Когато кандидатката за кметица на София Ваня Григорова каза, че „обществените тоалетни са разпродадени“ и че „има хора, които не излизат от вкъщи, защото трудно могат да намерят тоалетна, в която могат да отидат“, изказването ѝ стана обект на масов присмех.
За разлика от идеята на бившата синдикалистка за „демонтаж на сградите“, които пречат на въздушната циркулация обаче, темата за обществените тоалетни заслужава внимание. Както и въпросът дали да има повече безплатни тоалетни.
Но докато в ЕС се водят дискусии трябва ли заведенията да предлагат безплатна чешмяна вода (особено на фона на чувствителното повишаване на цените на напитките в тях след пандемията от COVID-19), тази неудобна тема, свързана с неотложните ни нужди, пренебрежително се подминава.
Достъпът до безплатни тоалетни в Германия и други страни
В България не е лесна задача да намерите обществена тоалетна, все едно дали срещу заплащане, или не. Повечето заведения предоставят достъп до тоалетните си единствено срещу консумация. Съществуват обаче известни възможности човек да се изхитри – тоалетните в моловете и в бензиностанциите като цяло са безплатни.
И в Германияне е лесна задача да се намерят обществени тоалетни, особено пък безплатни (с известни изключения като например Фрайбург). Но там и в повечето молове и търговски центрове удряте на камък – за да се облекчите, трябва да платите. Изключение са някои търговски вериги, където по традиция тоалетните са безплатни. Тенденцията за ограничаване на безплатните тоалетни е от последните 15-20 години.
Плащането в германските търговски центрове бива два вида – официално и полулегално. В първия случай пускате примерно 1 евро в автомат и получавате ваучер за 50 цента намаление на храна, закупена от търговския център. Ако се опитате да използвате ваучера, установявате, че изборът от заведения, които приемат ваучера ви, е доста ограничен.
Във втория случай почистващите тоалетната седят на входа ѝ и са сложили табела с определена сума. На теория не сте длъжни да плащате, защото служителите получават заплата, но на практика може и да не ви пуснат, ако откажете. Касова бележка обаче не получавате.
Париж, чието население е малко над 2 млн. души, разполага с около 400 обществени тоалетни, при това – безплатни, че и достъпни за хора с увреждания
В съседна Франция отношението към тези неотложни човешки нужди е далеч по-демократично. Париж, чието население е малко над 2 млн. души, разполага с около 400 обществени тоалетни, при това – безплатни, че и достъпни за хора с увреждания. За сравнение, с близо 4 млн. население Берлин предлага (към април 2024 г.) около 475 тоалетни, като за тях в общия случай се заплаща такса от 50 цента.
За разлика от Европа, в която в много страни достъпът до тоалетна не е свободен по подразбиране, обратна е ситуацията отвъд океана – САЩ е доста по-лесно да намерите къде да се облекчите без пари.
Тоалетните – в ничията земя между градската среда и човешките права
Паралелът между отношението към обществените тоалетни в Европа и САЩ е особено интересен, защото той показва, че тук не става дума за ляво и дясно. Нито за опозицията между концепцията за „градове за хората“, които правят жителите си и гостите на града щастливи, и либертарианското отношение към публичната среда в стил „всеки се оправя сам“.
Европа като цяло се характеризира с много по-силна социална защита, отколкото САЩ. От позицията дори на някой сравнително умерен американец социалната система в Германия може да изглежда като „комунизъм“. На много места в САЩ, за разлика от Европа, липсва развит обществен транспорт, нерядко и тротоари няма, така че без личен автомобил човек е заникъде. И все пак – има безплатни тоалетни.
Няма човешко право за ползване на тоалетна, камо ли пък безплатно, обосновават в Германия. Предупреждават, че ако тръгнете да си търсите правата, изхождайки от нарушеното си поради липса на достъп до санитарен възел човешкото достойнство, нямате особени шансове за успех. И изтъкват, че ходенето до тоалетна е свързано с изразходване на вода, ток, консумативи, разходи за почистване, за които е редно да си платите.
По същата логика обаче някой може да реши да ви таксува, ако ходите по тротоара – настилката има нужда от поддръжка, пък вие я цапате и хабите. Защо никой не се сеща за това, пък се сещат за тоалетните?
За тротоарите, ще кажете, пак плащаме – от данъците си. Защо обаче данъците да не покриват и естествените ни нужди?
Дефицитният достъп до безплатни тоалетни като елемент от „враждебната“ градска среда
„Враждебна архитектура“, „защѝтен дизайн“ или „дизайн срещу престъпността“ – с тези понятия се описват архитектурните елементи, съзнателно проектирани да отблъскват нежеланите членове на обществото. Например пейки с ръкохватки, сложени на разстояние около 50 сантиметра, така че човек да не може да полегне на тях. Идеята на въпросната пейка е да не могат да я ползват за легло бездомници, алкохолици или наркозависими.
Таксата за тоалетна играе ролята на спирачка. Ако нямаш пари, не можеш и да се облекчиш в предвидените за целта места
По същия начин таксата за тоалетна играе ролята на спирачка. Ако нямаш пари, не можеш и да се облекчиш в предвидените за целта места.
Понеже Ваня Григорова се интересува основно от работниците, а не толкова от социално слабите и маргинализираните, за нея проблемът липсата на обществени тоалетни се свежда до закрепостяването на някои хора вкъщи. Онези обаче, които си нямат вкъщи, също имат естествени нужди. А те може и да не бъдат допуснати до търговски център, в който има безплатна тоалетна.
Но ако не могат да спят по пейките и да ползват тоалетна, маргинализираните членове на обществото не изчезват. Те спят по тротоари и градинки и облекчават естествените си нужди в храстите, в подлези, безистени и където сварят. Това не прави градската среда по-приятна – напротив.
Враждебните елементи на градска среда имат два основни недостатъка – те хем не решават проблемите, с които се опитват да се справят, хем правят животът на всички по-некомфортен.
Вероятно и вие искате да можете да поседите на удобна пейка, а защо не и да полегнете на нея на сянка в лятната жега. По същия начин – може би и вие сте се ядосвали, че трябва да консумирате нещо, за да се облекчите в момент, в който нито ви се яде, нито ви се пие, а просто ви се ходи до тоалетната. Или бързате и нямате време за консумация. И повечето от нас биха усетили като по-гостоприемен град, в който могат да ползват чисти обществени тоалетни, при това безплатно.
Вярно е, че преди да говорим дали обществените тоалетни да са безплатни, България има по-сериозен проблем – почти пълната липса на каквито и да били обществени тоалетни. И все пак – въпросът бива ли човек да облекчава естествените си нужди с достойнство е сериозен. И заслужава дебат, а не присмех.
Форум