рисковете там бяха обсъждани на срещите на върха, различни мерки бяха предприемани, а оценката за рисковете постепенно се съвместяваше с реалностите на терен.
Мултинационалната бригада в Крайова, Румъния, беше укрепена, Италия и Канада започнаха да помагат все повече в опазването на въздушното пространство, увеличи се военноморското присъствие и беше създаден черноморски функционален център в рамките на общото военноморско командване на Алианса. Но всичко това все още беше недостатъчно, а по въпроса за степента и характера на противопоставяне на Русия нямаше необходимата амбиция и съгласие.
От февруари 2022 г. обаче организацията преминава през процес на фундаментална промяна. Броят на бойните групи нарасна от четири на осем, като новите четири обхващат териториите на изток и югоизток (България, Унгария, Румъния и Словакия). Това не просто увеличи обема на наличната военна сила и техника, но и на практика уплътни целия периметър от Балтийско до Черно море.
Предното позициониране предвижда 300 000 души и включва разполагане на повече техника, въоръжение, войски, интегриране на въздушни, наземни и други системи, разширяване на събирането и споделянето на информация, конкретизиране на защитните планове по държави и други.
Към тези мерки, които със сигурност ще бъдат допълвани през идните години, можем да добавим и някои на ЕС, като тази за подобряване на военната мобилност и включването на такова измерение в инфраструктурните програми.
Има и процеси, необвързани пряко със сигурността, които ще имат своя принос. Например, изграждането и развитието на нови, заместващи транспортни и инфраструктурни връзки при износа на зърно и други хранителни продукти от Украйна ще изиграе допълваща роля в цялостното уплътняване на широкия черноморски регион.
Действията на САЩ
САЩ също осезаемо задълбочават своя ангажимент към черноморския регион. В момента в Конгреса се разглежда Black Sea Security Act, който се подкрепя и от двете партии в законодателния орган и предстои да бъде приет. Той предвижда цял пакет от мерки, някои от които са особено интересни. Сред основните цели е създаването на устойчиво и трайно присъствие на войски на НАТО по цялата линия на контакт, както и регулярно и ротационно морско присъствие.
Предстои да бъде детайлно разработена цялостна стратегия за сигурност и развитие с четири елемента: сигурност, икономически просперитет и инвестиции, демократична устойчивост и регионална свързаност.
Нещо повече, важността на широкия черноморски регион нараства и поради необходимостта от противопоставяне на Китай и най-вече усилията на Пекин да развие т.нар. "среден коридор", за да укрепи присъствието си.
Предстоящият закон е кулминация на процес, стартирал преди няколко години, в който участваха Държавният департамент, Пентагонът, Националният университет за отбрана, аналитичните центрове във Вашингтон и други.
Вашингтон вече осъществява и други мерки, които имат стратегическата цел да укрепят източната периферия на НАТО. Такава е инициативата "Три морета", която се е заела със задачата да създаде работещи връзки и линии на комуникация север – юг, в контраст на повечето инфраструктурни логики в посока изток – запад.
Проекти има и в областите на транспорта, енергетиката и дигиталната инфраструктура. На практика се правя нови връзки и структури в пространството между трите морета (Адриатическо, Балтийско и Черно). Development Finance Corporation също е все по-активна в търсене на нови възможности за инвестиции в широкия черноморски регион.
Вашингтон вече на няколко пъти прави и опити да блокира нарастващото китайско влияние в страни като Грузия. Все по-често се чуват и гласове за създаване на "План Маршал за региона на Черно море", с който да бъдат консолидирани политически и стопански демокрациите в него.
Какви са рисковете
В свят на нараснали рискове, Западът е отново лице в лице с агресивна Русия с имперски амбиции. По начин, подобен на този от Студената война, европейската демократична общност, този път много по-широка, е отново принудена да укрепи своите граници, за да спре експанзията на своя източен съсед.
Върнахме се в епоха, в която границите са отново линии на конфликт, а не платформи за общуване. Сблъсък с Русия в Черно море ще става все по-вероятен през идните години, дори в по-голяма степен от останалата част на разделителната линия, поради наличието на повече опции за Москва в този пространствен сегмент.
Съществува и елемент на несигурност, свързан със скоростта на изпълнение на начертаните планове. Анкара остава трудно непредвидим съюзник с дългосрочни планове за външнополитическо балансиране, а международното право поставя съществени пречки пред част от намеренията на съюзниците. Русия може да форсира събития преди Западът да е напълно готов за пълноценно сдържане.
Ясно е обаче, че пред очите ни се консолидира новата разделителна линия на Стария континент. За пореден път по нейното протежение западната общност ще трябва да защити своята свобода и просперитет.
