Какво може да накара бивш командос от специалните сили на американската армия да се сражава като доброволец на страната на Украйна?
За Дейвид Брамлет въпросът се свежда до битката на „доброто срещу злото“.
„Това е може би най-справедливата война, която моето поколение ще види“, казва Брамлет за усилията на Украйна да отблъсне руската армия, която нахлу на територията ѝ.
Брамлет е служил в специалните сили на американската армия, известни като Зелените барети. Бил се е в Ирак и Афганистан, а след края на службата си се е записал да следва в университета Джонс Хопкинс в САЩ.
През февруари 2022 г. е в началото на последния семестър от следването си. Точно тогава Русия започва своята пълномащабна война срещу Украйна.
„Когато всичко това започна, си казах – имам знанията, имам уменията, мога да помогна“, казва Брамлет. „Взех си почивка от университета и просто заминах.“
В първите 10 месеца бившият рейнджър командва отряд на чуждестранния легион, съставен от чуждестранни доброволци, които се бият за Украйна. Държавите, които подкрепят Украйна, не изпращат свои войници там, но има примери на военни и цивилни, които отиват по собствено желание като доброволци.
Сега Брамлет работи за неправителствена организация, която помага за откриването, идентифицирането и връщането на тленните останки на американците, загинали в Украйна.
В интервю за Грузинската служба на Радио Свободна Европа той разказа защо е дошъл в Украйна, какви впечатления е придобил за украинската и за руската армия и какво прави тази война различна от всички останали, в които е участвал.
„Тази война е напълно различна“
Дейвид Брамлет до последно не вярва, че Русия ще нахлуе в Украйна.
„Не мислех, че ще го направят. Не мислех, че може да са толкова тъпи, честно казано. Но го направиха“, казва той.
В самото начало на пълномащабната война, която Русия започна срещу Украйна, Брамлет заминава за фронта. Още в първите дни той вижда разликата между войната в Украйна и тези, в които е участвал като част от американските специални сили.
„Тази война е напълно различна от всичко, което съм виждал преди. Най-лошите ми дни в Ирак и Афганистан, възможно най-лошите дни, в които сме се чувствали все едно всичко е извън контрол, дори не може да се сравни с един нормален ден тук“, казва той.
„Има много уроци, които трябва да се научат от западните армии, но това не се случва.“
Брамлет разказва, че често се е случвало да няма никаква връзка с войниците, които е командвал, когато са били на мисия.
„Нямаше как да знам дали са добре, докато не са достатъчно близо, че да ги чуя“, казва той.
Въпреки всички трудности, Брамлет вижда смисъл да е в Украйна и да помага на фронта.
Ако не спрем това тук, може да стане много по-лошо.
„В момента седя в Киев и е все едно съм в Ню Йорк или Вашингтон, или просто обикновен американски град“, казва той. „Когато Русия нахлу, беше все едно август и септември 1939 г. [началото на Втората световна война], сякаш ако не спрем това тук, може да стане много по-лошо.“
Той изброява агресивните действия на Русия след падането на Съветския съюз в Приднестровието – територия на Молдова, контролирана от сепаратисти, поддържани от руски военни, войните в Чечня, отцепването на територии от Грузия, незаконното анексиране на украинския полуостров Крим през 2014 г. и подкрепата за проруските сепаратисти в Източна Украйна.
„Сравнявам ги с бясно куче“, казва той. „Ако не ги спрем тук, следващата спирка по тази траектория е страна от НАТО.“
Кой колко е подготвен на фронта
Дейвид Брамлет вече не участва в активни бойни действия в Украйна, но следи новините от фронта. Интервюто с него е взето в началото на дългоочакваното настъпление на армията на Украйна срещу руските сили, които са завзели украински територии.
Киев вече съобщава за отделни успехи на фронта, но целите и плановете на украинските сили са тайна. За някои наблюдатели остава открит въпросът дали боевете, които се водят в момента, изобщо представляват основната посока на украинската офанзива.
Брамлет отказва да дава прогнози за настъплението на Украйна и какво ще постигне то.
„Но от това, което съм виждал от руснаците, и от това, което съм виждал от украинците, мисля, че ще мине много добре“, казва той.
Голямата разлика между руските и украинските сили според него е в мотивацията.
„Това, което прави украинците толкова ефективни на бойното поле, е тяхната мотивация“, казва Брамлет, който през 10-те месеца на фронта е работил с различни подразделения на украинската армия.
Тези момчета си връщат градовете, в които са израснали, те си връщат домовете, в които са израснали.
„Тези момчета си връщат градовете, в които са израснали, те си връщат домовете, в които са израснали, където е била първата им целувка. Представете си, ако бяхте на тяхно място. Мисля, че щяхте да сте доста мотивирани, въпреки опасността“, казва Брамлет.
Наблюденията на американския доброволец за ефективността на руската армия на фронта са противоположни.
„Мога да говоря само за моя [собствен опит], но от това, което видях, те изобщо не са професионални“, казва Брамлет. „Все още смятам, че надценяваме възможностите на руската армия, особено на Запад.“
През по-голяма част от времето, прекарано на фронта, той е бил в района на Харков, Източна Украйна. Голяма част от областта беше завзета от руската армия в началото на инвазията, но тя не превзе областния център Харков. Впоследствие украинската армия си върна голяма част от окупираните територии.
Там отрядът на Брамлет се бие основно с войници от самопровъзгласилите се Донецка и Луганска „народни републики“ на подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна, както и с 200-та мотострелкова бригада на руската армия, която в мирно време е базирана в Колския полуостров в Северна Русия.
„Те бяха буквално покосени още в първите дни на инвазията и след това бяха покосявани отново и отново“, казва той.
Основният проблем на руската армия на фронта са огромните човешки загуби, и то на военни, които са опитни и могат да обучават новобранците.
„В една руска военна част има много фронтови единици, а след това има и един по същество тренировъчен батальон, те са най-опитните. Но тях също ги пращат на фронта в месомелачката“, добавя Брамлет. „Те не само губят най-опитните си бойни единици, губят и тези, които трябва да обучават новите.“
Защо е важна военната помощ
Според Дейвид Брамлет западната военна помощ е ключова за успехите на украинската армия. Той е видял лично ефекта, който има тя за войниците на фронта, и дава пример с артилерийските ракетни системи HIMARS, които САЩ и техни съюзници дадоха на Украйна.
През цялото време бяхме обект на артилерийски и минохвъргачен огън, и то от много близо.
„Преди HIMARS да се появят миналата година, през цялото време бяхме обект на артилерийски и минохвъргачен огън, и то от много близо“, казва Брамлет.
„HIMARS започна да се появява и в този месец забелязахме около 50% намаление на артилерийския огън срещу нас, защото руските складове за доставки бяха взривени.“
По думите му доставките на ракети с дълъг обсег ще доведе до още по-голямо намаляване на артилерийските обстрели срещу украинските позиции, защото руската армия ще бъде принудена да държи складовете и техниката си още по-далеч от фронта. Великобритания вече пое ангажимент да предостави ракети с дълъг обсег на Украйна.
„Така оцеляват повече украински военни части“, казва Брамлет. „Оцеляват повече от тези момчета, които са на фронта срещу руските позиции.“
По думите му „никакъв майсторски удар“ на украинското командване няма да спечели тази война.
„Това ще са буквално битките по полетата, ударите по окопите, ударите по укрепените позиции“, добавя той. „Това е украинският войник, той ще спечели войната. Ако направим каквото можем, за да оцелеят повече от тези момчета, войната ще свърши по-бързо.“
