"Най-голямата политическа вендета“. Как комунистическият режим ликвидира "бившите хора"

“Бившите хора“. Някога това е бил устойчив израз. Зад него стои история на репресии, насилие и унищожение.

Този израз започва да се използва по времето на Руската империя, след като е публикуван разказът на Максим Горки “Бивши хора“. В него писателят описва живота на хората, които от охолство са достигнали до пълна мизерия. След Октомврийската революция и идването на комунистическата власт изразът се използва за всички, които губят социалния си статут.

Този термин използва и българската Държавна сигурност след 1944 г. Тайните служби на комунистическия режим създават специална структура, която да се занимава с “бившите”. В последните години има няколко изследвания, които проследяват какво и как се е случвало.

В Студио България на Свободна Европа разговаряхме с доц. Мартин Иванов, автор на книгата „Бившите хора на концлагерна България“.

Унищожението на една класа

"Бивши хора“. С тези думи след 9 септември 1944 г. комунистическият режим дамгосва около половин милион мъже, жени и деца, принадлежали или обвинени, че са били част от стария „монархофашистки режим“.

"Групата е много по-широка. Към нея се включват и всякакви други междинни социални групи. Средната класа, интелектуалците, представителите на офицерството, на ръководството на полицията. Дори и редовите полицаи, свещеничеството в голямата си част и едрите земеделци“, каза доц. Иванов. По думите му „бивши хора“ е една яма. "Една откровена визуализация на безконтролността на властта. Една яма, в която тази безконтролна власт може да запрати всекиго“. Системата е действала така, че „веднъж попаднали в ямата, това е една социална дамга, едно нажежено желязо, с което остават и следващите поколения“.

Вижте също

"Това е миш-маш". Кой измисля поводи за гордост в историята на България

Няма точни данни колко души са станали жертви на репресиите срещу т.нар. бивши хора. „Нямаме списък, нямаме дори груба представя за броя на жертвите. Спекулира се с най-различни цифри – от 3 до 30 хил. [души]. Но дори и да вземем средните оценки, става въпрос за най-голямата политическа вендета, най-голямата политическа разправа изобщо в нашата история“, каза доц. Иванов.

"В кръговете на ада“

В книгата си „Бившите хора на концлагерна България“ доц. Иванов пише, че още в първите часове след 9 септември 1944 г. новата власт започва с „ударни темпове да гради системата от механизми за социално деградиране“. Доц. Иванов използва като сравнение кръговете на ада. Началото е свързано с терор, който преминава в дискриминация.

Вижте също

"Морална победа". Как бившите комунисти победиха новата опозиция точно преди 30 години

"Тези три форми на имуществени, физически репресии и дискриминацията, като цяло, обобщават съдбата на бившите хора, с която те са принудени да намират някакъв начин да се справят“, каза доц. Иванов. Хората, определени като „бивши“, са били лишавани от имущество по различни начини. Имали са ограничения и по отношение на образованието. „Има и дискриминация спрямо работа. Недопускане на работа или пък чести уволнения. Стъклен таван – ако започнеш някъде работа, да е ясно, че няма как да достигнеш до по-високи ръководни позиции“, каза доц. Иванов.

По думите му „хората от бившите елити, бившите хора, са били принудени да работят тежки физически дейности – строители, миньори, каруцари“. Процесите на репресии са били контролирани от тайните комунистически служби по различни начини.

„Целите са най-различни. Но ако трябва да отделим една основна – да се унищожи алтернативата. Да няма алтернатива на този режим“, каза доц. Иванов.

Вижте също

"Става дума за война". Какво е влиянието на митрополит Николай в Светия синод