Няколко факта от неделя повдигнаха въпроса за световната реакция към действията на Русия в Черно море.
- Патрулният кораб на руския Черноморски флот "Василий Биков" е поискал да направи инспекция на търговския кораб "Сукру Окан", който плава под флага на Палау;
- Търговският кораб не е отговорил на искането да спре за инспекция;
- Руският кораб е стрелял предупредително по търговския;
- Накрая руски военен хеликоптер е кацнал на борда на търговския кораб, за да му направи инспекция.
Това е последният епизод от опитите на Русия да предотврати износа на зърно от Украйна, след като Русия излезе от т.нар. зърнена сделка.
Веднага след като напусна споразумението Русия започна серия от ракетни удари срещу украински пристанища и съоръжения, където се складира зърното. Освен това обяви, че ще проверява всички кораби, пътуващи към украински пристанища, като потенциални превозвачи на военни товари. Въпреки тези изявления не малко кораби стигнаха до румънски пристанища за да натоварят жито.
Накрая дойде неделя с руската предупредителна стрелба по чужд кораб, плаващ в чужди води.
Русия преследва свои интереси с всички възможни средства
Министърът на отбраната Тодор Тагарев каза във вторник, че до ситуацията в Черно море е довела агресивната политика на Русия и започването на широкомащабната война с Украйна.
"Русия преследва свои интереси с всички възможни средства, включително и с използване на кораби от Военноморските ѝ сили, за да предотврати износа на зърно. Това, мисля, е водещото ѝ съображение - и за да обявява за зона на учение част от нашата изключителна икономическа зона, и за случая, който беше от вчера сутринта – с кораба, плаващ под флаг на Палау", каза Тагарев.
Той каза, че е потвърдена версията за налични предупредителни изстрели и бординг на кораба.
“До момента не знаем дали има протести според действащите правила за използване на морското пространство”, добави министър Тагарев.
Той каза, че би трябвало да има протест първо от собственика на кораба - държавата, под чийто флаг плава съдът. Но до момента нямаме такава информация, каза още той.
Попитан дали има опасност за България, Тагарев каза че има рискове, които постоянно се анализират и се обсъждат различни възможности за действия, ако нещо подобно се случи в наши води.
Анкара мълчи
Точните координати на мястото на инцидента все още не са официално съобщени.
"Сукру Окан" най-вероятно е бил притиснат от руския патрулен кораб и спрян в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Турция в Черно море, недалеч от българската зона. Това показва съпоставка на два факта - първо, твърденията в прессъобщението на руското Министерство на отбраната и второ, маршрутът на кораба, който се вижда в сайтове, следящи морския трафик чрез транспондерите на корабите.
След това корабът е продължил пътя си към румънското пристанище Сулина през турски и български териториални води.
Въпреки че плава под знамето на Палау, "Сукру Окан" е построен в Турция, оперира под турски мениджмънт, базиран е на пристанището в Истанбул и е кръстен на едноименния турски адмирал и политик.
В същото време все още няма официална реакция от турските власти. Няма реакция и от НАТО, въпреки че Алиансът остро реагира на морската блокада, която Русия фактически наложи с обявяването на зона за военни учения, чието действие постоянно се удължава.
Тази зона попада в ИИЗ на България.
През май, когато стана ясно, че Русия ще излезе от споразумението за зърното, се заговори за нуждата от патрулна мисия в Черно море - за охрана на корабите, и то най-вече на тези със зърно.
В очакване на среща Ердоган-Путин
Анкара, НАТО и другите заинтересовани държави са сдържани в реакцията си заради очакваното посещение на президента Владимир Путин в Анкара по покана на турския му колега Реджеп Ердоган. Това казаха анализатори и дипломати, с които Свободна Европа разговаря.
Срещата трябва да се състои в края на август и се очаква на нея да бъде договорена нова зърнена сделка.
Съществуват и спекулации, че инцидентът е предизвикан от нежеланието на Владимир Путин да отиде в Анкара.
Според дипломатически източници от Брюксел среща ще има.
"Турция е ключов фактор за намиране на решения, свързани с Черноморието в рамките на НАТО", каза пред Свободна Европа Велизар Шаламанов. Шаламанов е бивш служебен министър на отбраната и бивш член на Надзорния борд на Агенцията за комуникации и информация на НАТО. Той не очаква да има никакви инициативи за охрана на кораби в Черно море преди посещението на Путин при Ердоган.
Евентуалното връщане на Русия в зърнената сделка би било голям успех за Турция и за всички други.
Транспортен коридор в териториални води
Шаламанов смята, че ако такава сделка не се сключи, в по-дългосрочен план решението е да се направи транспортен коридор през териториалните води на Турция, България и Румъния, “при положение, че не може да се гарантира свободата на корабоплаването извън териториалните води”.
Това зависи от съгласието на трите страни и според него ролята на НАТО би била да съдейства за постигане на такова решение при консултациите и военно техническо осигуряване на безопасността. “Аз изключвам възможността Русия да прибегне към провокации в териториалните води на трите страни членки на НАТО”, каза Шаламанов.
Шаламанов добави, че друг сериозен движещ фактор за преодоляване на заплахата от Русия е процесът на приемане на Закона за черноморска сигурност в САЩ и възлагането на администрацията на изработка на стратегия към него.
В закона, който все още се разглежда от Сената се планира САЩ да увеличат военната помощ за страните от Черноморския регион, по-специално за България, Украйна, Румъния и Грузия. Планира се и увеличаване на присъствието на НАТО в рамките на четирите нови бойни групи в Румъния, България, Унгария и Словакия. В него също така се предвижда САЩ да подкрепят черноморските държави в усилията им за предотвратяване на корупцията.
Влизането на кораби на страни от НАТО пак минава през решение на Турция. Конвенцията от Монтрьо пречи на страните, които на са черноморски, да разположат в района значителни сили. Общият тонаж на военноморски съдове на страни извън Черно море не бива да надхвърли в определен момент 45 хил. тона и корабите нямат право да се задържат по-дълго от 21 дни.
“Тази стратегия [на САЩ] експлицитно изисква консултации с НАТО и ЕС, и много тясно взаимодействие със страните от черноморския регион, което означава страните от България и Румъния, включително, като страни членки и на НАТО и на ЕС. Решения, които не включват активно участие на Турция не могат да бъдат всеобхватни по отношение на Черно море”, каза Шаламанов.
Междувременно тракерите показват, че през Босфора продължават да влизат кораби на път към Румъния. "Сукру Окан" е на котва пред пристанището на Сулина заедно с десетки други кораби в очакване да бъде натоварен с украинско зърно.