Азербайджан атакува отцепилия се регион Нагорни Карабах във вторник, като каза, че е започнал „антитерористична операция“. Според съобщенията при офанзивата са убити най-малко двама цивилни, а най-малко 23 са ранени, включително осем деца.
Нагорни Карабах е регион в Южен Кавказ, населен предимно с етнически арменци. С подкрепата на Армения той обяви отделяне от Азербайджан в началото на 90-те години и оттогава е повод за напрежение между двете страни.
Във вторник Азербайджан съобщи, че шестима негови граждани са били убити от мини в два отделни инцидента в Нагорни Карабах, и обвини "нелегални арменски въоръжени групи", че са заложили мините. След това Азербайджан започна обстрел над региона.
Етническите арменци в Нагорни Карабах написаха в социалните мрежи, че де факто регионалната столица Степанакерт е била бомбардирана.
Министерството на отбраната на Азербайджан каза в изявление, че „се унищожават само законни военни цели“, докато външното министерство съобщи, че единственият начин за мир в региона е пълното изтегляне на арменските сили в региона.
Министерството на отбраната на Армения обаче оспори изявлението на Баку, като каза, че страната няма сили в Нагорни Карабах и че офанзивата на Баку "е нарушила примирието по цялата линия на съприкосновение с ракетно-артилерийски удари".
Де факто омбудсманът по правата на човека в контролирания от етнически арменци азербайджански регион каза, че двама цивилни са били убити и 23 ранени - включително най-малко осем деца.
Премиерът на Армения Никол Пашинян незабавно свика заседание на Съвета за сигурност на страната и каза, че очаква Москва, която ръководи алианс за военна сигурност, в който Армения е член, и международната общност, за да помогнат за спирането на атаките на Баку.
По-рано външното министерство на Армения каза в изявление, че руските мироопазващи войски, разположени в Нагорни Карабах, ще предприемат „ясни и недвусмислени стъпки за спиране на агресията на Азербайджан“, имайки предвид споразумението за прекратяване на огъня, сключено с посредничеството на Москва между Ереван и Баку, след като двете страни се бориха шестседмична война в края на 2020 г. над региона.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова каза пред журналисти в Москва, че Русия е притеснена от ескалацията, но нейните мироопазващи сили в региона ще продължат мисията си. Тя добави, че Москва е имала предизвестие само „няколко минути“, преди Баку да започне офанзивата си.
„Най-важното е да убедим Ереван и Баку да откажат използването на сила и да седнат на масата за преговори“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Първият дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел осъди операцията и призова Азербайджан да спре военните действия в Нагорни Карабах, като същевременно каза, че Брюксел остава ангажиран с улесняването на диалога за постигане на траен мир в региона.
Правителството на Армения допълни още в свое изявление, че френският президент Еманюел Макрон е казал на арменския лидер Пашинян в телефонен разговор, че ще свика извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН във връзка със ситуацията. Ройтерс цитира американски официални лица, според които Вашингтон вече е започнал дипломатически контакти във връзка със ситуацията.
Тя ескалира само ден след като доставките на хуманитарна помощ за етническите арменци в Нагорни Карабах бяха възобновени. Това стана след като де факто властите на Нагорни Карабах се съгласиха да позволят предоставената от Русия помощ да бъде доставена директно от контролираната от Баку територия през пътя Агдам.
В замяна азербайджанските власти се съгласиха да позволят едновременни доставки на помощ за отцепилия се регион през Лачинския коридор.
Преди това доставките бяха блокирани в продължение на девет месеца.
Териториалният спор между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах продължава от края на 80-те години на миналия век. Автономната област Нагорни Карабах, населена предимно с етнически арменци, с подкрепата на Армения, обяви отделяне от Азербайджанската ССР и през септември 1991 г. - създаването на "Република Нагорни Карабах".
По време на въоръжен конфликт от 1988-1994 г. в сепаратисткия регион загинаха 30 хиляди души. Нагорни Карабах и няколко съседни региона на Азербайджан попаднаха под де факто контрола на арменските въоръжени сили. В резултат на това се сизселиха стотици хиляди хора, предимно етнически азербайджанци.
"Република Нагорни Карабах" не е официално призната от никоя държава от ООН, включително и от Армения. През 1993 г. ООН прие четири резолюции, изискващи изтеглянето на арменските войски от района и признаването на територията като част от Азербайджан.
След поредното изостряне на ситуацията в края на септември 2020 г. Азербайджан върна под свой контрол районите около Нагорни Карабах и превзе древния и символично значим град Шуша (Шуши на арменски). Ден след това премиерът на Армения Никол Пашинян, президентът на Азербайджан Илхам Алиев и президентът на Русия Владимир Путин подписаха изявление за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах.
Съгласно договора, който предизвика протести на опозицията в Ереван, Баку си върна контрола върху значителна част от териториите на Карабах и прилежащите райони на Азербайджан, окупирани от арменските войски в началото на 90-те години. В района бяха разположени руски мироопазващи сили.
