Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как българите, обвинени в шпионаж за Русия, са следили Христо Грозев


Колаж със снимки на Ваня Габерова, Ян Марсалек и Христо Грозев
Колаж със снимки на Ваня Габерова, Ян Марсалек и Христо Грозев

Българи следят българин по поръчка на Москва. Накрая се озовават в британска съдебна зала и оттам идват детайлите: кроежи за "любовен капан", идеи за отвличане и убийство. И защо? Защото мишената им е човек, разкрил саботажи, извършени от руски агенти.

Следят го в самолети, в хотели, на конференции. Той се прибира вкъщи, а те наблюдават дома му с камери. Обсъждат помежду си да му заложат “любовен капан”, за да го компрометират, говорят си да го отвлекат или дори да го убият.

Той е Христо Грозев, български гражданин и автор на разкрития за руски агенти, замесени в саботажи и опити за убийства в Русия и из цяла Европа.

Тези, които го следят, са български граждани, живеещи във Великобритания. В момента в Лондон се гледа дело срещу тази група, която е обвинена в шпионаж в полза на Русия.

Данните за нея се изнасят в съдебната зала от британската прокуратура и се предават от репортери, присъстващи на заседанията.

Подсъдимите не са следили само Грозев, а и други журналисти и дисиденти. Те са наблюдавали и военна база, където са се обучавали войници от Украйна, срещу която Русия води война.

В България също има разследване по случая. За него няма много информация, защото за властите тя е секретна. Но пред Свободна Европа прокуратурата каза, че в момента разследването в София е “на пауза”, защото се чака информация от Великобритания.

Кои са подсъдимите

Подсъдимите в Лондон са Катрин Иванова, Ваня Габерова и Тихомир Иванчев. Според прокуратурата те са били част от шпионска мрежа, действала между 2020 и 2023 г. Получавали са указания, изпълнявали са ги, отчитали са се за тях и са получавали големи суми пари в замяна, твърди още обвинението.

Тримата отричат обвиненията в шпионаж. Иванова отрича също да е притежавала фалшиви документи за самоличност. Делото срещу тях още продължава и предстои защитата им да представи своите аргументи.

Но в същата мрежа е имало още най-малко двама други българи – 46-годишният Орлин Русев и 42-годишният Бисер Джамбазов. Те са се признали за виновни, съобщи прокурорката по делото Алисън Морган на 28 ноември.

Като лидер на групата прокуратурата посочи Русев.

Той, от своя страна, е получавал инструкции от Ян Марсалек – австрийски гражданин, уличен във финансови измами. Той се е представял под името Рупърт Тич и според обвинението е бил “посредник за руските разузнавателни служби”. Не се знае къде е той в момента.

Журналистическо разследване разкри, че още преди години е заминал за Русия.

По думите на прокурорката обвиняемите са изложили на риск живота на много хора, знаели са какво правят и не може да се смята, че са били подведени.

Как са следили Грозев

Групата е следила няколко цели, посочи обвинението. Сред тях е Христо Грозев.

Грозев е автор на разследвания за участие на руски агенти в саботажи в Европа. Те са публикувани през годините в разследващия сайт Белингкат, както и в руския Инсайдър и германския Шпигел.

Сред най-известните е разкритието за участие на руски агенти в отравянето на Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Грозев има водеща роля и в разкритията за отравянето на руския опозиционер Алексей Навални.

Грозев беше обявен за издирване от Русия в края на 2022 г.

Групата е следила Грозев в четири държави – Австрия, България, Испания и Черна гора. Това е ставало през 2021 г., тоест след като излизат разследванията на Грозев за отравянията на Навални и на Скрипал.

Орлин Русев и Ян Марсалек са си разменяли съобщения за Грозев, част от които бяха прочетени от прокурор Морган в съдебната зала.

Дори са обсъждали да го отвлекат и да го закарат в Русия или да го убият.
Алисън Морган

“Дори са обсъждали да го отвлекат и да го закарат в Русия или да го убият”, каза тя.

В един от разговорите Марсалек казва, че “му е било предложено” Грозев да бъде отвлечен и “отведен в Москва”. Русев отговаря: “Ако говориш сериозно [...], имам ресурсите”. Марсалек пише, че това “не е добра идея” и ще “причини проблеми”.

В друг разговор те са обсъждали евентуално отвличане на Грозев от вила в България.

Русев и Марсалек са обсъждали и възможността да му заложат “любовен капан”. За целта Ваня Габерова му е изпратила покана за приятелство във Фейсбук. Русев е предложил на Марсалек тя да поиска среща с Грозев. Целта е била да се събере информация за него и да се направят компрометиращи клипове.

“Нека изчакаме малко, нека не подценяваме човека и неговата параноя”, пише Марсалек в отговор. Този план така и не е влязъл в действие.

Но Грозев е бил следен във Виена, където е живял тогава, посочи обвинението. Домът му е бил наблюдаван с камери, следена е пощата му.

Той е проследен и при пътуване до Валенсия за журналистическа конференция. Катрин Иванова е била на един и същи полет с него, а в испанския град към нея са се присъединили Габерова и Джамбазов. Те са резервирали стая в същия хотел като него, на същия етаж, и са следили движението му. Снимали са него самия и Елиът Хигинс – основателя на Белингкат.

През юни 2022 г. Грозев пътува до Черна Гора, а Иванова отново е летяла на същия полет, снимала го е и се предполага, че е изпращала снимките на друг от групата.

Според публикация на Шпигел в съобщенията между Русев и Марсалек се обсъжда и опит за кражба на лаптопа на Грозев от дома му във Виена през лятото на 2022 г. Крадците са търсили устройство с информация за разследването за отравянето на Навални, но са взели стар лаптоп, на който не е имало чувствителна информация.

Христо Грозев каза пред Свободна Европа, че няма право да коментира делото до неговото приключване.

Какво друго е правила групата

Групата е участвала в шест ключови операции, каза прокурор Морган.

  • Следене на Христо Грозев;
  • Следене на Роман Доброхотов, разследващ журналист и основател на независимото руско издание Инсайдър, който напусна Русия;
  • Следене на Кирил Качур, бивш служител на руския следствен комитет, който напусна Русия през 2021 г. и оттогава живее в изгнание;
  • Следене на Бергей Рискалиев, дисидент от Казахстан. Целта на операцията според прокуратурата е била Русия да направи услуга на Казахстан;
  • Организиране на “фалшив протест” пред посолството на Казахстан в Лондон, за да бъде предадена информация за присъстващите на разузнаването в Казахстан;
  • Наблюдение на американска военна база в Щутгарт, в която украински военни са се обучавали да използват противовъздушни системи. Целта е била да се получи информация, която би позволила проследяването на военните на бойното поле.

Прокуратурата основава твърденията си на хиляди разменени съобщения между участници в групата и на други доказателства.

Разследващите са намерили и оборудване за шпионаж в къща, обитавана от Русев. Групата е разполагала с 221 мобилни телефона, 495 сим карти, 258 хард диска, устройства за записване на видео и звук, дронове, специализирана техника за следене на мобилни телефони.

Открити са и 75 документа за самоличност, включително 55 под имена, различни от техните.

Разследването в България

Софийската градска прокуратура (СГП) съобщи, че нейното разследване по случая е започнало през март 2023 г. Това е месец след първите арести във Великобритания.

Българското дело е секретно.

Сега разследването е спряно, каза говорител на СГП пред Свободна Европа във вторник. За да продължи, се очаква отговор от Великобритания по молбата за правна помощ.

Прокуратурата демонстрира активност само след външен натиск и помощ от чужбина, казват критици на държавното обвинение когато коментират престъпления, в които е замесена Москва.

Няма официални данни за това каква е била дейността на българите, обвинени в Лондон, в самата България.

Форум

XS
SM
MD
LG